Работата под вълните е предизвикателна, но може да предложи богато възнаграждение на тези, които се стремят да разберат миналото.

Любопитни ли сте към все още неразкритите археологически съкровища? Добавете вода и ще получите концепцията зад нововъзникваща дисциплина на подводната археология. Не се заблуждавайте, не е никак просто, но скорошните постижения я превърнаха в една от най-вълнуващите форми на археологически проучвания.

Достъпът до подводни предмети винаги е бил труден, но потенциалните археологически обекти, скрити под океани, езера и реки, са особено примамливи. Корабокрушенията далеч не са единственото нещо, което може да се документира, изследва и съхранява под вода – от древни човешки останки до потопени селища, като части от древна Александрия, египетският град, който през вековете частично потъва в Средиземно море.

През годините, сравнително скорошната дисциплина на подводната археология (която започва с използването на леко водолазния дихателен апарат в средата на 20 век) се разклони в редица под-дисциплини, разглеждащи всичко – от това как хората взаимодействат с водата до търсенето на самолети, за които водата се е превърнала в последния им дом.

Предизвикателна дисциплина

Често ловът на подводни предмети поставя сериозни логистични и дискусионни въпроси. Подводните проучвания могат да струват доста скъпо и изследователите трябва да наемат водолази (които често са и археолози), притежаващи умението и способността да документират и да обработват деликатните предмети по подходящ начин. Метеорологичните условия и теченията могат да попречат или осуетят експедицията.

Веднъж, след като се намери даден обект, може да е трудно да се проучи. Водата е динамична, а предметите са чувствителни и податливи на приливите и отливите. Възможно е да развали материалите и да ги разбърка по начин, който значително да затрудни разшифроването им. Запазването на предметите може да е още по-сложно – водата би могла да се окаже тежка за деликатните обекти, а преместването на новооткрития предмет е още по-трудно, когато се извършва под водната повърхност.

За щастие, археолозите разполагат с много технологии за борба с тези предизвикателства. LiDAR може да разкрива подводни структури и предмети, както и да ги картографира. Сонари, магнитометри и други устройства за дистанционно наблюдение, също може да са от полза. Напредналата фотография и видеография могат да пресъздадат предметите, за да се видят дори от тези, които никога няма да се впуснат в дълбините. Ново поколение потопяеми двигатели водят до нови открития. R/V Petrel, например, носи два бордови робота, които са помогнали за разкриването на 21 кораба от Втората световна война, включително американския Индианополис.

Рибарите в помощ на археологията

Подводната археология зависи и от добрите отношения с други общности, запознати с водните басейни, в които се работи. Това става ясно на изследователите, които бяха известени от местен рибар за голямо скривалище на разбити кораби в близост до Фурни, Гърция. Информацията на местните рибарите помогна за откриването на 23 кораба, претърпели корабокрушение в района за 22 дни. Доброволци могат да разучат много от площта, както например във Флорида, където доброволците работиха рамо до рамо с археолозите.

Прилагат се и местните, и международните закони: ЮНЕСКО, културното разделение на ООН, е установила международен закон за подводно културно наследство, който се прилага “in situ“ („на място“), като идеална възможност при изследване на потопения археологически обект. Това означава, че много подводни находки трябва да бъдат оставени там, където са намерени.

Това може да бъде още едно предизвикателство за изследователите, документиращи обектите с местоположения, които никога не могат да бъдат публично разкрити, за да се предотврати вандализъм или грабеж. Други места, имат своя обществен живот, както е Baiae, римски курорт, който се е превърнал в подводен музей, отворен за посетители.

Превод: Дарина Миланова

Източник: National Geographic

Екип от учени в Корея и Съединените щати изобретява устройство, което може да контролира нервни вериги с помощта на малък мозъчен имплант, управляван от смартфон.

Изследователи, които публикуват в Nature Biomedical Engineering, смятат, че устройството може да ускори разкриването на мозъчни заболявания като Паркинсон, Алцхаймер, пристрастяване и депресия.

Устройството използва сменяеми касети с лекарства, подобни на Lego и мощен ниско енергиен блутут. То може да се насочи към специфични неврони, използвайки лекарства и светлина за продължителни периоди от време.

„Безжичното невронно устройство позволява постоянна химическа и оптична невромодулация, която никога не е била постигната досега“, казва водещият автор Раза Кази, изследовател от Корейския институт за наука и технологии (KAIST) и Университета на Колорадо Боулдър.

Кази споделя, че тази технология значително засенчва стандартните методи, използвани от невролозите, които обикновено включват твърди метални тръби и оптични влакна, за да доставят лекарства и светлина. Освен че ограничават движението на субекта поради физическите връзки с обемното оборудване, тяхната сравнително твърда структура уврежда меката мозъчна тъкан с течение на времето, поради което не са подходящи за дългосрочно поставяне. Въпреки че са положени усилия за частично намаляване на нежеланите реакции на тъканите, чрез включване на меки сонди и безжични платформи, предишните решения били неподходящи поради неспособността им да доставят лекарства за дълги периоди от време, както и заради неудобни и сложни контролни настройки.

За да постигнат постоянно безжично предаване на лекарства, учените трябвало да решат проблема с изразходването и изпаряването на медикаменти. Изследователи от Института за наука и технологии в Корея и от Университета във Вашингтон в Сиатъл си сътрудничат за изобретяването на невронното устройство със сменяема касета с лекарства, което би могло да позволи на невролозите да изучават едни и същи мозъчни вериги в продължение на няколко месеца.

Тези “plug-n-play” касети с медикаменти били сглобени в мозъчен имплант за мишки с мека и изключително тънка сонда (с дебелина на човешки косъм), състояща се от микрофлуидни канали и малки светодиоди (по-малки от кристалче сол), за неограничени дози лекарства и светлина.

Управлявани с прост потребителски интерфейс на смартфон, невролозите могат лесно да задействат всяка специфична комбинация или последователно осигуряване на светлина и лекарства при имплантирани целеви животни, без да е необходимо физически да се намират вътре в лабораторията. Използвайки тези безжични невронни устройства, изследователите биха могли също така лесно да настроят напълно автоматизирани изследвания върху животни, при които поведението на едно животно може да повлияе положително или отрицателно върху поведението на други видове само чрез условно задействане на доставка на светлина и/или лекарства.

„Това революционно устройство е продукт на усъвършенствания електронен дизайн и мощното микро и наноразмерно инженерство“, заяви Джей-Уонг Йонг, професор по електротехника в KAIST. „Интересуваме се от по-нататъшно развитие на тази технология, за да направим мозъчен имплант за клинични приложения.”

“Майкъл Брухас, професор по анестезиология и фармакология в Университета във Вашингтон, казва, че тази технология ще помогне на изследователите по много начини.

„Това ни позволява да анализираме по-добре основата на поведението на нервната верига и как специфични невромодулатори в мозъка настройват поведението по различни начини“, каза той. „Ние също сме нетърпеливи да използваме устройството за сложни фармакологични изследвания, които биха могли да ни помогнат да разработим нови терапевтични средства за болка, пристрастяване и емоционални разстройства.”

Изследователите в KAIST разработват специална електроника за носими и имплантируеми устройства, а невролозите в лабораторията Bruchas във Вашингтонския университет изучават мозъчни вериги, които контролират стрес, депресия, пристрастяване, болка и други невропсихиатрични разстройства. За период от три последователни години тази глобална съвместна работа между инженери и невролози довежда до успешното потвърждаване на този мощен мозъчен имплант при свободно движещи се мишки, който според изследователите наистина може да ускори разкриването на мозъчни заболявания.

Проектът бил подкрепен с безвъзмездни средства от Националната изследователска фондация на Корея, САЩ, Национален институт по здравеопазване, Национален институт по злоупотреба с наркотици и “Mallinkrodt Professorship”.

Превод: Дарина Миланова

Източник: Science Daily

Автор: Николай К. Витанов, Калоян Н. Витанов, Институт по механика – БАН

Исак Нютон – завеяният учен? Не – Исак Нютон – победителят.

Фигура 1. Често се носят слухове, че Нютон бил затворен, завеян учен, интересуващ се само от наука.  Като четете този цитат, вероятно ще почнете да се усъмнявате. Една от целите на тази хроника е да разбие тази представа. Големите учени са силни личности.

            И тъй, в предната хроника ви разказахме за началото на съвременната английска наука – за прохождането на Лондонското кралско общество и дейността на членовете – основатели на обществото, пречупена през житие описанието на най-дейния от тях – Робърт Хук.  Обща закономерност е, че за да не загине делото на една група от хора, те трябва да си намерят подходящи следовници. Пишем подходящи, защото ако следовниците са некомпетентни и некадърни, делото със сигурност ще загине. Не такъв бил случаят с Лондонското кралско общество. След поколението на основателите – бейкънианци дошло поколението на продължителите – нютонианци, най-ярката фигура от която бил самият Исак (Айзък) Нютон, управлявал с желязна ръка Кралското общество почти четвърт век – фиг. 1. Делото на Кралското общество не пропаднало, а се развило.  Лондонското кралско общество се превърнало в изключително реномирана организация, каквото е и до днес. Ама чакайте, ще каже някой, нас са ни учили, че той там Нютон денонощно, в тъмната стая, само с наука се занимавал. А този, дето ви е учил на тези неща, дали ви каза, че Нютон е бил член на английския парламент, че е бил директор на Кралския монетен двор, че е бил президент на Лондонското кралско общество, че е водил люти спорове с Робърт Хук, че е бил добър администратор и че за заслуги към короната е станал от Исак Нютон – сър Исак Нютон. Някак си това не се връзва с образа на бледния, вторачен в колбите учен, не интересуващ се какво става около него.

Фигура 2. Сър Исак Нютон – директор на Кралския монетен двор и президент на Лондонското кралско общество – бюст, 18 век.

Ето защо, в тази хроника ще ви разкажем за истинския Исак Нютон – железният, интелигентен и настойчив Исак Нютон (фиг. 2), вървящ по пътя си и постигащ целите си, далновидният учен и администратор на науката, извел Лондонското кралско общество до върха на световната наука (особено във втората част на тази хроника). Разбира се, при всяка възможност ще наблягаме върху административните му дела. Необходимо условие  (но не и достатъчно) да си добър администратор в науката е да си добър учен. Нютон е бил страшно добър учен. Но е имал и второто условие – административните заложби. Не всеки добър учен е добър администратор в науката. Много добри учени са се проваляли като администратори, защото не са разбирали от сложните управленски системи на още по-сложните научно-технологични системи. Нютон е разбирал и от това. И нека да видим как са се случили нещата.

1. Годините преди Кеймбридж. Учителят Хенри Стокс: момчето разбира от математика – пратете го да учи.

Животът на Исак Нютон не започнал никак добре. Той се родил на 25 декември 1642 г (стар стил) в селцето Вулсторп, на 10-километра от градчето Грантъм, на около 150 километра на север от Лондон и близо до източното крайбрежие на Англия.

Фигура 3. Младият Нютон.

Баща му починал на 37 години няколко месеца преди раждането, а малкият Нютон се родил преждевременно и бил толкова хилав, че местните „експерти” не му давали много живот. Е, това преминало и Нютон имал нормално детство – фиг.3. След което доживял до 85 години, надживял доста английски крале и бил съвременник на Луи XIV  и на Петър I. Говорело се, че родът му по бащина линия произлизал от разорил се в Англия преселник от шотландския благороднически род Нютон – фиг. 4. Майката на Нютон, Ан Ейскоу, била от уважавано в околността фермерско семейство и съвременниците й я помнят като  начетена и оправна жена от семейство, уважаващо образоанието (брат й бил свещеник,  завършил университета в Кеймбридж).

Фигура 4. Родната къща на Нютон във Вулсторп. На преден план – прочутото ябълково дърво, от което паднала ОНАЯ ЯБЪЛКА…

Три години след смъртта на съпруга си, тя се омъжила за свещеник в Грантъм и малкият Нютон бил оставен за отглеждане при баба си, която доста се интересувала от образованието му и даже го подбутвала към медицинските професии. Та Нютон научил четенето и писането в селското училище и след това бил изпратен в училището в Грантъм и настанен на квартира при местния аптекар Кларк (което показва, че образованието на момчето не било оставено на самотек). В 1656 г. майката на Нютон овдовяла отново и се прибрала във Вулсторп с трите си деца от втория си брак. Нютон също бил прибран от Грантъм във Вулсторп. Но… будното и ученолюбиво момче вече било забелязано от учителя Хенри Стокс, директор на  училището в Грантъм. Стокс имал заслужена репутация на един от най-добрите учители в целия район, та чак до Кеймбридж. Многократно забелязвайки, че Нютон постига много добри резултати в учението, той отишъл при майка му и я убедил, че това момче трябва да продължи образованието си в университета в  Кеймбридж. Което и станало. Нютон бил върнат в училището в Грантъм, за да се подготви за приемните изпити в университета – фиг. 5.

Фигура 5. „Автограф“ на Нютон, издълбан с джобен нож на перилото на прозореца на училището в Грантъм. И тъй…. Нютон бил едно такова дете, дето прилежно учело уроците си и нямал джобен нож. Не, нямал, бе!  Той бил кротко дете, невинно държащо на стената си портрета на екзекутирания крал Чарлс I по време на управлението на Оливър Кромуел. Всички добри деца тогава правели така. Да-а-а…

А там, в университета, той се оказал доста по-подготвен от връстниците си. В Грантъм Нютон получил добра подготовка по математика, латински и богословие. И ето как полека пред очите ви изплува важен фактор за успеха на Нютон – учителят Хенри Стокс от Грантъм. За когото вероятно не бяхте чували досега. Важно е да имаш добри учители в училище. Освен това, Нютон бил доста любознателен. Той си изрязал (с ножа, действал на  фиг. 5) циферблат за слънчев часовник на стената на къщата във Вулсторп (който циферблат днес можете да видите в музея на Лондонското кралско общество), пускал хвърчила и се опитвал да измери силата на вятъра по време на буря, като измервал дължината на скоковете си по посоката и срещу посоката на вятъра. Престоят му в дома на аптекаря Кларк увлякъл Нютон по заниманията с химия и алхимия. Наличието на двама мъже свещеници (вторият му баща и вуйчо му) предизвикали интереса на Нютон и към богословието. В Грантъм Нютон четял доста, а и рисувал доста добре – в стаята му в къщата на аптекаря стоял портрет на Чарлс I, рисуван собственоръчно от Нютон (което не било съвсем безопасно във времената на Кромуел) и тази работа показвала, че Нютон имал доста младежка дързост. Добавете към това, че Нютон обичал да прави столчета и механични играчки, събирал билки и предпочитал тези занимания пред това да си играе (т.е. да се бие) с връстниците си. В дома на аптекаря пламнала и единствената любов с младата мис Сторей, помощничка на аптекаря. По-дълбоките чувства били угасени, когато Нютон започнал подготовка за научна кариера в Кеймбридж – едно от изискванията било да не се жени, но Нютон и мис Сторей (по-късно мисис Винсънт) останали добри приятели чак до смъртта на Нютон (като опитна специалистка в аптекарските дела мисис Винсънт надживяла твърде много живелия за стандартите по ония времена Нютон).

И тъй – виждаме нормално талантливо момче, с много добър учител и обичащо да върши неща със собствените си ръце. Нито е бил болнав през целия си живот, нито затворен в себе си, не се крил по тъмни стаи, не е избягвал жените и даже малко е бил опозиция на властта, държейки в стаята си портрет на екзекутирания крал насред времената на управлението на Кромуел. А сега – напред към Кеймбридж.

1. Годините в Кеймбридж до поемането на Лукасовската катедра по математика

Та, в 1661 г. Нютон е приет за студент в Тринити колидж в Кеймбридж – полуграждански – полудуховен колеж, силно пострадал от гражданската война в Англия, завършила с победа на Кромуел и обезглавяването на Чарлс I – фиг. 6.

Фигура 6. Статуята на Нютон в Тринити колидж в Кеймбридж.

Доходите на колежа намалявали, много от видните му членове били избити по време на войната или пък емигрирали. Така, студентите били оставени в известна степен на самотек и това се оказало добра идея – те се образовали доста по-бързо, водени от собствените си интереси, отколкото преминавайки през системата от курсове, доста от които били скучни, че и досадни. Попадането на Нютон точно в Тринити колидж и в Кеймбридж не било случайно. Вуйчо му бил завършил Тринити колидж, преди да стане свещеник, а приятел на аптекаря Кларк (у когото Нютон бил на квартира по време на престоя си в Грантъм), бил старшият член на Тринити колидж Бебингтън. Нютон бил приет като студент втора категория – субсайзер. Това означавало, че той ще учи в колежа, но трябва да е прислужник на бакалаврите и магистрите, за което му се плащала някаква сума, за да може да си поддържа съществуването и да си купува учебници. Будното момче скоро било забелязано от професор Айзък Бароу, първи титуляр на наскоро основаната в Кеймбридж Лукасовска катедра по математика (основана със средства, дарени от Хенри Лукас, със задължение Лукасовският професор да чете 1 лекция седмично по геометрия, аритметика, география, астрономия или статика и още 4 часа седмично да обсъжда материала от лекцията със студентите).

Фигура 7. Статуята на Исак (Айзък) Бароу, първият Лукасовски професор по математика в Тринити колидж в Кеймбридж – учител, наставник и приятел на Исак Нютон.

След Бароу, вторият титуляр на катедрата бил Нютон, а след това длъжността Лукасовски професор по математика станала най-престижната професура в Кеймбридж – та и до ден днешен. Бароу бил прекрасен учител, син на епископ и убеден роялист. Той щял да почине пред 1677 г. на 47 години след шеметна кариера като член на Лондонското кралско общество от 1663 г. и професор по математика в Кеймбридж (на 33 години). През 1669 г. Бароу е избран за кралски капелан и поради това отстъпва Лукасовската катедра на ученика си Исак Нютон. През 1672 г. Бароу е назначен за директор на Тринити колидж в Кеймбридж. С такъв млад, талантлив и могъщ административно учител, Нютон напредва бързо в науката и бива въведен в елитните научни среди на Англия. И така, Нютон отново има  късмет да попадне при добър учител – след Стокс с Грантъм, сега при Бароу в Кеймбридж. Бароу запалва интереса на Нютон към оптиката и дори му дава да коригира книгата му „Оптични  и геометрични лекции”.  Бароу пише в предговора към книгата – „Нашият колега д-р Исак Нютон (мъж славен и с изключителни познания), прегледа ръкописа, нанесе няколко необходими поправки и добави нещо и със своето перо, което може да бъде забелязано с удоволствие на няколко места”. Този цитат е първото споменаване на името на Исак Нютон в научната литература. Бароу запалил интереса на Нютон и към зараждащото се тогава интегрално и диференциално смятане.  Нютон бил много разстроен от ранната смърт на Бароу през 1677 г. Бароу не само бил учител на Нютон, той се погрижил и за неговата кариера. През 1664 г. Нютон вече е редовен студент, през 1665 г. става бакалавър, а през 1667 е избран за младши член на колежа. През 1668 г. Нютон вече е старши член на колежа, а през 1669 получава от Бароу  Лукасовската катедра по математика. Казват че след смъртта на Бароу през 1677 г. на Нютон била предложена директорската длъжност на Тринити колидж, но той отказал, тъй като трябвало да приеме духовен сан.

Фигура 8. Нютон и ябълката.

По това време, между 1665 и 1667 г. Нютон прекарва 2 години извън Кеймбридж заради върлуващата по това време в Англия чумна епидемия. Това е прочутият престой на Нютон във Вулсторп, където той разсъждава върху ябълката, паднала върху главата му и прави редица наблюдения, довели до по-нататъшните му открития по оптика – фиг. 8. В 1665 и 1666 г. Нютон публикува две статии по анализа на безкрайно малките или както е известно днес – по диференциално и интегрално смятане. Тези разработки също са направени във Вулсторп. Дългите дни на усъвършенстване на уменията във Вулсторп превърнали Нютон в прекрасен шлифовач на оптически стъкла, което по-късно станало и фактор за приемането му за член на Лондонското кралско общество.

След завръщането си в Кеймбридж Нютон започнал да реализира и публикува идеите си, дошли в главата му във  Вулсторп – фиг. 9. Той обаче не се затворил в кабинета и лабораторията си, както се опитват да ни убедят някои. Нютон участвал в организираните студентски пиршества и в игрите на карти в Кеймбридж.

Фигура 9. Младият Нютон в началото на кариерата си като Лукасовски професор по математика в Кеймбридж.

Допълнителен удар върху имиджа на Нютон като затворен в кулата си от слонова кост учен нанася и кореспонденцията му от онова време. Ето няколко откъса от писмото до приятеля му Астън (бъдещ секретар на Лондонското кралско общество) по повод на предстоящо пътуване на Астън в чужбина:

…наблюдавайте нравите. Приспособявайте се към тях и вашите отношения (с чужденците) ще бъдат по-свободни и откровени…

…следете за политиката, благосъстоянието и държавните дела  на нациите….

…разберете какви са данъците за отделните групи от населението, търговията и характерните за съответната държава стоки….

…разберете какви са укрепленията, които ви се появяват на пътя, техния вид, сила и преимущества в отбраната…

Все указания, давани от „кабинетен плъх”, нали. Та толкоз за бледния юноша, интересуващ се само от това,  какво става в колбите му.

1. Битките на Нютон в оптиката

Геометричната оптика, съгласно която светлината в еднородни среди се разпространява праволинейно, променяйки посоката си само при отражение и пречупване, е била доста изучавана по времето на Нютон (заради телескопите и микроскопите) – фиг. 10. Забелязани са и някои странни аспекти на поведението на светлината, например при разпространението й в мътни среди като в мъгла или пък при преминаването през малки отвори, но това, което геометричната оптика не можела да обясни добре, били различните цветове на светлинните лъчи.

Фиг. 10.  Ръкопис на лекциите по оптика, четени от Нютон в Кеймбридж.

Как така лъч бяла светлина, преминаващ през призма се трансформира в  лъчи с различни цветове? И какво определя цвета на светлината? Дали пък не е различната степен на смесване на светлината с тъмнината – бялото е това, което обилно изпуска светлина, черното почти не изпуска светлина, червеното е това, което излъчва сгъстена светлина, синьото излъчва разредена светлина, зеленото и то излъчва разредена светлина. Всички останали цветове са смес от гореизброените.  Имало  и вълнова теория на светлината, според която различните цветове били свързани с променлива величина, свързана с вълновия светлинен процес.  Привърженик на вълновата теория на светлината  бил най-големият бъдещ опонент на Нютон – Робърт Хук (за когото ви разказахме в предната хроника) – фиг.11. Той обаче предположил, че променливата величина, свързана с цвета била не честотата, а ъгълът, образуван между повърхността на вълната и посоката на разпространение на светлината. Според Хук, на белия цвят съответствал прав ъгъл, а на другите цветове съответствали други вълни. Имало и други възгледи, по-близки до истината – че цветът  е свързан със светлината, а не с тялото, през което тя минава (призмата). Един такъв възглед се получава, ако за променлива  величина във вълновата теория се вземе честотата на светлинната вълна (идея аналогична на тази, че различните звуци се съпоставят на вълни с различна честота в акустиката).

Фигура 11. Робърт Хук.

Първите признати успехи на Нютон в оптиката идват от областта на … телескопостроенето.  След телескопа на Галилей телескопостроенето е много модерно в Европа, като учените се опитват да построят все по-големи телескопи, съставени от лещи. Но тези телескопи имали в себе си вградени технически проблеми, един от които бил сферичната аберация – лъчите от светеща точка, преминаващи през сферична леща с крайни дебелина, размери и кривина не могат да се пресекат в една точка. Този ефект намалявал с увеличаването на дължината на телескопа, но телескопи с размери от десетки метри, които се появили 50 години след Галилей започнали да изглеждат абсурдно.

Фигура 12. Телескопът на Нютон от 1668 г.

И всички се опитвали да решат проблема и първата идея на всички били да направят несферични лещи. В тази посока започнал да работи и Нютон, но след година труд се отказал – получаването на несферични лещи изисквало нечовешки усилия (и компютри), пък и Нютон установил, че сферичната аберация не била основният проблем при телескопите, съставени само от лещи – основният проблем било паразитното осветляване на обектите в цветовете на дъгата, появяващо се както при сферични, така и при несферични лещи. На Нютон  започнала да му харесва следната  идея: няма леща – няма проблем. И заменил лещите с огледало. Родил се телескопът рефлектор на Нютон.  В допълнение Нютон се заинтересувал от паразитното явление – хроматичната аберация. Разбира се, хроматичната аберация била известна и преди Нютон, имало и идеи за замяна на лещите в телескопа с огледала (такава идея изказал италианският учен Чезаре Караваджи). Но телескопът е направен от Нютон. Който може, прави…(във втората черна хроника може да дочетете това изречение до края). Нютон, разбира се, признавал, че идеята за телескоп – рефлектор била известна и преди него и подчертавал, че на него принадлежи само част от концепцията и ноу-хау-то за изработката на този вид телескоп.

Първият огледален телескоп, изработен от Нютон, не бил много успешен. Огледалото му било с диаметър 2 сантиметра и половина, покритието не било с добри отражателни свойства – фиг.12. Но телескопът бил дълъг само 15 сантиметра и с него дори можело да се наблюдават спътниците на Юпитер. Нютон не се отказвал и продължавал да усъвършенства технологията на изработване на сферични огледала.  Три години след първия телескоп, през 1671 г. се появил и вторият телескоп. През есента на 1671 г. телескопът бил изпратен в Лондонското кралско общество и от него се заинтересувал самият крал Чарлз II. Телескопът бил инспектиран (от кого мислите?) от … Робърт Хук и от Кристофър Врен  (приятелят на Хук, архитект на Лондонската катедрала). Хук и Врен дали положителна оценка на телескопа и на 11 януари 1672 г. Исак Нютон бил избран за член на Лондонското кралско общество. Добрите му отношения с Робърт Хук обаче били дотук. Последвали 30 години спорове и съперничество. „Сивият кардинал” и блестящ експериментатор Хук до смъртта си не позволил на блестящия теоретик Нютон да заеме значителен пост в обществото. Но след смъртта на Хук през 1703 г, на 30 ноември същата година Нютон е избран за президент на Лондонското кралско общество и остава такъв почти 25 години, до смъртта си през 1727 г.   Та славният път на Нютоновите успехи в науката започнал от малкия телескоп от 1671 г. Борейки се с несферичните повърхности на лещите, Нютон трябвало да развива диференциалното и интегралното смятане. Борейки се със сплавите, осигуряващи по-добро отражение на огледалата, Нютон натрупал опит, който по-късно щял да му е полезен при работата му в монетния двор. Наблюдавайки звездното небе през телескопа, Нютон засилил интереса си към гравитацията и механиката.

Но да се върнем към събитията. Задавала се първата битка на Нютон с Робърт Хук. Датата била 6 февруари 1672 г, когато новоизбраният член на Кралското общество Нютон представил на заседание на обществото доклада си „Нова теория на светлината и цветовете”, която била в противоречие с теорията на Хук. Сблъсъкът бил неизбежен – фиг. 13. Нютон работил доста  в областта на оптиката и първото му по-значително произведение, което било чуто от други хора, бил курсът му лекции по оптика в Тринити колидж. Нютон обаче не бил добър преподавател и курсът му по оптика не бил много посещаван, така, че до сблъсъка с Хук, идеите на Нютон в областта на теорията на светлината и цветовете не били много известни даже и в Кеймбридж.

Фигура 13. Робърт Хук – страховитият научен опонент.

 Четейки тези лекции, човек вижда как Нютон доста настървено напада господстващите за времето си теории и особено тази, че цветовете са смес от светлина и тъмнина. Червеното си е червено – пише Нютон – и на обяд и при залез слънце. После Нютон напада тези, които си мислят, че цветът се получава при взаимодействие на светлината с прибори (например с призми). Това нападение е пряка атака срещу теорията на Хук, за която споменахме по-горе. И Нютон продължава – жадните за естествени науки следва най-напред да изучат геометрията (диференциалнотто и интегралното  смятане) … за да могат, вместо за измислици и предположения, за които биха ги похвалили, да прилагат геометрията и да укрепват науката с висши доказателства. Още тук проличава методът на Нютон – приложение на математиката за изучаване на природните явления. Доста различен от събирателно-описателния метод на бейкънианците. Нютон казва, че е необходима математическа теория на цветовете. И не казва дали смята, че светлината е вълна или съвкупност от частици. Ако и да са ви учили друго. Четете оригиналите! – фиг. 14  В изложението си пред Кралското общество Нютон следва схемата: формулира принципи (положения) на основата на експериментални наблюдения, след това на основата на принципите доказва теореми, които също се проверяват експериментално и от теоремите извлича необходимите му следствия, под формата на задачи, чиито решения също се проверяват експериментално. Едно от положенията на Нютон е, че цветът е свойство на светлинните лъчи, а не на предметите, с които тези лъчи взаимодействат. Друго положение е, че и на една и съща степен на пречупване на светлинните лъчи съответства един и същи цвят и обратно.  И така едно след друго – 13 положения. След които следват няколко думи на Нютон относно природата на светлината: Видяхме, че причината за цвета не е в предметите, а в светлината. Поради това имаме твърдо основание да считаме светлината за субстанция…Не е тъй лесно обаче, несъмнено и точно да определим какво е това светлината, защо тя се пречупва и по какъв начин извиква в нашата душа представата за цветовете. Аз не искам тук да смесвам въображаемото  с достоверното.

И тъй – светлината – субстанция (и като че ли не е вълна). Но Нютон усеща, че тук нещо не е наред и не иска да отиде засега още една стъпка напред и да провъзгласи корпускулярния характер на светлината. И това, което е изложил, е достатъчно, за да възбуди духовете – Нютон твърди, че съществуват прости цветове, а белият цвят е съставен цвят, че има разлика между физиологическото цветоусещане и физическия цвят, и че цветът е свързан със степента на пречупване на светлинните лъчи.

Фигура 14. Заглавна страница на Оптиката на Нютон – 1704 г.

Кралското общество веднага формирало комисия, за да провери тези твърдения. И кой мислите, че бил в комисията – … Робърт Хук, разбира се, както и Робърт Бойл и астрономът Сет Уорд. Та Сет Уорд бил учителят на Хук по астрономия, а пък самият Хук бил асистент на Робърт Бойл. Интересна била тази комисия, дето трябвало да се занимава с теорията на светлината на Нютон, която отричала теорията на светлината на Хук. Хук реагирал и изпратил мнението си след няколко дни. За тези, които не са чели хроника номер 7, посветена на Робърт Хук, нека да споменем, че Хук бил стълбът на Лондонското кралско общество от самото му основаване и обществото едва ли би било станало толкова известно и би се утвърдило без титаничния труд на Хук, който поставял експеримент след експеримент на заседанията на членовете на обществото в течение на десетилетия. И ето, влиятелният, талантлив и енергичен уважаван члeн на кралското общество Робърт Хук бил разгневен от теорията на Нютон, която отричала неговата собствена теория за светлината. Хук бил пълна противоположност на Нютон – докато Нютон бил настойчив и търпелив в научните изследвания, Хук се занимавал с много области на изследвания едновременно. Докато Нютон бил акуратен и изпипвал научните си публикации с десетилетия, Хук не отделял много време да изпипва формулировката на резултатите си. Докато Нютон предпочитал да работи далеч от  суетата на ежедневния живот, в дневника на Хук може да намерите имената на десетки лондонски кафенета и кръчми, в които той обсъждал резултатите си с колегите си и приятели от Лондонското кралско общество. Без Хук, Нютон нямало да бъде този Нютон, когото познаваме днес. Но да се върнем към спора за светлината и цветовете.

По същество, отговорът на Хук се състоял в това, че той смятал, че експериментите на Нютон са правилно направени, но теоретичната хипотеза, която Нютон извлича от тези опити, е неправилна. Хук отбелязвал, че изводите на Нютон могат да се обяснят от вълновата теория на светлината и не се съгласявал с извода, че цветът е свойство на светлинните лъчи. Хук се усъмнил, че белият цвят е смес от безкраен брой прости цветове. Ако се предположи, че светлината е поток от частици, то тогава на всеки цвят съответства светлинна частица и бялата светлина е смес от такива частици. Но видите ли как това ни отвежда към корпускулярната теория на светлината и към безкраен брой частици…. От гледна точка на вълновата теория на светлината, привърженик на която бил Хук, бялата светлина можело да се разглежда като смес от вълни с различна  честота, но може и да е резултат от сложен вълнов процес, от който посредством подходящи резонанси могат да бъдат извлечени чисти цветове – такова нещо се наблюдавало в акустиката, където акустичен шум карал посредством резонанси струнни музикални инструменти да произвеждат чисти тонове. Нютон обмислял половин година отговора си. И в този отговор можем да видим зачатъка на корпускулярно-вълновия дуализъм по отношение на светлината. Нютон пише: Нека да предположим, че светлинните лъчи се състоят от малки частици, изпускани във всички направления от светещото тяло. Тези частици, попадайки върху отразяващи или пречупващи повърхности, ще възбудят в ефира колебания, тъй неизбежни, както водните вълни, причинени от падането на камък върху водната повърхност. Ако предположим, че тези колебания имат различна ширина в зависимост от силата на светлинните лъчи то ползата на тези колебания за обяснение на (тук Нютон изрежда много явления) няма да се изплъзне от вниманието на тези, които ще счетат за целесъобразно да положат труд за приложението на хипотезата за обяснение на явленията.

Хук, разбира се, не бил съгласен с отговора на Нютон, въпреки, че Нютон отбелязвал, че предпочитайки идеята за емисионната (корпускулярната теория) на светлината, той не е против вълновата теория и я счита за много полезна, въпреки, че по времето на Нютон вълновата теория на светлината не можела да обясни праволинейното разпространение на светлината (Френел направил това 150 години по-късно, използвайки принципа на интерференция на светлината) – фиг. 15.

Фигура 15. Оптическите експерименти на Нютон.

Теорията на Нютон имала още известни явни критици, като Хюйгенс и влиятелни тайни критици като Флемстед – кралският астроном – другият член на Кралското общество, с когото Нютон имал масивни спорове. Но други, по-малко влиятелни за времето си учени, като Джеймс Грегъри, оценили високо теорията на Нютон. Нютон бил въвлечен в полемика и трябвало да отделя много време да отговаря на критиците си. Това силно го дразнело, което личи и от писмата му до секретаря на Кралското общество Хенри Олденбург – фиг. 16, в едно от които Нютон заявява: Искам да отбележа, че моето учение за пречупването на светлината и цветовете се състои единствено в установяване на някои свойства на светлината без всякакви хипотези за произхода на светлината. Тези хипотези трябва да се подчиняват на природата на явленията, а не да се опитват да подчиняват природата на явлението на себе си, без да се съобразяват с никакви експериментални доказателства.

Нютон бил толкова ядосан от нескопосността на някои от критиците на теорията му за светлината, че на 8 март 1673 г. написал писмо  на Олденбург с искане да го зачеркнат от списъка на членовете на Лондонското кралско общество.

Фигура 16. Хенри Олденбург – първият секретар на Лондонското кралско общество. Вдясно – заглавната страница на мемоара на Нютон за светлината в списанието на Кралското общество.

Олденбург успява да го разубеди, но Нютон е толкова ядосан, че на 23 юни същата година пише на Олденбург, че не желае повече да се занимава с естествени науки и че няма да отговаря повече на критиците си.  Нютон нямал навика да губи научни спорове и успявал да излиза победител в такива спорове. Хук обаче не бездействал и продължавал с опитите си в областта на оптиката. Той провеждал множество опити по цветове на тънки пластинки и изкривяване на светлината, преминаваща покрай острие на бръснач. За да обясни от гледната точка на своята теория тези и други експерименти, в 1676 г. Нютон изпраща в Кралското общество публикацията си „Теория на светлината и цветовете, допълваща хипотезата на автора, изложена в предишните мемоари, а също съдържаща описание на най-съществените явления на цветовете на тънки пластинки и сапунени мехури зависещи от по-ранно характеризирани свойства на светлината ”.  В тази публикация Нютон предлага отново компромисната си хипотеза за природата на светлината (без да настоява, че тази хипотеза е правилна): светлинните частици възбуждат колебания в ефира, намиращ се във веществото и около него. Нютон смята, че ефирът е подобен на въздуха и се състои от груба материя и няколко ефирни течности и тази нееднородност следва от наличието на електрически и магнитни сили и от гравитацията. Ефирът обаче прониква небезпрепятствено в телата и там ефирът е по-малко плътен, отколкото в пространството, окръжаващо телата. Светлината, казва Нютон, не може да се определи като ефир, а е материална еманация или материално движение. Аз предполагам само – пише Нютон – че светлината се състои от лъчи, отличаващи се един от друг поради случайни обстоятелства, по същия начин, по който се отличават песъчинките или човешките лица.

Трудът на Нютон бил четен на 4 заседания на Кралското общество и по-късно залегнал в основата на книгата му „Оптика”, издадена през 1704 г. (след смъртта на Робърт Хук) – фиг. 14. Хук възразил по въпроса за приоритета още по време на четенето на работата на Нютон. Двамата обменят писма, в които Нютон признава заслугите на Хук за експериментите, върху които е построена теорията на Нютон. Хук се отзовава добре за значителна част от съдържанието на труда на Нютон, но съперничеството между тези два остри камъка в зората на съвременната английска наука ще продължи още дълги години. Та Нютон публикува „Оптиката” след смъртта на Хук, защото  не е искал да отделя време да спори със своя прочут опонент.

Накрая, завършвайки краткото описание на оптичните експерименти на Нютон, нека отбележим, че  той е смятан за един от основоположниците на емисионната или корпускулярната теория на светлината. Нютон не правел хипотези и виждал, че нито съвременната му вълнова теория, нито теорията за светлината като поток от частици могат да обяснят всички експериментални факти. Затова той говорел по въпроса за природата на светлината без охота и предложил хипотеза за тези, които имали нужда от хипотези. Тази хипотеза била компромисна и съчетавала корпускулярната природа на светлината с вълновите й свойства. Това последното било забравяно от критиците, които нарочвали Нютон, че пропагандирал чисто корпускулярна природа на светлината, и громели този „възглед на Нютон”. Друг интересен възглед на Нютон бил този за ефира, който се появил вследствие на интереса на Нютон към опитите с вакуумни помпи, с които по това време Бойл и Хук изследвали свойствата на газовете. В началните представи на Нютон ефирът е нещо като газ с много малка плътност. Ефирът на Нютон можел да служи за основа на всички неща.  Ефирът според Нютон е способен на колебания като въздуха, но много по-бързи и малки. Ефирът според него е нехомогенен и има груби и фини компоненти. Грубата компонента на ефира е повече в пространството между телата, отколкото в самите тела. Тази представа за ефира при Нютон ще се промени и той ще се откаже от представата за грубия ефир в пространството между телата. Интересът на Нютон към ефира показва прехода му от въпросите на оптиката към въпросите на механиката и астрономията.

Освен това, в средата на 70-те години Нютон трябвало да мине през серия от административни въпроси. Срокът на членството му в Тринити колидж изтичал през 1675 г. и  по устав или трябвало да приеме  духовен сан, или трябвало да напусне колежа. На Нютон не му се искало да приеме духовен сан и директорът на колежа Бароу  ходатайствал той да получи разрешение да остане в колежа и да не приема духовен сан докато е Лукасов професор по математика. Кралят разрешил, което било много голямо изключение от правилата и голяма чест. През 1677 година починал Бароу, а през 1688 и секретарят на кралското общество Олденбург. Секретар на Кралското общество станал …. Робърт Хук. Нютон бил заплашен от изолация от делата на Кралското общество. Нютон не обичал Хук. И Хук не обичал Нютон.  Но късметът на Нютон сработил отново. Той се запознал с новоприетия студент в Кеймбридж Чарлз Монтегю, бъдещият лорд Халифакс, бъдещ финансов министър на Великобритания. Монтегю се интересувал доста от математиката и бързо се сприятелил с Нютон. Най-добрите години на Нютон предстояли.

1. Гравитацията. Втората научна битка на Нютон с Хук

В началото била ябълката – тази, която паднала върху главата на Нютон според едни или пък до него, според други – фиг 8.  Тази ябълка го накарала да се замисли дали няма сила, която действа между телата и ги привлича едно към друго и че тази сила действа не само покрай повърхността на Земята, но и навсякъде във Вселената. Нютон обичал да нарича себе си математик и законите на Кеплер за движението на планетите му импонирали много с математическата си простота и изящност. Но Нютон не бил единственият английски учен, който изследвал взаимодействието между планетите. Имало и друг известен английски учен, който се интересувал от астрономия и от движение на планетите и това бил…Робърт Хук. Хук доста се доближил до качественото разбиране на действието на гравитацията, предположил, че степента на притегляне на телата се увеличава с намаляване на разстоянието между тях и се опитвал да определи  дали това  увеличение е пропорционално на намаляването на разстоянието на някаква степен.  На 6 януари 1680 г. секретарят на обществото Хук пише писмо на члена на обществото Нютон и споделя, че според предположенията му, силата на гравитацията намалява обратно пропорционално на квадрата на разстоянието между телата. Хук бил блестящ експериментатор с блестяща интуиция и предвидил решението на задачата, без да я решава. Хук и Фарадей били експериментатори и направили много за гравитацията и електромагнетизма. Делото им било довършено от блестящите теоретици Нютон и Максуел.

По време на работата върху теорията на гравитацията и на писането на Математическите принципи на натуралната философия,  Нютон имал помощник – икономът Хъмфри Нютон, земляк на Нютон, препоръчан от училището в Грантъм. Ускорението на работата по теория на гравитацията дала една среща между президента на Кралското общество Врен, Хук и Халей в едно от лондонските кафенета, където Хук убеждавал Врен, че притеглянето между небесните тела трябва да намалява обратно пропорционално на квадрата на разстоянието между тях. Врен не вярвал много и даже предложил малка премия на този, който  докаже тезата за зависимостта от квадрата на разстоянието. Хук казал, че ще изпрати решението, но не го изпратил в следващите няколко месеца. Тогава през август 1684 г. Халей поискал от Нютон да се опита да реши задачата. През февруари 1685 г. Нютон действително изпратил решението в Кралското общество.  След година в Кралското общество бил депозиран и първият вариант на капиталния труд на Нютон „Математически принципи на натуралната философия”, в които  Нютон извеждал движението на небесните тела и законите на Кеплер от единственото предположение, свързано с наличие на централна сила на привличане към Слънцето, обратно пропорционална на квадрата на разстоянието. На заседанието на Кралското общество на 19 май 1686 г. било решено книгата да бъде отпечатана и наблюдението на процеса било възложено на Едмънд Халей – фиг. 17.

Фигура 17. Капиталният труд на Нютон – Математически принципи на натуралната философия – 1686 г.

Обществото обаче нямало пари да отпечата книгата и за целта била жертвана заплатата на Халей, който бил клерк (пратен секретар на Кралското общество). Халей не бил възхитен, още повече, че в същото време заплатата на Хук продължавала да се изплаща в пари, докато Халей бил пращан с екземпляри от книгата на Нютон (такова било решението на управителния съвет на Кралското общество, а не желанието на Халей). Но Халей бил приятел на Нютон и се примирил – фиг. 18. Печатането се забавило и поради претенциите на Хук, че той е дал идеята на Нютон за зависимостта на силата на гравитацията от обратния квадрат на разстоянието между телата. Нютон се разсърдил и написал писмо на Халей, в което отричал всякакви заслуги на  Хук към наличните в книгата идеи. Нютон, разбира се, не бил прав и претенциите на Хук не били без основание. Халей се опитал, доколкото могъл да смекчи гнева на Нютон, който се съгласил да спомене името на Хук, заедно с  това на Врен и Халей в едно от поученията (схолиите) в книгата. Книгата излязла в средата на 1697 г. и бързо била изчерпана. Причината – в книгата се излагала нова система на мирозданието и се давал метод за решаване на задачите на механиката, астрономията и физиката. Появила се класическата физика, изградена по образ и подобие на геометрията, която шествала  победоносно по света над 200 години. В книгата се прилагал индуктивно-дедуктивен подход към проблемите на физиката- индуктивният подход на Бейкън, свързан с обобщаване на фактите в принципи и дедукцията – получаване на нови следствия от принципите, потвърждавани от опита (иначе принципите са неверни).

Фигура 18. Нютон (вляво) и Халей (секретар на Лондонскато кралско общество) обсъждат принципите на механиката.

Целта на книгата на Нютон била да докаже, че законът за всеобщото привличане произтича естествено от принципите на механиката и от движенията на небесните тела. След като дефинира основните понятия в механиката – маса, сила, количество на движението, Нютон излага трите принципа на механиката. Следват задачи, свързани с действието на законна за обратните квадрати и с други закони. Следва решаване на хидродинамични задачи и критика на теорията на Декарт за вихрите. Накрая Нютон внимателно излага вижданията си за системата на света.  В книгата има изложени доста интересни правила. Например:  Не трябва да се търсят в природата други причини, освен тези, които са истинни и достатъчни за обясненията на явленията. Природата, според Нютон, действа по проста  методология и не си позволява разкоша да задава излишни причини за природните явления. И още нещо интересно от Нютоновата книга: В експерименталната философия (наука) предположенията, изведени от явленията по пътя на индукцията, трябва да се почитат като точни или приблизително верни, без да се отчита възможността за противоречащи им хипотези, дотогава, докато не се намерят такива явления, чрез които те още повече се потвърждават или се оказват опровергани. Просто и ясно. Нютон пише, че това правило трябва да се следва, за да не се унищожат изводите, получени по пътя на индукция чрез хипотези (често нямащи експериментално основа).

За да може да формулира законите на механиката, Нютон дефинира абсолютното време и абсолютното пространство. Абсолютното време, според Нютон, само по себе си и без отношение към каквото и да е, протича равномерно. При същите условия, абсолютното пространство остава винаги еднакво и неподвижно. Абсолютните пространство и време обаче не са това, с което се сблъсква човек в своята дейност. Това, с което човек се сблъсква, са относителното пространство и време.  Относителното време (обикновеното време), пише Нютон, е или точна, или изменчива, постижима от чувствата външна,  извършваща се  посредствено някакво движение –  мярка на  продължителността, която се употребява в обикновения живот вместо истинското математическо време.  Мястото или частта от пространството, заемано от тялото, по отношение на пространството може да е или абсолютно или относително. Абсолютното движение е преместване на тяло от едно абсолютно място в друго абсолютно място. Относителното движение е преместването на тялото от едно относително място в друго относително място. В житейските дела се използват относителните пространство, време и движение. Може да се окаже, пише Нютон, че в действителност не съществува тяло в покой, относително което да отнасяме местоположението и движението на  другите тела. Дефинирайки абсолютното пространство и време (математическото пространство и време), необходими за изграждане на класическата механика, Нютон допускал, че съществуват и физическо пространство и време и че те  могат да имат най-странни свойства (както по-късно показал Айнщайн).

След дефинициите на основните понятия, Нютон определя трите принципа на класическата механика (но не съвсем във вида, в който ги познаваме днес). Нека да отбележим, че като отчетем изложената по-горе бележка на Нютон (че може и да няма тяло в покой, относително което да се измерва местоположението и движението на другите тела), то първият принцип или принципът за инерцията (за запазването на състоянието на равномерно праволинейно движение или покой, ако не действат външни сили) е разбиран от Нютон в относителна, а не в абсолютна форма (т.е. Нютон не си е играл да търси точката – център на Вселената, която да е в покой, ясно осъзнавайки, че може и да няма такава).

Силата е равна на масата по ускорението – тъй се учи днес вторият принцип на Нютон. Да, ама Нютон не го е формулирал така. Той е казал, че промяната на количеството на движението (произведението от масата и скоростта на тялото) е равно на произведението от големината на действащата сила по изминалото време. Ами, че то е същото, ще каже някой. Да ама не. Да оставим настрана, че във формулировката на Нютон се включва и случаят на променлива маса. Има и още нещо – формулировката на Нютон ни позволява да припишем маса на светлината и то 250 години преди Айнщайн (ама никой не се е сетил). Ето как. Светлинна корпускула (фотон!!!) с някаква маса (която ще определяме) и с някаква енергия лети и се блъска в черна пластинка и спира там. Значи количеството на движение (импулсът му) докато лети е равно на произведението от масата му по скоростта. Като спре – импулсът му е нула. Промяната на количеството на движение значи е равна на масата по скоростта на светлината.  Съгласно опитите на Лебедев, светлината оказва налягане върху повърхността на черната пластинка и това налягане е равно на енергията на светлината върху скоростта на светлината. Предполагайки, че всичко става за единица площ и за единица време, можем да приравним промяната на количеството на движението и налягането. Получаваме

Масата по скоростта на светлината = енергията върху скоростта на светлината

тоест

Енергията (на фотона) = масата (на фотона) по скоростта на светлината на квадрат!!!

И ето как светлинните корпускули съгласно Нютон (и с малко помощ от Лебедев) се оказаха с маса, която се изчислява по формулата на Айнщайн за връзката между масата и енергията. И оттук човек може да почне да си мисли  – що ли за маса е това и че освен масата в покой може и да има още някаква маса, свързана с движението (и съвсем да му се объркат представите какво е това маса).

И накрая идваме до третия принцип на Нютон, който самият Нютон обяснява така: Ако имаме две допиращи се тела и третият принцип не е верен, т.е. едното тяло действа на другото с по-голяма сила, отколкото второто тяло действа на първото, то ще се появи постоянно ускорение до безкрайност за тялото, съставено от двете тела, но това е нарушение на първия принцип (появява се ускорение без да е налице външна сила).

На основата на трите принципа на механиката Нютон извежда закона за всемирното привличане. Този закон е проверяван, проверяван, проверяван … и  се счита за верен или изпълнен с твърде голяма точност (констатирани са някои малки отклонения, повечето вследствие на неточни данни, но има и такива, които биха накарали човек да се замисли). Да се замисли или не, че законът на Нютон може да е едно приближение (много добро приближение на реалната ситуация), но това не променя факта, че законът за всемирното привличане на Нютон е едно от най-големите постижения на класическата наука. И нека все пак споменем, че законът описва как се привличат телата, но не ни казва много за това какво е гравитацията (е, тя е свързана с масата на телата, ама защо ли?).  Дали гравитацията е свързана с тайнствения ефир (Нютон не бил във възторг от тази хипотеза, той по принцип не вярвал много на хипотези, нямащи експериментална основа), дали било нещо друго, Нютон не знаел.  Нютон не вярвал и в действието от разстояние без посредничеството на друг агент, пренасящ това действие. Някои тълкуват това като подкрепа на хипотезата, че Нютон бил привърженик на ефира, но нека пак отбележим, че за Нютон ефирът бил хипотеза без експериментално доказателство, т.е. нещо, към което трябвало да се подхожда с голямо съмнение. Притеглянето, пише Нютон, трябва да се осъществява от агент, постоянно действащ по определен закон. Днес не сме стигнали далеч в разбирането на този агент и след Айнщайн можем да кажем, че агентът е свързан някак със свойствата на пространството. Нютон си задавал въпроса с какво е запълнено пространството, в което няма никакви тела. Отговорът бил доста странен – за Нютон и в пространството пълно с тела и в празното пространство присъствал вездесъщият Бог  и даже писал в „Оптиката”, че Бог присъства винаги и във всички неща. Та според Нютон празното пространство било напълнено с Бог, не оказващ съпротивление на движението и регулиращ всемирното привличане. Доколко Нютон бил убеден в това ли? – ами то било поредната хипотеза без експериментална основа. Нютон имал навика да изказва такива хипотези, от които нужда имали хората около него. Той обаче не им вярвал много-много докато не се получело експериментално потвърждение.

1. Кратко заключение към първата част

И тъй, полека се запътваме към втората част на хрониката, където ще бъдат описани административните дела на късния Нютон. Ще видим политикът Нютон, чиновникът Нютон и председателят Нютон, стоящ начело на общество, превърнало се в армия за налагане на Нютоновата система на света. Но както видяхте, железният администратор започва като настойчив, високо интелигентен учен със забележителни постижения в оптиката и механиката. Тежкият  труд при полиране на лещи и огледала калил характера и укрепил настойчивостта и преследването на целта до успех. Продължителните научни спорове с Робърт Хук дали опит на Нютон в продължителни битки със силни противници и развили политическите му умения. Методът на Нютон, приспособил метода на Евклид към естествените науки, му дал ефективен и ефикасен поглед към света. Нютон вече принадлежал към научния елит, т.е. бил в подходящата социална мрежа. Иначе казано, имало всички предпоставки „лъвът“ Нютон да направи административен скок. И той щял да го направи, както ще разберете от втората част на тази хроника.

Автор: Стефани Евгениева

Епохата, в която живеем, плаши със своя упадък и постепенното намаляване жизнената сила на държавите, които доскоро наричахме Велики сили. Последното столетие се оказа арена на необмислени и произволни опити за налагане на конкретни геополитически и геоикономически интереси, които се оказаха не просто неуспешни, ами толкова зле обмислени и размирни, че последиците от тях ще се усещат тепърва. Бавното излизане на преден план и подем на средните и най-нисшите световни съсловия (т.нар. общества от Третия свят) вече е очевидно и необратимо. Дори и без революция, информационното западно общество със своята непрестанна алчност и ламтене за повече само оформи негативните нагласи на онази афектирана и бедна прослойка. Направи най-жестоката грешка, поставяйки „стадото” над водачите. Опитвайки се да наложи своя демократичен и либерален модел там, където той е несъвместим с религията и разбиранията на местните граждани. Така наложеното отвън разбиране за „свобода” накара стадото да си избере нови пастири. Без лица и имена, без титли. Даде им територия и създаде държава- невидима. Купи си оръжия. Завъртя търговия. Започна поредното преселение на народите. И е видно как ни заливат… с хиляди. Обяви ни война, но невидима, защото тази война няма фронт, не е конвенционална и Западът не знае как да се защити и да се бори срещу нея.

Целта на настоящото есе е да се разгледат причините довели до тази безпомощност на Запада срещу заплаха, която не е нова, а посята и отгледана от него.

До какво довеждат различията в ценностната система и дълбоката асиметрия в световен мащаб? Кога песимизмът се превръща в нихилизъм и защо това е предпоставка за самоубийствени атентати? Каква е концептуалната рамка за оценка ролята на религията като променлива, влияеща на самоубийствения избор? Защо европейската политика за сигурност е безрезултатна и неспособна да се защити от асиметричните заплахи.

Предпоставки за зараждане на самоубийствения тероризъм, нихилизъм, психологична изолираност и икономически фактор. Социалната общност като феномен, задвижващ радикализма.

От философията знаем, че песимизмът е предварителната форма на нихилизма. В какво се състои силата на песимизма? В енергията на неговата логика. Нихилистичното следствие, вярата в липсата на ценности като последица на моралната оценка, породена от наличието на тази дълбока асиметрия, която обезсмисля съществуването. А именно осъзнаването, че не е страшно да си беден, а че каквото и да направиш, колкото и да се бориш, никога няма да постигнеш чуждия, западен начин на живот. И когато този песимизъм достигне своето критично напрежение, а именно превръщането му в нихилизъм, то тогава крайностите излизат на преден план. Тогава се следва максимата: „Щом аз няма да живея в справедлив свят, то и вие няма да живеете. Щом моите деца ще тънат в бедност, то аз ще разруша света на вашите.”

Нашият свят, европейският, притежава висшите ценности, в служенето, на които човек би трябвало да живее, особено тогава, когато те му предявяват най-тежки и скъпоструващи изисквания. Тези социални ценности – за да се засили тяхното звучене, подобно на божите заповеди – са били издигнати над човека като реалност, като истинен свят, като надежда. И той гледа света през призмата на своите разбирания. А там, където ценностите са различни? Когато настана време, в което идеалите, проповядвани от Европа- свобода, равенство, толерантност, грижа за ближния, изясняват нищожния си произход и биват обезценени?

Където има живот, там има и воля за власт. Дори и волята на слугата да стане господар. Нека обясним модела на поведение на един бъдещ самоубиец. Какви са предпоставките и начините за въздействие от външната среда върху този индивид.

Според Шопенхауер, дори слабият, когато служи на по-силния, се успокоява с това, че има правото да властва над още по-слабите. Само от тази наслада той не е способен да се лиши.

Окото на съвършения нихилист, който би приел фатализма, идеализира по посока на грозното, твори предателство по отношение на собствените си спомени. Те не са му необходими, защото неговото минало няма бъдеще. И онова, което той не прави по отношение на самия себе си не го прави и по отношение на миналото на цялото човечество: той го оставя да пропадне заедно с него. Европа помни своето минало, но за да бъде единна й е необходим Авторитет. Някой, който да застане начело и да определи и разпредели отговорността. Някой, който да успее да обедини хората, да ги сплоти срещу надвисналата опасност. Но тя като че ли се опитва да избегне необходимостта, риска да си постави цел, защото тук врагът няма лице, няма ясно определена рамка на действие. За него не важат „правилата на играта”, създадени от Запада.

Омразата към йерархията и тоталитарното управление ражда противоположности и крайности, там където обществото не е „дорасло” за друг тип управление. Крайностите съответстват на епохата на господство на простолюдието, защото по-лесно се схващат. Липсата на образование и интелект тласкат към тези крайности. В условията на тоталитарна обстановка, маркирана от сравнително ниската степен на свобода и уважение към човешкото достойнство, хора, които вече имат предразположение към самоубийство, имат допълнителна причина да разглеждат живота като незначителен и да са склонни да го извършат. Наслоената аномия в тези общества, базирана на концепцията на човешкия род като носител на потенциално ненаситни желания, които могат да отидат отвъд възможното, като поставят по този начин хората в ситуация на разочарование и отчаяние. Тъй като, обаче човекът е социално животно, трудно оцелява сам, той търси общност, в която да „изиграе” своята жертвена роля и да получи подкрепа и признание (аплодисменти) от „публиката” си. Отношенията на социалната подкрепа предлагат непрекъснат обмен на идеи, чувства и емоции от индивида към другите и обратно, нещо като взаимна морална подкрепа, която не оставя отчаяния да разчита единствено на собствените си ресурси (материални и духовни) ами му дава възможност да се „храни” от колективната енергия и да поддържа своята собствена, дори когато тя е изчерпана. Наличието на подобен паразитизъм поражда подчинение, чувство на дълг към общността и страх от изпадането извън нея. Тогава човек прибягва към онзи модел на поведение, който е дълбоко интегриран в социалната група и е склонен да разглежда самоубийството като дълг, отколкото като нещо друго. Целта на самоубийството не е толкова да удовлетвори субекта, който го осъществява, колкото групата, към която принадлежи; собственият живот се възприема като нещо второстепенно по отношение интересите на колектива.  Така „колективът”, който е вербувал субекта, печели, защото самоубийствените операции са лесни и прости за осъществяване, имайки предвид факта, че липсва основният въпрос, определящ успеха на всяко въоръжено действие, а именно изтеглянето на извършителя. Поради това са и много по-евтини. Цената на операция с участието на един човек рядко надвишава 150 долара.

Връзка между насилие, религия и тероризъм

В научната литература съществуват много изследвания, анализиращи връзката между насилието, религията и тероризма. Защо религиозният фактор (като доктрина), замаскира политическите интереси?  Според Фокс и Сандлър конкретизация на влиянието на религията може да се търси в пет направления: първо, религията е пряко свързана и определяща идентичността; второ, религията включва система от убеждения, влияещи на поведението; трето, теологията или доктрината могат и оказват влияние върху поведението; четвърто, религията е източник на легитимност; и пето, религията се отъждествява с религиозните институции.

Трудно е да се даде дефиниция за понятието религиозен тероризъм. Определения от типа „свещен терор”, „терор в името на Бога” не са достатъчно изчерпателни, тъй като политическите и социални елементи остават замаскирани. Освен това все още стои въпросът кой определя какво точно е „тероризъм”- радикален терор или борба за свобода по единствения възможен начин срещу враг, който е в пъти по-могъщ? Поглеждайки назад във времето тероризмът, разбиран като терор, като инструмент за всяване на страх, ужас и роболепие, съществува още от зората на организираните общества като фактор за разубеждаване или наказание. Първата зародила се в Месопотамия империя, държавата Саргон, е изградена именно върху терора, използван от монголите с цел градовете сами да се предават, понякога дори без обсада. Иначе казано тероризмът, който представлява всяване на страх, е историческо явление, много по-обширно отколкото предполага съвременната употреба на това понятие (незаконното  използване на насилие за извършване на действия с терористичен характер). В съвременното общество тероризмът е почти единственото средство за борба на слабия срещу силния. Определян още като най-насилствената  форма на психологическа  война, която далеч надхвърля физическите си резултати, защото той често си служи със смешно скромни средства, за да сътвори сила, като се надява да постигне от долу онова, с което държавата разполага от горе.

Религиозният тероризъм и световните асиметрии- предпоставки за радикализиране

Явно е, че няма как феноменът „тероризъм”и в частност „ религиозният тероризъм”, да бъде разглеждан сам по себе си, защото той не е новопоявил се риск, а следствие от задълбочаващите се световни асиметрии, лоши политики, криворазбрани икономики и поставяне американските и европейските ценности на върха на световната пирамида.

Населението на страните от Третия свят, тези които „бълват” терористи, демографски е много по-различно от нас. Ако в България средната възраст на населението в години е 42, а за Европа- цифрата е 40, то в държави като Сирия възрастта е 22 години. Положението в Афганистан не е по-различно (17 г.), Нигерия (17 г.), Пакистан (21 г.), Либия (24 г.), Иран (27 г.). Това е голям брой младо и активно население, което няма как и с какво да се препитава. Обективно погледнато най-тежката последица от войната в Сирия, не е разрушената инфраструктура, а факта, че вече четири години училищата са затворени. Хората не се образоват, т.е. губят конкурентни предимства и тепърва ще се сблъскат с липсата на елементарен шанс за реализация. Това ще доведе до предразположението им към радикализма. Пред тези хората стоят три избора: 1.) да емигрират, което се случва и процесът е необратим; 2.) да направят революция в страната си, което те намират за безсмислено, поради наличието на непрекъснат информационен поток, идващ от Запада; и 3.) желанието за промяна на цялата световна асиметрия, т.нар. тероризъм. Трябва да се отбележи факта, че младото населението е по-радикално настроено, по- манипулируемо, поради липсата на опит и образование и не на последно място поради желаето да забогатее. Тук идва логичният въпрос: тогава защо се самоубиват, след като желаят по-добър живот? И отговорът е много прост. Идеята! Идеята, че ти дори да имаш нещо сега, утре децата ти пак няма да имат и ти никога няма да можеш да си позволиш онова, което притежават западняците. Когато една идея бъде възприета като висша ценност и се изпълнява не за конкретния човек и не за конкретното време, а за Промяната като цяло, тогава тя е неунищожима. Тероризмът не може да бъде преборен с икономически или социални способи. Той е като триглавата ламя от приказките. Режеш една глава и на нейно място се появяват още три. Ал Кайда беше унищожена, но от нейните останки се появи Ислямска държава. Ако тя бъде унищожена, ще се появи нова подобна организация. Борбата трябва да бъде срещу Идеята. Защото човешкият ресурс в тези страни е неизчерпаем. Той е млад, иска промяна, носи заряда на ощетения и угнетения. Ако тези умрат, ще дойдат нови и ще следват именно Идеята за нов световен ред.

Заключение

Разпадът на обществото, следователно и неопределеността, в която живеем, са насадени в нашето време и вече пускат дълбоки корени.  Няма нищо, което може да застане здраво на краката си. Светът е плашещо нестабилен. Всички мерки, които се взимат за налагане на превес и овладяване на несигурността, се пречупват през призмата на политическата угодност. Живее се ден за ден, от избори до избори, защото утрешният ден е съмнителен и опасен. Но този път е хлъзгав и се пропуква. Там, където все още стъпваме, скоро никой няма да може да мине.

Източници:

1. Ницше, Фр. „Воля за власт”
2. Дронзина, Татяна: „Женският самоубийствен тероризъм”
3. Hoffman, Bruce: “The logic of Suiside Terrorsm”
4. Fox, Jonathan and Chmuel Sandler, 2005, The quest of religion and world politics. Terrorism and Political Violence.
5. S. Census Bureau, International Data Base

подп. д-р Петко  Димов

Описание:  Структура и нива на медийните мрежи на Ислямска държава, организация на създаване и разпространение на пропагандно съдържание. Използване на уеб сайтове и социални мрежи. Видовете видеоклипове, списания и други канали за манипулация на ИДИЛ.

Ключови думи: Ислямска държава, Социални мрежи

Използването на социалните медии е абсолютно задължителен елемент в планирането на информационните операции в хибридните войни на съвременния свят. Този факт се отчита дори от терористичните организации,  като „Ал-Кайда“ или  Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ).

От представянето на Ислямска държава в Интернет пространството се вижда, че те имат кибер звено с напълно завършена информационна концепция за налагането им като нов бранд. Помислено е за всичко от създаването на самата обединяваща мюсюлманите идея с нейните символи, като черното знаме използвано от Мохамед през VII век,  до привличането на нови последователи в социалните мрежи⁷.

Преди тридесет години първите поколения терористи на Ал-Кайда използваха за тази цел аудиокасети, брошури и срещи на живо, които величаят свещената война срещу неверниците.  Днешните терористи си слагат на главата миниатюрната камера „GoPro“ за запис в екстремни условия и свързвайки ги с WiFi към лаптопа или телефона могат да предават бойните действия на живо в реално време⁶!

Подходът може да изглежда усъвършенстван, но мотивацията и начините за пропаганда остават непроменени. Основната промяна е в техниката.  От момента на основаването си до 2000 година Ал-Кайда разпространява фатви, речи и други идеологическите послания предимно под формата на брошури, книги, списания и по-късно на аудио касети. Постепенно медиите се развиват от аудио и VHS касети към смарткарти, флашки и директен ъплоуд в Интернет. През 1997 DVD форматът замества всички тези медийни носители, а впоследствие е заменен от новите възможности на Интернет¹.

Джихадизмът прохожда направо с персоналните компютри и от матричен текст преминава към Blogger, Facebook, Twitter и WordPress. Освен блогове и социални мрежи, кибер халифата също така използват онлайн форумите,  предимно за видеоразпределяне.  Допълнително кибер подразделението на Ислямска държава поддържа портали с файлове, съдържащи  PDF, MP3 и видеоклипове на терористични дейности.

Видеоклиповете са любимият формат на терористите, защото те предлагат директното послание и лесно се намират в Интернет. Още повече, че вече има безброй начини да запишете видеото си и веднага да го публикувате в мрежата. Бойците на Ислямска държава избягват ползването на мобилни телефони, за да се предпазят от проследяване. Въпреки това, приложенията за смартфони си остават едни от най-лесните начини за записване на информация, която по-късно да бъде обработена.

Докато навремето в организационен план Ал-Кайда беше структурирана от отделни клетки, днес повечето терористи излизат от нелегалност, за да се включат във взводовете на Ислямска държава. Те не се крият и ние наблюдаваме промяна в непрекъснатото афиширане на убийствата им. След като превзеха редица градове с магазини за техника  и телевизионни студия, ИДИЛ създадоха цяла медийна мрежа от няколко медийни групи.

Първото широко разпространено ползване на професионални централизирани медийни групи е организирано от Ал-Кайда през 90-те години и структурирано около медията „Ас-Сахаб“. След провъзгласяването на халифата на ИДИЛ през 2014 г., тя започна да губи медийни дялове, защото си остана проводник на политиката на наследника на Бин Ладен – д-р Айман ал-Зауахири¹.

Днес ИДИЛ има всички атрибути на държавата, включително различни министерства, образователна и здравна система, полиция и армия. Официален говорител и отговорник за медийната политика  е Абу-Мохамед ал-Аднани, който е част от „Съвета Шура“ – висшият съвещателен орган на Ислямска държава.  Това говори за важността на информационните операции за командването на терористите⁵.

Така те създадоха нов централен медиен екип, структуриран около собствената им медия „Ал-Фуркан“¹. Тя ръководи популярния в момента медиен център „Ал-Хаят“ за неарабски връзки и пропаганда, който облъчва страните от Европа. Различните провинции си имат собствени медийни центрове, строго обособени продуцентски екипи, ръководени от медиен емир, които дава поръчки за видео клипове с инструкции, носещи официалното лого на Ислямска държава и печата на този емир. Всички подчинени на ИДИЛ джихадистки групи поддържат собствен офис за масова комуникация с екипи за превод, обработка и излъчване¹. Тези мултимедийни центрове отговарят за поддръжката на глобална информационна мрежа, като следят и публикуват в определени форуми и социални мрежи.

Медиите „Ал-Фуркан и Ас-Сахаб“ си остават водещите генератори на публични съобщения. Готовият материал се дава на преводаческите отдели, които превеждат на всички езици и го качват в Интернет. Следват разпространителски отдели, като ИНФОРМ, отговарящ за страните, говорещи руски език и балканските страни, „Глобал Ислямик Медиа Фронт“, „Ал-Кадисия“ за индийски, персийски и пущу, медията „Фурсан ал-Балах“ се занимава с превод на английски език¹.

В Ислямска държава създаването на материали е организирано на три нива:

Първото ниво създава репортажи от първата линия на бойните действия, чрез камери, които се прикрепят към тялото, каската или оръжието. Любимата камера на терористите е GoPro. Поради тази причина често се качват и неконтролирани от централната власт клипове от първо лице в сайтовете, като „LiveLeak.com“ и “Vid.me“.  Те напомнят кадри от видеоигри, на които бойците щурмуват селища. Типичен пример за това ниво е един много популярен техен клип, който показва войник, щурмуващ взривена от камикадзе казарма, издирва и застрелва ранените войници с камера закачена на дулото на оръжието си. Сайта Vid.me не изисква регистрация и въпреки това позволява да качваш лесно каквито и да е видео клипове от компютъра си или от линк.

Второ ниво предоставя поддържащи клипове. Обикновено те се създават от военен операторски екип от двама души без оръжие, които заснемат обстановката в най-големи детайли. Често се използват за самоубийствени атентати и контрол на извършителите или извършване на екзекуции и даване на втори план.

Трето ниво са професионални новинарски медийни екипи, които произвеждат висококачествени материали, заснети дигитално и в професионално студио с цел манипулация на общественото мнение. Типичен пример са клиповете на El Hayat Media.

Целта и сюжета на видеоклиповете, публикувани от медийния център „Ал-Хаят“, са съобразени с психиката и образованието на немюсюлманите от Западна Европа.  Записите са на идеален английски език, като терористите внимателно подсилват всяко послание с определени ключови думи. Това са ислямски слова, които са познати на вярващите и служат за вербуване на още последователи.

На практика цялата терминология, която ИДИЛ използва се основава на исляма, без значение в кой край на планетата се излъчва материалът. За не мюсюлманите това легитимира образа на Ислямска държава и ги кара да вярват с цялата си убеденост, че движението е напълно представително за исляма, макар на практика останалия мюсюлмански свят да не е съгласен с това. От своя страна тези клипове предизвикват дискусии около значението, произхода и мотивацията на тези терористи. ИДИЛ участва в тази игра,  като бълва още по-голямо количество видео клипове, които объркват западното общество и достигат само до съзнанието на техните последователи. А, както казват,  „за всеки влак си има пътници“.

Западните новинарски медии често се фокусират върху посланието за насилие, което представят като кулминация на агресията, а ИДИЛ им го поднасят под формата на видео клипове². Те често имат едно главно послание и включват кадри на брутално насилие или пък дълбока набожност, изпълнена с благотворителност. Във всеки от тях присъства овладян религиозен анализ.

Разпространяват се видео послания, призоваващи към изоставяне на настоящия живот на зрителя и семейството в стил присъщ на сектантските методи за промиване на мозъци. Почти всички видеоклипове на Ислямска държава призовават зрителя към имиграция (хиджра) от странните на неверниците и преселване в Сирия, където да се присъединят към Халифата¹.

Злоупотребата с ислямската история, че Мохамед е предприел хиджра, за да напусне Мека, да се пресели в Медина и да постави началото на исляма, има за цел да отдели вербувания от семейството му. Съвременният призив към хиджра е тайна директива към някого, който да зареже недостойното си съществуване и да докаже, че е предан на ислямската религия¹.

Ако дадено семейство заподозре, че негов член се радикализира, то би могъл да попречи или да се обади на полицията. Затова хиджра, според ИДИЛ, е най-голямото религиозно предизвикателство – никой не бива да спира новия последовател освен Бог⁵.

В действителност, ако са възпрепятствани да напуснат неправоверните страни,  вярващите могат да имигрират духом и да заживеят ортодоксален живот в собствените си домове или пък да го крият в сърцата си.  Смята се, че убиецът от Сан Бернардино Саид Фарук и жена му Ташфих Малик са сторили тъкмо това. Те крият всичко около радикализацията си от техните семейства, практикувайки мисловна хиджра. Дори майката на убиеца не предполага, че двойката се е радикализирала до такава степен, че да зареже шестмесечното си бебе и да извърши масово убийство!

Пропагандата на Ислямска държава може да се раздели на два основни вида, външна и вътрешна.

1. Основната цел на външната пропаганда е да се предизвика „сблъсък на цивилизацията“. Ал-Кайда искаха това да стане постепенно с промяна на съзнанието, докато Ислямска държава показват кръвожадни деяния в рамките на революционна война. Самоубийствените атентати, екзекуциите, разпъването на кръст се показват с цел да разярят зрителя на западните телевизии и да предизвикат конфликт между Запада и Исляма. Ислямска държава се нуждаят от омраза, ислямофобия, ксенофобия и истерия, за да оправдае образа си на защитник на исляма, а крайната ѝ цел е да асимилира и контролира цялата мюсюлманска религия.
2. С вътрешна пропаганда, предназначена за набирането на нови членове и повдигане духа на вече приобщените, се занимават предимно официалните медии на ИДИЛ. Те налагат образа на странстващите джихадисти рицари, които обикалят света, борят се с несправедливостта и всяват ужас у врага. В материалите се залага на картините и образите, като пророка Мохамед, армията на бога (Джаиш Алах) и войните на бога (Джунд Аллах). Тези герои са върнали халифата на исляма и са готови да дадат живота си, за да предизвикат апокалипсиса, за който говорят пророчествата.

Посланията включват религиозните становища, фатви, обсъждане на закона и проповедите, целящи да накарат гледащия да се почувства виновен за слабостите си,  преди да му обещаят избавление в случай ,че се отрече от настоящото си битие и посвети живота си на халифата. Ако някой не знае арабски, медията се е постарала да осигури автоматичен превод в стрийминга.

Уеб сайтовете на Ислямска държава са основното оръжие в кибер войната.

Терористите използват всички видове уеб сайтове, блогове, форуми и социални мрежи. Съдържанието е еднообразно, то включва отчет за дейностите в провинциите или неофициални публикации в социалните мрежи.

Един типичен пост включва позоваване на вилаета, който го е създал, изработена по поръчка графика и верига от линкове, чрез която да достигне до колкото се може повече медийни източници. Материалите по принцип се качват на много места, за да може, ако някой от тях бъде блокиран заради нарушения, да продължи да се намира в Интернет.

Най-често използваните от привържениците на ИДИЛ сайтове са:

Различни хранилища на файлове като:  Arhive.org – хранилище за видео, PDF, MP3 и др., Google Drive, Яндекс Диск, 2shared.com, Easyshare.com, Rapidspread.com, filefreak.com, MediaFire – облачен хостинг 50 GB удобен за използване от всички устройства, Soundcloud.com, Openload.co⁷.

Сайтове за споделяне на видео и картинки, като: Youtube, LiveLeak.com,  Zerocensorship.com – към момента е може би един от най-богатите на видео екзекуции и изображения на ИДИЛ, heavy.com – изображения и видео, videopress.com, Dailymotion.com, Vid.me, Sedvid.com – за мигновено качване, izlesene.com и други⁷.

Един от най-използваните от джихадистите сайтове е Justpaste.it, който дава възможност на всеки да споделя свободно съдържание в рамките на секунди, напълно безплатно и без да се изисква регистрация. Просто отивате на заглавната страница в justpaste.it,  качвате текст, снимка или видео, натискате бутона „публикувай“ и готово. Остава ви да въведете получената връзка от каченото съдържание в Twitter или друга социална мрежа⁷.

Justpaste.it е създаден през 2009 г. от Mariusz Zurawekсе, който работи по сайта от дома си в Полша, но използва уеб хостинг от немската фирма Hetzner. При търсене на DNS локацията се показва, че е в Калифорния до 2015, а в момента не може точно да се намери, поради използването на облачната услуга CloudFlare⁷. През 2014 г. джихадистите започнаха да публикуват в него голям брой снимки и клипове на екзекуции и стана ясно, че Justpaste.it се превръща в основна част от медийните операции на Ислямска държава. Антитерористично звено на Лондонската полиция помоли собственика да премахне публикациите, но той отказа. Към декември 2015 хостинг компанията се опита да го принуди да включи регистрация в сайт, защото натоварвал сървърите и тогава се принуди да изтрие част от джихадисткото съдържание.  Това принуди Ислямска държава да започне да създава свои собствени уеб сайтове.

Един такъв сайт беше Manbar.me, който в рамките на първите два дни от създаването си получи 7 308 преглеждания. Въпреки новите сайтове в justpaste.it остава и до ден днешен много джхадистко съдържание, а освен това предлага отворен код, с който може да си направите собствен сайт копие на justpaste.it. Такъв сайт беше Nasher.me, което на арабски е „издател“. Обикновено домейните на техните сайтове са защитени от CloudFlare, както и информация за техните собственици е скрита при проверка с Whois. Често ислямските програмисти забраняват достъпа на ботовете до сайта.  Около февруари 2016 г. от Ислямска държава започнаха да използват подобни платформи, като Sharetext и PasteMaker⁷.

На Балканите един от основните сайтове майки за разпространение на информация беше създаденият от Косовските джихадисти hilafeti.wordpress.com. В него по два пъти на ден се предоставяха новини от развоя на бойните действия. Почти всеки ден се публикуват материали със снимки и видео от изпълнение на присъди, предоставят се инфографики и аудио файлове. Публикувани са редица писания и фатви, както и всички броеве на списание Дабик.  Естествено, всички тези сайтове нямаха дълъг живот и бяха докладвани от групи от рода на Анонимните.  След като WordPress забрани достъпа до hilafeti.wordpress.com, джихадистите прибегнаха до стария номер с добавяне на цифричката 1 към името hilafeti1.wordpress.com и сайтът просъществува някъде до средата на 2016 г.⁷

Днес ИДИЛ имат нова тактика. Създават сайтове от рода на   hilafettakip.tr.gg, в който са изброени различните им медии по вилаети и се публикуват само заглавната снимка на дадения клип, за да не нарушават правилата на сайта, а под тях се поставят връзки към няколко места, в които е качен клипът или картинката.

Най-често всеки клип се качва едновременно в Google Drive, Arhive, Vid.me, Dailymotion, Sandvid, Youtube, Izlesene.com, Vimeo, Яндех Диск, Openland, Facebook и Twitter. Така, ако изтрият съдържанието на едно място, посетителят може да го намери на друго без да се нарушават правилата на сайта, в който всеки може да си направи собствен акаунт. Прави впечатление, че картинките са направени професионално и с високо дизайнерско качество.

Друг сайт, който съществуваше до 14 август 2016, беше amaaqindonesia.tumblr.com, но разбира се от Tumblr също ги трият.  В него се публикуваха висококачествените инфографики на „Амаг медия“, които най-често дават отчет за извършените атаки през месеца. Имаше и богат снимков материал за различни събития, като например снимки на руски войници, участвали в бойните действия в Сирия.

Социалните мрежи на ИДИЛ са се превърнали в основно средство за разпространение на съдържание, набиране на съмишленици и материални средства от джихадистите.

Любимата им социална мрежа е Twitter  в която бълват  по 90 000 съобщения дневно, като повечето са скрити в така наречените муджатуитове – архивирани туити. Тези туити рисуват един прекрасен живот, предназначен за вътрешната аудитория на Ислямска държава. В арабските страни, САЩ, Турция и Англия са регистрирани огромно количество джихадистки акаунти в Twitter.

Twitter започнаха да отстраняват различни акаунти след публикуването на обезглавяването на Фоули на 20 август 2014 г. в клип наречен „Съобщение до Америка“. Въпреки това, следващите обезглавявания пак са обявени там.  Само за една година от компанията са изтрити около 360 000 джихадистки акаунта, проповядващи насилие в мрежата⁷. В много случаи, обаче, веднага след  спирането им, те веднага създават нови. Привържениците на ИДИЛ дори започнаха да се подиграват с Twitter, като пишат, че им трябват 5 минути за създаване на нови акаунти и 1 ден за набиране на 500 последователя!

От сайта се наложи да премахнат някои хаш тагове, като: #ISIS  #JamesFoley, но въпреки това и днес все още се намират подобни снимки⁷.

От ръководството на Google също предприеха някои мерки за отстраняване на джихадистката информация, но само по отношение на видеото в YouTube. В Google Drive към момента няма проблеми да се публикува каквато и да е информация.

Facebook успяха ефективно да спрат използването на джихадистки групи доста по-рано от Twitter, което накара Кибер халифата да създаде собствена социална мрежа копие на Facebook, наречена khelafabook.com.

Естествено тя беше нападната и премахната от „Анонимните“, които създадоха на нейни място пародиен  сайт с една буква разлика khilafabook.com и осмиващ ислямистите. Новият сайт съществува до днес и вътре е пълен с карикатури и обидни думи.

Цикълът на споделяне в социалните мрежи на Ислямска държава е следният:

1. Създава се брандиран, висококачествен материал от основните медии на ИДИЛ, който се предоставя към медийните центрове.
2. Те го превеждат и разпространяват по техните сайтове в глобалната мрежа. Всеки един клип се качва в колкото се може повече услуги, предоставящи видео споделяне и хранилища на файлове. В техните сайтове поставят кратка информация с връзки към всички места, където е качен.
3. Започват вирусно споделяне от колкото се може повече акаунти в социалните мрежи, като Twitter и Fаcebook към всички възможни места на съхранение на клипа.
4. След изтриване на акаунта се създава нов и започва отначало.

Новото поколение терористи на Ислямска държава е израснало в информационната епоха, изобилстваща с инфографики, компютърни диаграми, игри и екшън филми. Поради тази причина любимият медиен формат за разпространение на Ислямска държава са видеоклиповете, създадени в същия стил.

Те са много по-въздействащи върху психиката на съвременния човек, предлагат директно послание, което внушава ужас у зрителя и се намират лесно в Интернет пространството.

Най-майсторските видеоклипове на Ислямска държава се създават от медийния център „Ал –Хаят“ с цел да въздействат върху глобалните медии. Най-популярни сред тях са бруталните масови убийства, прерязвания на гърла и издевателства над хора.

Точно тези шокови кадри правят видеоклипове с вирусно съдържание и те получават световно разпространение. Телевизиите ги следят и се надпреварват коя първа ще излъчи последната заплаха на Ислямска държава!

През 80 и 90-те години Ал-Кайда беше пристрастена към камерите „Sony Handycam“ и свръх леките лаптопи „Sony Vaio“, днес Ислямска държава предпочита  камери GoPro, таблети, смартфони и др.  Така например всички нападатели в списание Шарли Ебдо през 2015 са снимани с камери GoPro.  Често се използва помощен видеоклип срещу отделния оператор, но само в зоните на активен военен конфликт.

Дискусиите в медиите често се въртят около това, колко напреднали са ИДИЛ във видео обработката и дали в процеса са включени професионални режисьори или екипи на новинарски емисии? Повечето големи медии наричат продукцията на „Ал-Хаят“ „холивудска“!

Все пак, от прегледа на специалиста се вижда, че повечето материали предоставят необработен материал от битки. Ако „Ал-Хаят“ създадат еднократно един повсеместен въвеждащ файл, то го предават на останалите, които веднага го разпространяват, щом веднъж е брандиран, вместо да си играят с монтажа му.

Днес има безброй начини да се записват и качват видеоклипове в Интернет, поради което отделни терористи действат като самостоятелни медийни центрове. Това притеснява лидерите на ИДИЛ и те се опитват да прекратят тази практика, защото по този начин изтича неподходяща информация, а освен това мобилните устройства могат лесно да бъдат проследени.

Винаги нащрек за шпиони, водачите на Ислямска държава издадоха забрана за ползването продукти на Apple, тъй като „Агенцията за национална сигурност“ на СAIЦ и „Мосад“ може да ги използват, за да открият следите на ръководителите, които веднага атакуват с дронове.

Въпреки това основната мисия на ИДИЛ е производство на голям брой готов ефирен материал, чрез малки, бързи, преносими средства. Затова бойците често използват таблети или приложения за смартфони за записване на информация, която по-късно да бъде обработена. Просто премахват Sim картата от телефона си и работят само на Wi-Fi режим, което ги прави много по-трудно откриваеми.

Стандартният видеоклип на Ислямска държава продължава не повече от петнадесет минути. Два от най-известните сегмента – единият с убийството на сирийските войници, а другият – с убийството на коптски християни в Либия, са под 10 минути.  За целта „режисьорите“ на тези видеозаписи са използвали дубли и смяна на ъглите. Повечето материали на ИДИЛ са заснети с една камера и вероятно с пиратски софтуер на Sony останал им като наследство от Ал-Кайда.

Видове видеоклипове на Ислямска държава в Интернет

Факторите за успеха на едно медийно послание зависят от начина на поднасяне от медиите, кой е убит в клипа, кой говори и какво се опитва да ни каже. В зависимост от пропагандната цел на техните послания,  може да се различат няколко вида видеоклипа на Ислямска държава.

1. Видеоклипове, демонстриращи култа към хладнокръвното убийство.

Терористите заснемат бойни клипове в естетиката на видеоигрите с безмилостни кланета и ги украсяват с реторика за сакрална мисия, повелена от самия Бог². Озвучават ги с нашиди – религиозни песнопения и химни. Те използват фразата „в името на Бога“, за да оправдаят насилието, което предстои да покажат. Тези видеоклипове са не просто самохвалство, те позволяват на зрителите да станат свидетели на духовната сила и отдаденост на Бога.

Целта на видеоклиповете с култа към хладнокръвното убийство е да внушат страх у неверниците и ревност у съмишлениците. Често осмиват директно зрителите, като ги упрекват, че не са истински мъже, а страхливци, които или трябва да приемат исляма на ИДИЛ или да умрат с останалите.

Този тип видео клипове много прилича на старите реклами на Британската армия за набиране на военнослужещи „Ела и бъди мъж сред мъжете“. Кинематографията е толкова професионална, че все едно сте в играта Call of Duty или Medal of Honor. Клиповете внушават колко е забавно да се убиват неверници, християни, кръстоносци. Това е ключов момент, целящ да вдъхнови податливите, онези с психически отклонения и фанатиците да се включат в джихада и да се превърнат в събратя по убийство в името на техния идеал за Бога. Всяка терористична подгрупа се придържа към стриктно установен ред, а извършителите твърдят едно и също нещо. В техните твърдения могат да се отбележат следните основни елементи:

• те славят Бога, защото им е дал шанса да се бият;
• възхваляват култа към джихад, който им позволява да избиват невинни хора абсолютно безнаказано;
• публикуват актуалното послание на времето;
• извършват отвратителен акт на насилие;
• възхваляват Бога за това, че е позволил отвратителният акт да се осъществи като Негова воля;
• предупреждават, че предстоят още много ужасяващи актове.

Монтажът на кръвожадните сцени се прави от централната медийна група².

2. Видео клипове – изповед на заложници

В клиповете на Ислямска държава със заложници обикновено тези, за които не е предвидено да останат живи, дават принудителни „последни изповеди“³.  Жертвата бива изправена пред камерата, за да свидетелства как ИДИЛ й е помогнала да намери пътя към чистия монотеизъм и избавление и молят греховете им да бъдат опростени. Но това не се случва. Според ИДИЛ предстоящото убийство е незабавна награда за жертвата, която мъдро е избрала обратния път към Бога. Обикновено кадърът се сменя с друг, на който се вижда огнестрелно оръжие, опряно в тила, или голям нож. Краят е бърз, стига екзекуцията да не се числи към „кралските церемонии“, когато се прибягва до жертвоприношения, удавяния в клетка, обезглавяване, чрез детониране на взривни вещества, убиване с камъни или хвърляне от покрив. В тези постъпки не се съдържа и зрънце ислям, но варварското деяние е особено въздействащо.

Наблюдава се силен контраст между фалшивото смирение, пропагандирано от видеоклипове на медийния център „Ал-Хаят“  и суровия материал от първата линия. „Ал-Хаят“ се стреми да обрисува картина на позитивизъм и мощ, докато хаотичните хватки показват една недисциплинирана шайка.

3. Клипове, показващи проекция на власт

Преди всичко официалните медийни звена на ИДИЛ служат, за да представят ислямистите в добра светлина. Те казват ние сме сила, с която трябва да се съобразяват и след това заливат зрителя с прокламации за успеха и славата и най-вече наградата, която ги очаква. Внушава на зрителите в какво се изисква да повярва той³.

4. Мъченически видеоклипове

От самото начало идеологическите, мъченически клипове с гръмки послания, илюстрирани с песнопения, са ефективни инструменти за вербуване. Те обикновено са с еднакъв формат, без значение коя джихадистка групировка ги публикува. Медийните центрове показват кратка сцена на камикадзе, преди да се отправи на мисията си. Младите самоубийци в мъченически клипове неизменно изразяват бурната си радост от предстоящата смърт. След това лидерите използват имената им в обръщения към другите бойци, за да ги убедят да останат отдадени на мисията на организацията.

В мъченическото видео, заснето от последователя на „Ал-Кайда“ Амеди Кулибали, който участва в парижките атаки през януари 2015 г. зрителят може да проследи как той разсъждава за мисията си и изразява вярата си в Рая. Следват приглушени кадри от нападението, на което терористът загива.

5. Видео клипове на обезглавяване

Последните видеоклипове на обезглавяване, вече се дават с кристално качество. Въпреки че в последно време шокът и отвращението на Запада са се засилили, терористите продължават да документират спектаклите си, както го правят от десетилетия. Новинарските медии обаче се съпротивляват да отразяват най-скорошните зверства в рамките на историческия контекст. Вместо това,  те се съсредоточават върху лъскавия образ на изображението.

Първият масово споделен клип в Интернет бе на обезглавяването на руския войник Евгений Родионов през 1996 г. от чеченски джихадисти. Шест години по-късно „Ал-Кайда“ публикува „Екзекуцията на  журналиста шпионин – евреина Даниел Пърл³.

През май 2004 г. Абу Мусаб ал-Заркауи запечата на лента убийството на Ник Берг, последван от още деветима души, сред които двамата български шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов.  Джихадистите записват и разпространяват тези материали с цел всяване на ужас и набиране на нови членове.

Огромната разлика в отзвука между екзекуцията на Ник Берг през 2004 г. и Джеймс Фоули десет години по-късно идва само от нанасянето на няколко дребни промени в оригиналния медиен стил и сценарии.

Първата екзекуция е извършена в подземие, все едно убиват плъх, докато Ислямска държава извършва убийствата на открито – насред освободените земи. Често в клиповете преминават самолети и те показват, че не се страхуват да бъдат бомбардирани или заловени. Втората промяна е, че Ислямска държава успява да принуди жертвата да рецитира послание до целевата група. Третата е в избора на говорител, който владее майчиния език на жертвата. Използването на Джон Джихадиста с роден английски език в ролята на касапин е въздействащ ход, който задълбочава емоционалния гняв.

Целта на клиповете с екзекуция на ИДИЛ е да подчини волята на поробеното население и да подтикне американците към нов конфликт. Трябва да се отбележи, че преди видеото на Фоули в Ирак и Сирия са извършени стотици обезглавявания, преди да ги забележат големите телевизии.

6. Рекламни видеоклипове на Ислямска държава

Макар и рядко се предоставят и рекламни материали, обрисуващи контролираната от ИДИЛ територия, като райска държава, където блика студена вода, живеят истински муджахидини, усмихнатите им деца се радват на мирния живот, а не като ада, в който вилнее Сирийската гражданска воина. Тези репортажи имат същия ефект все едно са излезли от BBC или  CNN⁴.

Освен силното присъствие в онлайн медиите Ислямска държава издава няколко лъскави, бутикови списания, разпространявани както на хартия, така и онлайн.

Още от времето на Ал-Кайда беше пуснато списание „Инспайър“  на английски език. Статиите в него обясняват терористичната идеология и дават съвети, как да си направите самоделни бомби в домашни условия, например. Най-известният им материал е със заглавие „Как да си направя бомба в кухнята на майка ми“. Точно тези инструкции бяха използвани на Бостънския маратон при който загинаха 3-ма души, а 246 бяха ранени⁴.

• Основното списание на Ислямска държава се казва „ДАБИК“, то е кръстено на малко Сирийско селце до Алепо, където се смята, че се е състояла апокалиптичната битка между исляма и „Армия от Рим“. Списанието излиза веднъж месечно.

Всеки брой съдържа статии за това как халифатът предизвиква неверници, гради инфраструктура и нормализира държавността си, истории за храбри самоубийци и „мъченици“, велики рисковани военни кампании и популяризира сайтове, които феновете не бива да пропускат. Има и рекламни страници със заложници за продан.

Тенденцията в първите дванадесет броя е да се показва разрастването на ИДИЛ от Ирак и Сирия към Египет, Йемен и Либия. Струва си да се отбележат рубриките, посветени на приелите исляма,  които се дават за пример. Списанието се превръща в официална трибуна на атентаторите, поемащи отговорността за терористичните нападения.

• За рускоговорящите страни се издава списание „ИСТОК“. Дизайнът и структурата са същите, но съдържанието е съобразено с руската народопсихология. Първият брой е под лозунга „Толкова дълго, докато да се върнете към своята религия!“. Първата статия е със заглавие “ Ние сме с вас и вие сте в нас“. В нея авторът разказва на цели 7 страници, че е воювал с руските тирани в Чечня, преди да се отправи към Сирия. Обяснява защо е встъпил в редиците на Ислямска държава, а не в друга подобна организация⁵.

Цели двадесет и четири страници, изпълнени с професионално направени снимки на муджахидините и пропагандни материали, които съобщават за необходимостта от промяна на конституционния ред и призовават към  консолидиране на мюсюлманските сили. Списанието е така направено, че да убеждава умерените мюсюлмани да стават привърженици на радикалния ислям.

Руският вариант се разпространява в социалните мрежи LiveJurnal и ВКонтакте.

• Специално за турската аудитория е създадено списание KONSTANTINYYE или на нашенски „Истанбул“. Да, името не е случайно, защото историята започва със завземането на Константинопол от мюсюлманите⁵. Това говори и за специалната политика на Ислямска държава към Турция. Те казват, че там ще влязат без сила.

На френски език се издава списание Dar al-Islam, в което съобщават за успехите си в тази страна и казват, че 40 % от присъединилите се към тях са жени.

Много употребявано от бойците на Ислямска държава е тяхното радио „Ал Баян“, което освен, че се предлага онлайн в сайта albayan.com.au, има и специално разработено приложение за мобилни телефони с Андроид. Пренасяйки битката в киберпространството, ИДИЛ ще спечели много от предимствата на хибридната война – освен ако съюзниците не се организират, за да противодействат.

Като извод от горенаписаното се вижда, че Ислямска държава в предприела мащабна кампания в социалните медии, която при всички случаи трябва да бъде ограничена с оглед на съюзната и национална сигурност на страната ни.

Необходимо е на стратегическо ниво да се създаде единна концепция за използване на социалните медии и  противодействие на тази модерна заплаха.

Един такъв вариант е предложен от групата на „Анонимните“, която след атентата в „Шарли Ебдо“ през януари 2015 г.  стартира глобална кибер кампания срещу ИДИЛ с частичен успех. Други няколко групи създават пародии или предлагат да се използва блокиране на сайтовете на Ислямска държава. Този метод е най-демократичният и същевременно ефективен начин за противодействие. Същността му е следната – когато откриете подобен материал да го докладвате на съответната социална мрежа за „обидно съдържание“. Щом веднъж е регистриран материал с обидно съдържание, той може да бъде идентифициран и използван за елиминиране на всички подобни.

Социалните мрежи се превърнаха в оръжие, а най-сигурното средство за борба с това оръжие са самите хора в тях.

Литература

1. Нанс, М. ИДИЛ –Кой са те, как се сражават, в какво вярват? Милениум, София, 2016;
2. Callimachi, R. The Horror Before the Beheadings ISIS Hostages Endured Torture and Dashed Hopes, Freed Cellmates Say http://www.nytimes.com/2014/10/26/world/middleeast/horror-before-the-beheadings-what-isis-hostages-endured-in-syria.html?_r=0
3. Ferran, Lee and Rym Momtaz. ISIS trail of terror, ABC News, 23.02.2015;
4. Parry, Tony. After living city, US tries to bild trust. Los Angeles Times, 07.01.2005
5. Miller, G. Inside the surreal world of the Islamic State’s propaganda machine. https://www.washingtonpost.com/world/national-security/inside-the-islamic-states-propaganda-machine/2015/11/20/051e997a-8ce6-11e5-acff-673ae92ddd2b_story.html
6. Burke, J.Paris shootings: investigation launched into where gunmen got GoPro cameras https://www.theguardian.com/world/2015/jan/12/paris-shootings-cameras-kouachi-brothers-amedy-coulibaly
7. http://postvai.com/internet-analizi социални-медии-ислямска-държава.html

Интервю с д-р Бранимир Кирилов

Д-р Бранимир Кирилов е водещ имплантолог и хирург, който практикува в собствена клиника в София. Той е сертифициран преподавател в Международния учебен център по дентална имплантология IFZI и негов представител за територията на България.

Срещаме се с него, като един от създателите на Nano Dental Academy, за да ни разкаже повече за един от най-модерните и високотехнологични центрове в България за следдипломно обучение в областта на стоматологията и зъботехниката.

Как се зароди идеята за Nano Dental Academy?

Програмите и начинът на преподаване в стоматологичните факултети на висшите учебни заведения в България не винаги отговарят на знанията, от които новозавършилите стоматолози имат нужда при започване на самостоятелна работа. Те все още нямат практическия опит, за да приложат това, което са учили на теория, и именно в този момент имат нужда от точни насоки и практически съвети.

Идеята ни е, чрез Nano Dental Academy да направим този преход от студентската скамейка към самостоятелна клинична работа по-плавен и по-успешен както за стоматолога, така и за неговите пациенти. Бихме искали да предложим конкретни насоки и специализирано обучение от утвърдени специалисти, които активно прилагат съвременните технологии и методи на работа в практиката си.

Споменахте съвременните методи на работа и иновативните технологии. Мислите ли, че новозавършилите зъболекари са готови за този “скок в бъдещето”?

Сериозен проблем, който наблюдавам е, че по време на следването си, студентите често се обучават да използват методи и материали, които на практика вече са морално остарели и все по-рядко се прилагат в ежедневната работа.

Философията на Nano Academy е изцяло обвързана с получаването на бърз и лесен достъп до по-ефективни и съвременни протоколи на работа. Акцент в обучението са технологичните иновации. Тук бихме искали да дадем възможност на всички зъболекари, зъботехници и дентални асистенти да бъдат по-успешни и резултатни в работата си.

Смятате ли, че подобно обучение е подходящо и за зъболекари с вече натрупан опит в практиката?

Разбира се! И стоматологията и зъботехниката през последните 20 години напредват с такива темпове, че ако спрем да полагаме усилия непрекъснато да осъвременяваме методите си на работа, ние обричаме себе си на посредственост. Веднага почваме да губим ефективност и рискуваме нашите пациенти да потърсят по-добро лечение някъде другаде. Казано метафорично, в случая, крачка на място е по-скоро равносилна на крачка назад.

Как си представяте бъдещето на стоматологията?

Ако трябва да го опиша с една дума – бъдещето за мен е дигитално.

Ако дигитализираме всяка една стъпка от планирането на лечението, до създаването на естетичните възстановявания и поставянето им в устата на пациента,  ние ще съкратим изключително много времето за извършване на всяка една манипулация, нейната икономическа ефективност и прецизността на изпълнение.

Друго предимство на новите дигитални технологии е, че крайният резултат е изключително лесно предвидим и пациентът “вижда” как ще изглежда след завършване на лечението още по време на неговото планиране. Това прави комуникацията лекар – пациент много по-лесна и продуктивна.

Ако от всички технологични нововъведения в стоматологията, трябва да изберете трите с най-голямo директно въздействие върху качеството на стоматологичната работа в момента, кои ще са те?

За мен това са CAD/CAM технологията, работата под увеличение (лупи или микроскоп) и 3D системата за навигация и планиране на имплантологичните случаи.

Можете ли да ни разкажете на кратко за всяка една от тези технологии?

CAD/CAM технологията позволява дигитално снемане на отпечатък, планиране на възстановяванията, тяхната изработка в едно или две посещения при зъболекар.  Освен в производството на различни типове индиректни възстановявания като корони, фасети, инлей и тн., CAD/CAM технологията се използва и за изработката на хирургични водачи, както и в редица имплантологични и ортодонтски манипулации.

Микроскопът от друга страна осигурява многократно увеличение и осветеност на оперативното поле, което повишава значително видимостта и съответно прави възможна прецизност, недостижима с невъоръжено око. Друго голямо предимство на работата под микроскоп е, че в момента повечето модели позволяват изключително качественото документиране на случаите.  Подробната документация можем да използваме за детайлен анализ на работата си като по този начин постоянно се усъвършенстваме.

На кого ще възложите отговорната задача да обучава и мотивира курсистите?

Винаги съм смятал, че мотивацията на човек идва отвътре. Самият факт, че курсистът се е записал на обучение при нас, означава, че той е осъзнал необходимостта от иновация и подобрение в работата.

И тук идва важната роля на лектора, който по време на обучението трябва да даде конкретните практически насоки, които да убедят курсиста в полезността на метода, и да запали у него желанието, той да приложи наученото още на следващия ден.

Лекторите в Nano Academy, освен отлични специалисти в своята сфера на работа, било то хирургия, ендодонтия, естетична стоматология, са и прекрасни ментори. Курсистите търсят тяхното мнение и съвети, дори и след обучението. Именно това смятам, че е нашето основно ключово предимство. Курсистите ни получават достъп до една своеобразна общност от експерти, които освен, че ги научават на нещо ново, ги и мотивират да продължават да се развиват и да инвестират в себе си.

На български или международни лектори залагате в програмите си?

Международното сътрудничество и постоянният обмен на идеи и информация под формата на гост лектори за специализирани курсове и упражнения е част от нашето виждане за бъдещето на стоматологията.

Разбира се, ще разчитаме и на редица специалисти от България, като д-р Кръстев, д-р Риахи и Д-р Чурлинов например. Смятам, че и тук в  България има стоматолози, които работят на световно ниво и биха могли да съдействат в професионалното развитие на всеки един. Вярвам, че всеки един зъболекар ще може да намери своята тема, своя курс в програмата на центъра за обучение.

Каква е най-смелата ви амбиция свързана с центъра за обучение?

Моята най-смела мечта, е Nano Academy да изиграе важна социална роля чрез повишаване на нивото на стоматологичните и зъботехнически услуги в България. Това от своя страна ще доведе и до едно по-високо ниво на лечение на пациентите във всяко едно отношение – като започнем от профилактиката и стигнем до най-сложните и комплексни случаи, с които се сблъскваме в работата си.

Станислав Харизанов, доцент от Института по информационни и комуникационни технологии, както и от Института по математика и информатика към БАН,  разказа специално за БГ Наука как протича подготовката на българските участници в най-престижния научен конкурс в Европа, насочен към ученици – EUCYS.

Доц. Харизанов е един от менторите на българските състезатели, посветил се на тази дейност от 2017 г. До момента Ученическият Институт по математика и информатика е излъчил вече двама финалисти на EUCYS – миналогодишният фаворит Ивайло Желев, който се завърна у нас с 2 специални награди от Дъблин, Ирландия, и Андрей Гиздов, ученик в НПМГ, който ще представя страната ни на тазгодишното издание на състезанието. Българските участници провеждат своята подготовка, започвайки от Лятната изследователска школа, която се организира по традиция в Благоевград в продължение на три седмици като по време на нея участниците с изявени интереси в областта на математиката и информатиката правят своите първи стъпки в осмисляне на избраната тема, подготовка, четене на литература по нея. След това в течение на цялата учебна година разработват тематиката на различни регионални и национални състезания под егидата на Ученическия институт по математика и информатика, на Клуба „Млади таланти” и др. организации, свързани с МОН, и в хода на този дълъг процес се оценява прогресът на младите таланти. На последния етап от подготовката най-добрите ученици се класират за EUCYS  – финалното състезание на ниво ЕС.

Според доц. Харизанов по време на цялата тази интензивна  целогодишна работа учениците придобиват много полезни навици – те се научават да четат научна литература, да работят самостоятелно или под ръководството на менторите си, надграждайки постигнатите резултати и получавайки качествено нови резултати, учат се да описват постигнатото в рамките на някакъв научен труд, както и след това да го защитят устно в присъствието на жури.

Форматът на EUCYS е следният:  всеки участник около два месеца преди самия конкурс изпраща своя разработка в рамките на 10 страници, в която описва тематиката и получените резултати. Разработките се оценяват от компетентно и безпристрастно жури като състезателите не биват запознати с оценките си. На последния етап участниците вече устно защитават резултатите си пред журито като трябва да могат умело да аргументират постигнатото в течение на цялата година.

Форматът на това престижно състезание е страхотен шанс за бъдещото академично развитие на тези млади таланти, тъй като дори студенти бакалаври във висшите учебни заведения не правят подобни разработки – такива те започват да изготвят чак по време на магистратурата.  Затова състезателите в EUCYS на практика се оказват много по-напред от връстниците си, трупайки безценен опит още от гимназиалните си години за истинска научна работа. Впоследствие много от тях получават страхотния шанс да продължат разработките си в избраната сфера. Така например Ивайло Желев, миналогодишният финалист, който в момента следва в Гронинген, макар и едва първа година бакалавър, вече работи в лаборатория за изкуствен интелект, а през  това лято по време на ваканцията си в България е одобрен на стаж в Института по информационни и комуникационни технологии, за да продължи разработките си в областта на дигиталната обработка на изображения  – една тема, която той развива още като ученик. Така че участниците в EUCYS получават уникалната възможност да се научат да мислят и работят самостоятелно далеч преди техните колеги в университетите, според доц. Харизанов.

EUCYS е европейски конкурс за млади учени, който стартира още през 1989 г, като първият председател на журито е големият британски математик сър Питър Суинертън-Дайър. Участието за България се организира от МОН. Всяка държава-член на ЕС според регламента може да изпрати до три проекта в различни научни дисциплини, които в продължение на три дни биват оценявани от жури от 15-20 експерти от пълния спектър научни дисциплини,  обхванати от състезанието.

Повече за EUCYS 2019 – https://nauka.bg/polzata-naukata-balgariya-chast-4/

Интервю с Ивайло Желев – https://www.youtube.com/watch?v=CSRwN3vYdTc

Техническият университет – София, обявява конкурси за Инженерно-педагогическия факултет в Сливен за главни асистенти по професионално направление

• 2. Педагогика, специалност „Теория на възпитанието и дидактика“ – един за нуждите на катедра „Педагогика и мениджмънт“;
• 3. Комуникационна и компютърна техника, специалност „Автоматизация на инженерния труд и системи за автоматизирано проектиране“ – един;
• 2. Електротехника, електроника и автоматика, специалност „Елементи и устройства на автоматиката и изчислителната техника“ – един;
• 2. Електротехника, електроника и автоматика, специалност „Електроенергетика – производство и разпределение“ – един, и тримата за нуждите на катедра „Електротехника, автоматика и информационни технологии“,

със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Документи се подават в отдел „Човешки ресурси“, тел. 044 667 323.

Съставил материала: Камелия Димитрова

На 5 септември физикът Виктор Данчев ще говори за звезди, директно под звездите на кино Cabana.

Въпреки че точният брой звезди във Вселената е напълно неизвестен, от Земята с невъоръжено око могат да се видят около 4500 от тях. Благодарение на съвременната астрофизика, човечеството разполага със способи да наблюдава много повече и да разчита белези за състава, историята и бъдещето на далечни звезди.

Историята на звездите, техният произход и състав ще са в основата на събитието Ratio представя: A Star is Born, което ще се проведе на 5 септември от 19:00 часа в кино Cabana до НДК. Темата ще бъде представена от физика Виктор Данчев. Той е част от екипа разработил най-големия безплатен онлайн курс за космическо образование – Spaceport. В момента работи в ЕндуроСат, компания специализирана в нано-сателити за изстрелване в орбита.

По време на презентацията си Виктор Данчев ще обясни защо и как „умират“ звездите и какво ще се случи със Земята, когато времето на Слънцето настъпи – след 5,5 милиарда години. Той ще даде и рецепта за това как да си направим звезда. Ще разкаже и защо хората дължат своето съществуване на звездите – 97% от човешкото тяло е изградено от елементи, произведени от термоядрените реакции на далечни звезди. Нещо повече, желязото в кръвта ни е създадено в сърцето на умираща звезда.

 „Ratio представя: A Star is Born“ ще се състои на 5 септември в кино Cabana (лятното кино до НДК) от 19:00 часа. Входът е свободен, а повече за събитието можете да научите на сайта на организаторите www.ratio.bg.

ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, обявява конкурси за следните академични длъжности:

• професор за цивилен служител в катедра „Организация на военни формирования на тактическо ниво“ на факултет „Навигационен“ в област на висше образование 9. Сигурност и отбрана, професионално направление 9.1. Национална сигурност, интегрална конкурсна научна специалност „Организационно поведение, лидерство и екипност“, учебна дисциплина „Организационно поведение“ – един;
• главен асистент за цивилен служител в „Департамент за следдипломна квалификация и обучение на чуждестранни студенти“ в област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.7. Администрация и управление, докторска програма „Организация и управление извън сферата на материалното производство (Национална сигурност)“, учебна дисциплина „Лидерска подготовка – тренинги“ – един,

двата със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Справки: на тел.: 052/55 22 34, 052/55 22 22 – централа, и на сайта на училището: www. naval­acad.bg. Подаване на документи: ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, ул. Васил Друмев № 73, регистратура за некласифицирана информация, ет. 1.

Съставил материала: Камелия Димитрова

Както вече ви разказахме през септември тази година предстои за първи път България да бъде домакин на едно от най-важните международни състезания за млади учени – EUCYS, което е голяма чест и признание за нашата страна, както и за  българската научна общност.

За читателите на БГ Наука миналогодишният ни финалист в категория „Информатика” Ивайло Желев се съгласи да разкаже повече за подготовката и организацията на това мащабно събитие.

Ивайло Желев получи през 2018 г. две награди за проекта Digital Image Denosing Based On Sphere-constrained Total Variation Optimization With An Additional Noise Component, който той разработи под ръководството на научния си ръководител доц. Станислав Харизанов.

В момента Ивайло е ангажиран в организацията на конкурса от българска страна. Зает е и с подготовката на алумни среща на всички досегашни български състезатели, взели участие в EUCYS през последните над седем години и които понастоящем вече са обещаващи млади учени. Подобна среща досега не е организирана и тя ще бъде една от стъпките към изграждането на алумни мрежа, чиято цел ще бъде да подпомага състезателите, които вече са се явявали на престижното състезание, да получат скок в кариерата си в областта на науките и технологиите и да отвори пред тях много нови възможности за развитие, разработване на идеите им и създаването на различни иновации.

Същевременно Ивайло подпомага тазгодишния ни отбор в ролята на съветник за по-успешното  представяне на нашите състезатели, консултира ги относно изискванията към оформянето на проектите и протичането на целия процес. Самият той споделя, че своята разработка, с която се е представил на EUCYS, е подготвял в продължение на година и половина и е бил изправен пред доста предизвикателства.

Вероятно има научно обяснение защо Джон Уик (герой на Киану Рийвс от едноименната филмова поредица) е толкова загрижен за кученцето си, заради което предприема жестоко отмъщение, след като екип от наемни убийци отнемат живота на невинното куче.

Или може би не? Но учените наскоро откриха, че хората, които обичат кучета, може би го правят заради своето ДНК.

Предишни изследвания показват, че връзката с кучета през детството, може да създаде траен афинитет към кучешката компания, но учените се питат дали генетичните фактори не играят също важна роля. За да разберат това, те анализират данните на повече от 85 000 близнаци от най-големия регистър на близнаците, който се намира в Швеция (SwedishTwinRegistry). Те търсят генетични маркери, които може да са свързани с притежанието на куче в зряла възраст.

Изследванията върху близнаците дават възможност на учените да сравнят генетичните и поведенческите данни от двама души, които споделят или целия геном (монозиготни, еднояйчни близнаци), или 50% от гените си (дизиготни, двуяйчни). Това може да помогне на изследователите да разберат дали определено поведение е резултат от фактори на заобикалящата среда или е дълбоко вкоренено в нашето ДНК.

В това ново проучване учените са използвали събраните данни за близнаците и са ги сравнили с регистрите за притежание на кучета през последните 15 години. (В Швеция е задължително всички кучета да бъдат регистрирани към Министерството на земеделието (Swedish Board of Agriculture), а породистите кучета да се регистрират в шведския киноложки клуб (Swedish Kennel Club). От 85 542 изследвани близнаци 8 503 от тях са притежатели на кучета.

Авторите на изследването създават компютърен модел, идентифициращ повтарящите се модели при близнаците, които биха могли да покажат дали генетичното влияние или това на околната среда оформя способността ни за доживотна привързаност към кучетата. Учените откриват, че генетиката предсказва в малко по-голяма степен притежанието на куче в зряла възраст, отколкото заобикалящата ни среда. Генетичната предразположеност за любов към кучетата е при 51 % от мъжете и при 57 % от жените.

„Тези открития са важни, защото ни показват, че предполагаемите ползи за здравето от притежанието на куче, споделени в някои предишни изследвания, може би отчасти се обясняват с различната генетика при проучваните индивиди“, споделя Кари Уестгарт (Carri Westgarth), преподавател по взаимодействието между хора и животни от Университета в Ливърпул (Великобритания) и съавтор в проучването.

През 2017 г. учени съобщават, че притежанието на куче може да намали риска от сърдечни заболявания при хората, тъй като любимците им осигуряват емоционална подкрепа и повече движение. Но ето че в новите проучвания се загатва, че генетиката също може да е отчасти обяснение за тенденциите във физическото и психическото здраве при собствениците на кучета.

Въпреки че проучването не може да идентифицира кои точно гени са отговорни за тези топли чувства към кучетата, то ни показва, че „генетиката и околната среда играят почти еднаква роля за това дали да имаме куче“, споделя Патрик Магнюсън (Patrik Magnusson), съавтор в проекта и доцент по епидемиология в катедра „Медицинска епидемиология и биостатистика“ в Каролинския институт, Швеция.

„Следващата очевидна стъпка е да се опитаме да определим кои генетични вариации играят роля в този избор и как те са свързани с личностните черти, както и с други фактори като алергиите, например“, допълва Магнюсън.

Резултатите бяха публикувани онлайн на 17-ти май в списание Scientific Reports.

Превод: Мая Александрова
Източник: Live Science

Амазонската джунгла е застрашена. Но не от партизански отряди, преминаващи през нея, нито от изтребители, хвърлящи бомби, а от изменението на климата и индустриалната дейност, които допринасят за ефекта на засушаването наред с двете неотдавнашни суши. Въпреки че все още има време преди най-обширните гори в света да бъдат унищожени напълно, вероятно е добра идея да се опитаме да си представим зашеметяващото въздействие, което загубата на амазонските гори би имала върху глобалния климат и снабдяването с храни.

Горите на Амазонка обхващат 1,4 млрд. декара (56,7 млн. хектара) и се простират в девет държави от Южна Америка като са дом на около 10% от животинските видове в световен мащаб. В сърцето им протича голямата река Амазонка с дължина 6 400 км, която всеки ден излива в Атлантическия океан до 14,2 млрд. куб. м вода. Дъждовните гори са възникнали преди около 10 милиона години, когато реката започва да тече на изток. Днес тя е убежище за разнообразни животински и растителни видове и на няколко различни екосистеми, в това число гори и савани.  В момента там са повече от половината от останалите на планетата дъждовни гори.

Смята се, че около 20% от амазонските гори са загубени от средата на 70-те години на XX век. Въпреки че усилията за съхранението им са дали известен резултат за спиране на обезлесяването, породено от механизираното селско стопанство, разрастването на фермите, отглеждащи соя, дърводобива и разчистването на територии за паша на добитъка, експертите твърдят, че това не е достатъчно и унищожаването продължава. Климатичните промени са в ход – по-високите температури, които намаляват количеството на валежите, причинявайки суша и подготвяйки тропическите гори за лесно възникване на пожари – и ето ви рецепта, която може да доведе до заличаването на близо 85% от амазонската джунгла такава, каквато я познаваме. Това би било лошо не само за южноамериканския регион, но и за всички хора по света.

По какъв начин горите генерират дъжд? Растенията отделят влага чрез листата си под формата на пара, която след това навлиза в атмосферата, образувайки облаци, които пък формират валежите. Ако дърветата и въобще растенията бъдат унищожени, това означава зоната около мястото на тропическите гори (регион, чиято икономическа дейност е до около 70% зависима от водата на Амазонка) да пресъхне. Изследователите от Университета в Принстън са установили освен това, че намаляването на дъждовните гори би довело до значително по-малко валежи и за крайбрежния северозападен регион на Северна Америка и приблизително 50% по-малко сняг за Сиера Невада. Това ще се отрази както на хората, които живеят там, така и на растенията и животните, които се отглеждат.

Дърветата в тропическите гори допринасят също за премахването на вредния въглероден двуокис от атмосферата и превръщането му в кислород. По-малко дървета означава повече вреден газ, който според експертите стои зад глобалното затопляне.

Ако и въздействието върху околната среда не е достатъчно, помислете тогава до какво може да доведе загубата на тропическите гори конкретно за вашето благополучие. В момента амазонските гори произвеждат до 25% от растенията, които се използват във фармацията.

Превод: Елена Страхилова

Източник: How Stuff Works

Повече за EUCYS – https://nauka.bg/polzata-naukata-balgariya-chast-4/
Официален сайт – https://eucys.eu/

Това е инициатива, финансирана от програмата за наука на ЕС Хоризонт 2020, целяща да обедини млади изследователи и чрез конкурс да определи най-добрите. EUCYS е най-важният научен конкурс в Европа, тъй като всяка година участват ученици от над 40 държави от Европа и света. Правилата и условията винаги са еднакви, но домакинът на събитието всяка година е различен. Тази година домакин ще бъде София, което е голяма чест за държавата ни и научната общност тук.

Кой подготвя участниците ни? – https://youtu.be/jGcxkgp7qnY

Иновативен филм на основата на графен помага да се предпазят хората от комари, пренасящи болести, според ново проучване, финансирано от Националния институт за околната среда и здравето (NIEHS), част от Националните институти по здравеопазване. Изследването, проведено от Brown University Superfund Research Center, Провиденс, Род Айлънд, е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.

„Тези открития биха могли да доведат до нови защитни методи срещу комари, без въздействието върху околната среда или върху човешкото здраве на други отблъскващи ги вещества на химическа основа“, казва Хедър Хенри, доктор по медицина, администратор по здравеопазване в Superfund Research Program на NIEHS.

Изследователите открили, че филмът от сух графен изглежда пречи на възможностите на комарите да усещат кожата и потта, защото не кацат и дори не се опитват да ухапят. Когато разгледали внимателно видеоклипове на комари „в действие”, те забелязали, че насекомите кацат много по-рядко на графен, отколкото на гола кожа. Графеновият филм осигурява силна бариера, която държи комарите настрана, въпреки че когато е мокър, не спира комарите да кацат върху кожата.

„Първоначално си мислехме, че филмът от графен ще действа основно като механична бариера, но след като наблюдавахме поведението на комарите, започнахме да подозираме, че те не искат да хапят“, казва д-р Робърт Хърт, директор на Superfund Research Program в Университета Браун.

Преди това проучване защитата от ухапване от насекоми е била неизследвана функция на материали на основата на графен. Резултатите показват, че графенът, тази плътна, въглеродна решетка с форма на пчелна пита, би могъл да бъде алтернатива на химикалите и предпазните дрехи, които сега се използват за защита срещу комари.

Комарите заплашват общественото здраве, пренасяйки инфекциозни вируси като причинителите на Жълта треска, Западнонилска треска и Зика, водещи до инвалидност и смъртта на милиони хора всяка година.

Преди няколко години Хърт започва да създава костюми с графен, за да предпази работниците също и от опасни химикали при почистване на околната среда. Той посочва, че много изследвания демонстрират непроницаемостта на графена. Графенът е невидим за невъоръженото око, но все пак е по-твърд от диамантите, по-здрав от стоманата и по-проводим от медта. От откриването си през 2004 г., графенът се използва за различни бариерни и филтрационни цели.

„Тази иновация, използваща графен за отблъскване на комари, може да предпази от заразяване с редица инфекциозни заболявания и да намали нуждата от използване на пестициди срещу комарите, които ги разпространяват“, казва д-р Уилям Сук, директор на Superfund Research Program. „Нов материал като този трябва да бъде оценен, за да се определят пълните последици за общественото здраве.“

Castilho CJ, Li D, Liu M, Liu Y, Gao H, Hurt RH. 2019. Mosquito Bite Prevention through Graphene Barrier Layers. PNAS.

Превод: Светослава Петкова-Дишкова

Източник: EurekAlert

Текста чете: Пламен Гърдев

В България хората, които познават в дълбочина китайския език са малко, но всички, с които сме се срещали досега, са изключително интелигентни, с разчупен мироглед, огромно търпение и живот, пълен със случки, които ще ви накарат да се заливате от смях или да немеете от удивление.

Целият текст тук:

Един миг в Китай със Стефан Иванчев

Текста чете: Галина Енева

За първи път изследователите са елиминирали ХИВ, вирусът причиняващ СПИН, от генома на живи животни, което е голямо постижение по пътя към освобождаването на света от тази смъртоносна болест.

Целият текст тук:

CRISPR помага на учените да отстранят за първи път вируса на ХИВ от живи животни

Този текст е изчетен по проекта REFRESH за Нощта на учените

Повече за конкурса и Нощта на учените вижте тук – https://nauka.bg/night/

Текста чете: Галина Енева

Учени от Monell Center съобщават, че функционалните обонятелни рецептори – сензорите, чрез които носът долавя миризмите, се откриват и в клетките, отговорни за възприемане на вкуса при човека. Откритията предполагат, че взаимодействията между сетивата за вкус и за аромат – отговорни за вкуса на храната, може да започват още в езика, а не в мозъка, както се смяташе досега.

Целият текст тук:

Да помирисваш с езика си

Този текст е изчетен по проекта REFRESH за Нощта на учените

Повече за конкурса и Нощта на учените вижте тук – https://nauka.bg/night/

Те са изключително млади, но вече стъпват смело в света на науката. Николай Пашов, Андрей Гиздов и Звездин Бесарабов ще представят страната ни по време на Конкурса на Европейския съюз за млади учени – EUCYS, който ще се проведе в София от 13 до 18 септември, в Интер Експо Център. От 1998 г. състезанието в България се организира от МОН и Института по математика и информатика към БАН. Тази година България е домакин на 31-вото издание на вълнуващото събитие.

Какво ще се случи в София? Младежи на възраст от 14 до 20 години от цял свят ще представят своите научни разработки пред жури от изтъкнати световни учени. Около 150 участника ще представят 100 проекта. Събитието е достъпно и за вас.

Ето кои са нашите участници.

Николай Пашов е завършил 91 НЕГ „Проф. К. Гълъбов“ и е приет в Софийския университет. Проектът, който Николай ще представи е „Фенотипизиране на мозъчни клетки посредством ненадзиравано машинно обучение“.

Защо тази е област е толкова интересна за Вас?

Харесвам сферата на технологиите, защото позволяват да се реализират всякакви идеи с минимални ресурси. Човек се нуждае предимно от въображението си и компютър. Също така, в компютрите има потенциал да се решават проблеми от всякакъв характер – медицина, транспорт, агрикултура и какво ли още не.

Разкажете ни нещо неочаквано за себе си.

Интересувам се от много неща – планинско колоездене, трекинг, футбол, фитнес, китара, компютърни игри. Правих един месец трекинг в Скандинавия с палатка и пътуване на автостоп около 4000-5000 км. Карах 80 км за четири часа с колело – от Говедарци до София.

Какво Ви мотивира?

Да работя с хора със сходни интереси върху проблеми и задачи, които ме вълнуват.

А какви са плановете Ви за бъдещето?

Събиране на максимално много опит в бизнеса и академичните среди през студентските години – стажуване и лични проекти. След университета мечтая да работя с близки хора по лични проекти.

Андрей Гиздов започва образованието си в Националната природо-математическа гимназия “Академик Любомир Чакалов”, като в 10 клас е избран за пълна стипендия, която му позволява да завърши образованието си в независимо английско училище. Междувременно е ученик на индивидуално обучение в България, което му предоставя двойно образование.

Върху какво работите?

Краниалните шевове се използват за датиране на човешката възрастта от край време. В продължение на много години субективната оценка на простото око е била решаващият фактор при правенето на предсказания, като в повечето случаи не особено точни.

Идеята на моя проект е, с помощта на машинно обучение и компютърни алгоритми, да премахна субективната човешка оценка от процеса на оценяване и да постигна по-прецизен модел за датиране на човешката възраст на базата на краниалните шевове.

Къде ще учите догодина?

Ще завърша българското си образование и ще стажувам в институции за научни изследвания.

Споделете нещо за себе си, което ви се струва интересно.

Това, което ме запали да се занимавам с компютри, беше идеята че с достатъчно умения мога да направя компютърна игра, следваща изцяло мои правила. Преди да сменя посоката си към научно-ориентирана работа, се занимавах с това, като в 6-ти клас дори направих проста платформена игра за клуба по астрономия, който провеждахме в училище.

Защо Ви е интересна тази област?

Компютърните науки имат приложение в изключително много сфери, като позволяват постигане на впечатляващи резултати. Смятам много сфери на науката за интересни, но най- вече това, което е свързано и приложимо във всички тях, а именно компютрите. Дори бих нарекъл сферата си на интерес – науката за всички науки. Възможността да имам досег с интересни проблеми от всякакви сфери е най-интересната част от компютърните науки за мен.

Какви са Вашите хобита и интереси?

Голям почитател съм на спорта и здравословния живот. Прекарвам голяма част от времето си в грижа за тялото и ума си, както и в търсене на нови техники за това.

По-специфично, любимите ми спортни занимания включват фитнес, бадминтон, плуване и ски.

Обичам да се занимавам и с музика, като съм част от училищния хор. Също така съм финалист на UK Beatbox Battle, който ще се проведе през ноември.

Какво Ви мотивира?

Автоматизирането на времеемки задачи е основна част от развиващия се свят. Освен за спестяване на време и човешки ресурс, то дори може да подобри качеството на извършената работа в определени сфери. Имам възможност да работя и създавам в реално време технология, имаща потенциала да постигне именно това. Идеята, че продукт на моята мисъл може да сравни ефективността си с действащите умения на професионалист, ми дава огромна вяра и мотивация за развитие в компютърните науки. Изключително е да виждаш тенденциите на бъдещето и да имаш възможност да си част от тях, решавайки дълги години неразрешени проблеми само с помощта на компютър. Визията към необятните възможности, които компютърните науки могат да предоставят на обществото, са основната ми мотивация за развитие в сферата. Възможността за адаптацията на компютър към решаването на огромно изобилие от задачи е гаранция, че винаги има интересни проблеми за разрешаване.

Друг основен фактор е самият потенциал на проекта към сфери като антропология, археология и криминология. Бих бил изключително щастлив, ако някой ден се превърне в използван от професионалисти инструмент, предоставящ по-прецизни резултати от тривиално използваните досега.

Какви планове имате за бъдещето?

Бих искал да продължа да се занимавам с наука, като превръщам своите идеи в услуги и продукти полезни за обществото. Крайната ми цел е да имам компания, занимаваща се активно с разработка на технология, тясно свързана с научно-изследователска дейност.

Звездин Бесарабов завършва Национална природо-математическа гимназия „Акад. Л. Чакалов“ и е приет в University College London. Темата на неговия проект е „Автоматизирано създаване на изкуствен интелект без човешка намеса“.

Защо ви е интересна тази област?

Изкуственият интелект е средство за намиране на сложни корелации между множество данни – от снимково разпознаване до диагностика на заболявания – и смятам за особено интересно да изследваме начини да подобрим средата, в която се създават тези алгоритми.

Какви са Вашите хобита и интереси?

Психология, философия, планинско колело, кънки на лед, композиране на пиано. Имам способността да изляза на разходка в 23 ч. и да се върна в 4, мислейки, че е минал едва половин час.

Какво Ви мотивира?

Животът е твърде кратък, за да кажеш „може би по-късно“. Колкото възможности има, толкова и лесни оправдания защо да не ги вземем сега.

Какви планове имате за бъдещето?

Смятам, че темата за образованието е особено важна и дългосрочно, след като се изуча, искам да се върна в България с целта да помогна с каквото мога в тази насока.