Автор: Магделия Шугова

Ключови думи: лък, стрелба, история, прост лък, композитен лък, скитски лък, хунски лък, английски лък, викингски лък, аварски лък, японски лък, корейски лък, китайски лък, конни стрелци, лов, оръжия 

Лъкът често бива посочван като едно от най-важните изобретения в историята. И това твърдение е напълно обосновано – дали като средство за лов и осигуряване на прехрана, или като военно оръжие, носещо победа в битките и доминация над съперниците, той играе значима роля в продължение на хилядолетия.

Конструкцията и дизайнът му се променят с една основна цел – да се повиши ефективността му. Благодарение на тези подобрения той си извоюва приоритетно място във военния арсенал на цивилизациите на Древния Изток, номадите от степите на Централна Азия и сред редица други народи.

Според известния американски ловец  и производител на лъкове Фред Беър “историята на лъка и стрелата е историята на човечеството”. Тази история се простира хилядолетия назад от нашето време.

Праисторическият лък. Кога и как е изобретен лъкът?

Въпреки неоспоримата значимост на изобретяването на лъка, няма исторически останки от примитивните му форми. Археолозите засега не са открили и най-вероятно няма да открият останки от първоначалните етапи на изобретяването на лъка, тъй като те трудно биха се запазили, подложени на разрушителните климатични условия. Основавайки се на намерените каменни върхове на стрели, учените предполагат, че лъкът и стрелите са били изобретени през Късния палеолит, преди около 28 000 години. Другите материали, с които хората по това време са разполагали за направата на лък и стрели, включват дървесина, определени растителни влакна, животински мускули, сухожилия и кожи. Лъкове и стрели, направени от такива материали, няма как да оцелеят в природни условия за такъв дълъг период от времe. Затова каменните върхове на стрели се явяват единствените индикации, че през Късния палеолит е имало стрели, а следователно и лъкове. Откритието им обаче може да спомогне само за определянето на последните етапи от изобретяването на примитивния лък, но не и да ни даде представа за първоначалното му възникване.

Изобретяването на много примитивни инструменти е резултат от познанието за механизма на функциониране на нещата в природата, което хората са трупали по време на живота си, благодарение на директни наблюдения. Можем да сравним древните заострени инструменти с естествените заострени форми на скалите, стъргалките с мидените черупки и т.н. Но за лъка и стрелата няма природни образувания или обекти, които да са аналогични на формата или катапултиращия механизъм, така че древните хора да са могли да ги наблюдават и копират. Така лъкът се явява скок напред от изобретяването на инструменти на базата на директни наблюдения на естествените природни форми към изобретяването на по-сложни инструменти и оръжия вследствие на натрупан опит и познания за функционирането на по-простите инструменти.

Най-ранните доказателства за използването на лък

Скални рисунки като тази във Валторта, Испания, дават информация за използването на лъка за лов. На нея са изобразени група стрелци, ловуващи стадо елени, а приблизителната ѝ датировка е около 20 000 г. пр. Хр.

Пещерни рисунки във Валторта, Испания, изобразяващи стрелци, ловуващи стадо елени с лъкове – оригинал

Ла Валторта, Испания; пещерни рисунки, изобразяващи стрелци, ловуващи стадо елени с лъкове – реплика от музей

Друго доказателство е откритият в гробница в пещерата Сан Теодоро, Сицилия скелет на човек, живял около 11 000 г. пр. Хр. Той имал частица от забоден в пелвиса му кремъчен връх на стрела. Друг връх е открит в прешлен на дете, погребано на италианското крайбрежие. Тези два върха представляват единствените индикации за междучовешко насилие през този период в Европа.

Най-старите запазени лъкове

Датирани между 8000 – 6000 г. пр. Хр., лъковете от Холмегаард, Дания, са най-старите оцелели лъкове, открити до момента (фиг. 3). Дължината им е между 150-170 см., а материалът от който са направени е бряст. Тисът, който иначе се смята за много добър за направата на лъкове, още не е растял в Дания по това време.

Лък от Холмегаард, Дания, датиран около 7000 г. пр. Хр.; National museumofDenmark

Запазването им за такъв период от време учените отдават на торфищата в региона, които създават по-благоприятни анаеробни условия за оцеляването на органичен материал.

Сред притежанията на една от най-известните човешки мумии – Йотци, наричан още “Леденият човек”, също е лък  с дължина 1,82 см., направен от тис, както и колчан с 14 стрели. Йотци е починал около 3 300 г. пр. Хр., а причината за смъртта му е рана от стрела, която вероятно е засегнала голям кръвоносен съд и е причинила смърт вследствие на кръвозагуба.

Стрелите на Отци

Отци “Леденият човек”

Лъкът като основно военно оръжие. Поява на композитния лък

Около 3500 г. пр. Хр. египтяните  използвали единичния (прост) лък (фиг.6 ), който е направен от едно парче дърво, като основно оръжие във войната. Той обаче се чупел лесно, ако му било оказвано твърде много напрежение при опъване. Освен това заради самия дизайн на този лък, се наблюдавало разтърсване на ръката, която държи лъка, в последния момент на изстрела, което отклонявало стрелата леко от целта.

Прост лък от гробницата на Сенемут в Египет, датиран  между 1492–1473 пр. Хр.); metmuseum.org

В средата на третото хилядолетие пр. Хр. в Египет се появява усиленият лък, състоящ се от две парчета дърво, залепени или свързани с кожа в средата. (фиг. 7)

Усилен лък; рисунка от некропола Бени Хасан, Египет

Истинска военна революция обаче носи композитният лък, които се разпространил по-широко през второто хилядолетие пр. Хр. Нарича се така, тъй като е направен от няколко материала – най-често дърво, рог и сухожилия, съединени с животинско лепило. Когато лъкът бива опъван, предната част на лъка (корема), обърната към стрелеца, бива компресирана, а външната част на тялото на лъка (гърба), обърната към мишената, е подложена на напрежение. Това изисква материалът, от който са направени рамената на лъка, да осигурява достатъчно издръжливост, подложен едновременно на компресия и напрежение, докато в същото време да позволява висока степен на деформация. При композитния лък рогът е на корема на лъка, а сухожилието – на гърба. Когато лъкът се опъва, сухожилието (опънато навън) и рогът (компресиран навътре) събират повече енергия, отколкото би могло само дърво със същата дължина.

Благодарение на по-малкия си размер и по-голямата сила, композитните лъкове били много по-удобни за използване в движение – от стрелци върху коне или бойни колесници.

Композитни лъкове представили нова форма на рамената на лъка – извитата. При тази форма, тетивата влиза в съприкосновение с рамената на лъка, за разлика от познатите допреди това прости лъкове, при които единственият контакт между тетивата и рамената са ушите на лъка (изрязаната част на края, служеща за закачване на тетивата). Така извитият лък събира повече енергия и изстреляната стрела е с по-голяма скорост.

Въпреки всички свои предимства, композитният лък има и редица недостатъци. Направата му отнема повече време и изисква разнообразие от материали. Направата на някои композитни лъкове отнемала месеци или дори години, докато единичният лък може да бъде направен за ден и изсушен за една седмица.

Животинското лепило, използвано за съединяване на частите на лъка, лесно би могло да бъде унищожено от дъжда. Това е посочено и във византийското военно ръководство от 6-ти век – “Стратегикон”, в което кавалерията е посъветвана да държи лъковете си в кожени калъфи, за да ги предпазва. Затова има тенденция хората, живеещи във влажни и дъждовни райони да предпочитат повече единичния лък, а тези в по-сухите райони – композитния.

Опъването на композитния извит лък изисква повече сила, поради което стрелците трябвало да притежават нужната физическа издръжливост, но дори в такъв случай след изстрелването на не много голям брой стрели настъпвала умора, повлияваща на точността на изстрела.

Тетивата трябвало да бъде сваляна, когато лъкът не се използва и да се слага отново при нужда, за което също била нужна не малка сила и често помощта на втори човек.

Въпреки тези недостатъци, навлизането на композитния лък в употреба била важна за времето си военна иновация, довела до революционизиране на военната тактика.

С композитния лък за първи път противниковите формирования могли да бъдат обстрелвани преди да навлязат в обхвата на копието или простия лък. Той давал възможност за изненадващи атаки, а в комбинация с колесницата, армиите могли да атакуват или да се оттеглят по-бързо, както и да атакуват фланковете или задната част на пехотата, докато отблъскват другите бойни колесници.

Въпросът за това кой е изобретил композитния лък предизвиква спорове. Някои му приписват акадски произход, тъй като смятат появата му на стела (фиг. 8), на която е изобразен акадският цар Нарам Син (2254-2218 г. пр. Хр.), за най-ранното свидетелство за съществуването му. Макар че от стелата не си личи ясно дали лъкът е бил направен само от дърво или от повече материали, застъпниците на тезата посочват, че  дължината му е около 90 см., което значи, че е много по-къс от простия лък и че раменатa му изглеждат извити.

Стела, на която е изобразен акадския цар Нарам-Син и предполагаем композитен лък

Най-вероятно обаче композитният лък е бил изобретен от номадите от азиатските степи, като бързо се разпространил сред цивилизациите, които влезнали в контакт с тях (китайци, египтяни, асирийци и др.). Скотовъдците трябвало да предпазват стадата си от хищници, както и лагерите си от врагове. За това им била нужна стрелба с по-далечен обхват. Но хищници като вълците и леопардите се движели бързо. Чак с изобретяването на колесницата, в комбинация с мощния лък, те могли да се справят ефективно с враждебната фауна. Тази комбинация се разпространила сред всички ираноговорящи в степите и те започнали да нахлуват в нови територии в началото на второто хилядолетие пр. Хр.

За композитни лъкове от евразийската степна културата Синташта (около 2000 г.пр. Хр.)  има индиректни доказателства – стрели, дълги 50-60 см., които вероятно кореспондират и на по-къси лъкове; обект, за който се предполага, че е накрайник за горно рамо на лък, направен от рог; голямо разнообразие от материали, нужни за направата на композитния лък. В индивидуални и колективни погребения са намерени общо 237 върхове на стрели (каменни, метални и костни) и 8 части от лъкове.

Композитният лък във военните конфликти в Древния Изток; Римският лък

Сложният лък се използвал в Египет, но това не значи че простият лък излезнал веднага от употреба. В гробницата на Тутанкамон са открити 32 композитни и 14 прости лъка. (фиг. 9)

Композитни лъкове и калъф за лък, намерени в гробницата на Тутанкамон

Композитният лък бил използван широко за военни цели  от цивилизациите в Древния Изток – вавилонци, асирийци, хети, перси, парти.

Персийците използвали лъка успешно срещу гърците в конфликтите им в периода 499-449 г. пр. Хр., но за гърците лъкът не бил основно, а второстепенно оръжие, използвано предимно от критските и скитските им наемници.

Александър Велики (356-323 г. пр. Хр.) обаче дал по-първостепенна военна роля на стрелеца, което било важен фактор за завладяването на Сирия (334г. пр. Хр.), Египет (332 г. пр. Хр), както и в битката при Иса (333 г. пр. Хр.) и в предизвикването на Дарий за трона на Персия (338-331 г. пр. Хр.).

Римляните също използвали лъка, макар и не толкова приоритетно, колкото копията и мечовете. През периода на Ранната римска империя имало наемници стрелци, които са част от пехотата. Конните стрелци се появяват чак след като империята се сблъсква с армиите на Древния Изток, чиято сила са именно гореспоменатите бойци. Една от най-големите загуби на Римската империя e в битката срещу Партското царство, водена през 53 г. пр. Хр. при  Кархае (днешен Харан, Турция). Тогава около 9000 партски конници побеждават между 40 000 и 50 000 римски легионери, благодарение на т.нар. партска стрелба – докато се оттегляли с конете си в галоп, те обръщали  тялото си назад и стреляли с лъка по преследващия ги противник. Стремето по това време не било изобретено и те разчитали изцяло на натиска на краката си, за да направляват конете.

През 1-ви век сл. Хр. в Римската империя се формирали помощни кохорти само от стрелци. Думата за стрелци била сагитариуси (“sagittarii”).  През 5-ти век вече имало много кавалерийски формирования в Римската империя, обучени да използват лъковете като допълнение към мечовете и копията, докато сагитариусите използвали лъка като основно оръжие.

Късно-римският военен писател Вегетий споменава дървени лъкове, използвани за тренировки, което предполага, че са били използвани прости лъкове. Някои от тези лъкове били с два чифта уши. Според едно от обясненията функцията на двата чифта била да се скъси тетивата и да се увеличи силата на лъка. Вероятно е също външния чифт уши да е бил направен за да може да се използва въже за натягане на лъка (стрингър), което улеснява слагането на тетивата – въжето се закача за външния чифт уши, един човек държи лъка хоризонтално, стъпва на въжето и опъва лъка към гръдния си кош, докато втори човек приплъзва тетивата към вътрешните уши.

В битка римската армия използвала композитни лъкове, като извити лъкове били произвеждани за Западната империя във фабрика близко до Павия. На изток такива лъкове били често срещани и по-леснодостъпни за купуване. Не се знае достатъчно за стила на конструкция, използван за римските лъкове от 4-ти – 5-ти век. Находките предполагат, че лъкът е бил асиметричен и не чак толкова извит, колкото по-късните монголски лъкове, например.

Лъкът в Централна Азия

1. Скитският лък

В степите на Азия лъкът продължил да бъде основно оръжие. Между 7-ми век пр. Хр. и 3-ти век. сл. Хр. скитите използват конни стрелци, за да развият империята си. При среден обхват традиционните им оръжия били копие и понякога щит; при близък – акинак и брадва, но символът на воинския авторитет си останал оръжието за далечен обхват – композитният лък. (фиг. 10)

Скица как скитският лък може да е изглеждал натегнат и опънат

Лъкове, намерени в погребения в китайските провинции Синцзян и

Цинхай, датирани между 1000-400 г. пр. Хр., ни дават представа за скитския тип лъкове. Всички мъжки погребения са придружени с лъкове и стрели. Спецификите на погребенията и гробните дарове, заедно с дизайна на стрелите и кожените калъфи, в които много от лъковете били поставени (gorytoi), потвърждават, че лъковете са скитски. За разлика от скитските лъкове от западните степи на Русия и Украйна, които най-вероятно били ламинирани (изработени от три или повече слоя сходен материал, обикновено различни по гъвкавост видове дърво), тези лъкове са композитни, направени от рог, дърво и сухожилия. Дължината им е около 130 см. и са силно асиметрични. Тялото на лъка се състои от рог в средата, стиснат между две дървени летви.

Най-отличителната характеристика на лъковете е силното извиване на крайните части, сочещи в посока, обратна на стрелеца (рефлексия). Докато краищата, направени от рога определят рефлексията в края, централната част и на двете рамена е леко извита към стрелеца (дефлексия). За да се получи такова извиване вероятно е било нужно рамената на лъка да бъдат третирани с нагряване. (фиг. 10; фиг. 11)

Лък със скитски дизайн от Синцзян – atarn.org

Извивките подлагат лъка на много по-голямо напрежение, като по този начин един сравнително къс лък може да има голяма сила на опън и дължина на опъване. Така рефлексен лък, който е наполовина на дължината на леко извит лък или ⅓ от дължината на дълъг лък, може да изстреля стрела със същта или дори по-висока скорост. Дефлексията, от своя страна, намалява напрежението върху лъка, но и енергията, генерирана от него.

Лъкът в Централна Азия

2. Хунският лък и появата на сии

Първоначално върховете на раменете на лъка били направени, така че да се огъват, когато лъкът се опъва. По-късно върховете били втвърдени с костени пластини или летви от еленов рог. Посткласическите лъкове обикновено имат твърди върхове, наречени сии (“siyahs”). От около 4-ти век пр. Хр. използването на такива накрайници за рамената на лъка се разпространило широко. Те имат най-голям шанс да оцелеят във времето в сравнение с останалата част на лъка. Такива сии са намерени от гробове от 4-ти и 3-ти век пр. Хр., асоциирани с номадите.

През 3-ти век пр. Хр. се появява мощен враг на скитите – хуните. Лъкът, който те използвали, днес е познат като хунски или още лък тип “Qum-Darya” заради лък с такъв дизайн, открит в масов гроб при устието на едноименната река в Китай и датиран около 2 в. сл. Хр. (фиг. 12)

Приблизителна форма на намерения при QumDarya лък – atarn.org

Този лък се превърнал в стандартен за Централна Азия в продължение на 1000 години. Дължината му била между 140-160 см. Имал не само сии, но и подсилена дръжка. Често бил асиметричен, като горното рамо било по-късо от долното рамо на лъка.  Сиите пък били поставени под такъв ъгъл, така че да се увеличи още повече силата на изстрела.

Поне десет цели лъка с такъв дизайн са намерени в гробове в Туркестан. Части от други са намирани в Югозападна Азия и Източна Европа, като подсилените им крайници са разпръснати из Евразия от Корея до Шотландия, свидетелствайки за успеха на дизайна на хунския лък.

Аварският, монголският и турският лък

Аварите модифицирали хунския лък, катo изменили ъгъла и формата на сиите – вариации на техния дизайн се използвали векове наред. Ухото често било по-далече от горния край на сията в сравнение с хунския лък. Лъкът бил подсилен с общо 12 пластини, а предполагаемата му дължина 120-140 см. Това е лъкът, който Византия започнала да използва през 4-ти- 5-ти век сл. Хр.

Известни с уменията си за стрелба били и монголците. След основаването й през 1206 г., начело с Чингиз хан, Монголската империя се разширява чрез завоевания навсякъде в континентална Евразия.

Бойците в монголската войска носели два лъка – един за далечна и един за по-близка стрелба. Монголският лък имал същия състав като останалите азиатски композитни лъкове – дърво (най-често бамбук),  рог на корема и сухожилие на гърба на лъка, залепени с животинско лепило. Имал дължина около 150 см. и сила на опън между 45-77 кг, надминавайки английския лък (32-66 кг). Запис от 13-ти век на Чингис Хан докладва за рекорд, направен от един от най-добрите му стрелци – изстрел на разстояние 335 алда. Алдът е мярка, равняваща се на дължината на  изпънатите встрани ръце. Според приблизителните изчисления изстрелът е бил на впечатляващото разстояние от около 530 м.

Монголците били експертни конни стрелци, които използвали стремена, позволяващи им да стрелят във всяка посока. Стрелянето от гърба на движещ се кон било най-точно, ако стрелата е изстреляна във фазата на галоп, когато и четирите крака на коня са във въздуха. Благодарение на тази стрелба, те развили техника за стреляне от височина, като стрелата падала почти вертикално върху врага – метод, много успешен в случаите, в които врагът се е разположил на стан, укрепил се е или по-голямата част от него е съсредоточена на едно място. (фиг. 14)

Хунски лък – схема

Монголски лък

Тактиката им срещу противникова войска била да изпратят малка конна сила, която да започне битка и да се оттегли, а противниковата войска да я последва. Тази малка сила отвеждала войската към предварително подготвена засада, където войскта била заобиколена от стрелци и засипана от стрели. Тогава тежката кавалерия се намесвала, за да довърши противника.

 Векове по-късно (15-16-ти век) отоманските турци направили следващото подобрение в дизайна на композитния лък. Макар че катo състав турският лък не се отличава толкова от останалите, когато лъкът е ненатегнат, рамената са извити напред, и наподобяват формата на геврек (фиг. 15), като при някои лъкове сиите се докосват.

 Ненатегнати турски лъкове

Лъкът в Азия – Китай, Япония и Корея     

Композитните лъкове са познати в Китай поне от времето на династията Шан (1700–1100 пр. Хр). Надписите, открити по гадателните кости (кости, върху които били врязани древни китайски йероглифи и били използвани за гадаене през Бронзовата епоха в Китай), дават сведения, че китайците са ловували от колесниците си, убивайки тигри и диви говеда с композитни лъкове.

Една от главите в “Обредите на Джоу” (“The rites of Zhou”) изброява няколко занаята, които са били извършвани в кралските палати по времето на династията Джоу (1046-256 пр. Хр.), включително детайлни описания на принципите за конструирането на лък, стрели и мишени.

Ранните китайски лъкове били извити, с дължина около 160 см. Шест основни материала били нужни за направата на ефективни лъкове – дърво, рог, сухожилие, влакна (най-вече копринени или бамбукови), лепило и лак, а “трите балансиращи елемента” са качеството на материалите, умението за изработка и това тази изработка да бъде извършена в точния момент.

“Направата на лък за императора изисква комбинирането на девет слоя, за феодалните лордове – седем, за висшите служители – пет, а за по-нискостоящите членове на аристокрацията и войниците – 3“.

Тялото на лъка можело да бъде направено от седем различни вида дърво – лугуструм, копринено дърво, дива черница, портокалово дърво, дюля, бодливо дърво или бамбук. Отнемало около 3 години дървото да бъде подходящо избрано според сезона, другите материали да се подготвят и всички фази на направата, включително залепването, изсъхването и лакирането да бъдат завършени. (фиг. 16, фиг. 17)

Възстановка на традиционен китайски лък – atarn.org;

Илюстрации на лъкове от времето на династията Минг

Традиционният корейски лък бил направен от същите материали като китайския, но бил по-малък и известен с дълбокия си рефлекс, концентриран тъкмо под и над дръжката.  (фиг. 18)

Традиционен корейски лък

Рефлексният лък бил най-важното оръжие в корейските войни с китайките династиии и номадите, записани през 1-ви век пр. Хр.. Според легендите, първият цар и основател на Когурьо (едно от древните три корейски царства) – Чумонг, бил експерт в стрелбата с лък.

С монголското завоевание на Корея, стрелбата с лък се превърнала в опора на корейската войска. Мечът и копието не могли да спрат монголските стрелци, затова композитният лък бил предпочетен бързо като по-ефективно оръжие в борбата срещу тях.

Стрелбата с лък била главното бойно събитие, тествано през т. нар . “gwageo” (държавни тестове, измерващи експертността в различни области, които били основен начин за повечето хора за достигане на позиции в бюрокрацията) по време на династията Чосон (1392-1894 г.).

Днес в Корея има стотици клубове за традиционна стрелба с лък, а корейските стрелци са си спечелили признание в олимпийския стил стрелба.

Ранната стрелба с лък в Япония била силно повлияна от церемониалната стрелба на китайската аристокрация.

Възходът на военната каста на самураите през феодалния период (1185-1867) довел до отваряне на  училища за стрелба с лък. Самураите в Япония били известни с уменията си за стрелба. Техният лък бил направен предимно от бамбук, с дължина около 2 м, наречен “yumi”. Той се отличава с това, че е асиметричен – неговата дръжка не се намира по средата на лъка, а на ⅔ по дъгата на лъка, като така едното рамо е по-късо от другото. Долното по-късо рамо улеснява стрелбата с лък от кон или от коленичещо положение. (Фиг. 19)

Конна стрелба с традиционен японски лък. WoodblockprintbyChikanobu, 1898, atarn.org

Единични ленти от бамбук формирали корема и гърба на лъка. Между тези два слоя имало малки секции от бамбук, съединени с рибно лепило и държани заедно с помощта на ленти от чернишка върху външните краища на тялото на лъка.

Лъкът в Северна и Южна Америка

Когато европейците влезнали в досег със Северна и Южна Америка, лъкът бил широко разпространен сред коренното население за лов и военни цели, както и в различни игри и церемонии. Доминирал единичният лък – той бил единствения познат тип лък в Централна и Южна Америка. Дълги лъкове се срещали често в гористите местности на Северна Америка (фиг. 20), а по-къси единични лъкове били характерни за Южна Америка, Мезоамерика и северноамериканските низини.

Реплика на оригинален северноамерикански лък, взет през 1660г. от Масачузетс

В Северна Америка били познати също композитни лъкове по време на историческия период (след 1670 г.), като често били изрисувани с геометрични дизайни.

Лъкът в Африка

Наред с древните египтяни, стрелбата с лък била умение, което нубийците и етиопците също владеели отлично. Част от Нубия била наречена “Ta-Seti” – “земя на лъка”, а заради способностите им за стрелба с лък, нубийците били използвани като наемници от различни кралства от Югозападна Азия.

В по-скорошни периоди копията и ножовете за хвърляне доминират над лъка като военно оръжие, но лъкът все още се използва в  провинциални области за лов на дивеч.

Най-разпространените традиционни африкански лъкове са направени от дърво и са заострени в краищата. Дължината им варира от 100 до 170 см и се различават по техниките за закачане на тетивата. Тетивата е направена от сухожилие в източните и южните райони или от животинска кожа или растителни влакна в централните и западните райони. Единствената украса са ленти от животинска кожа.

Лъкът в Европа

1. Скандинавия

Лъкът е бил използвано оръжие в Скандинавия както по времето на викингската ера (8-ми-11-ти век), така и преди това. Преди епохата на викингите германските племена често отпразнували победите срещу противниците си като хвърляли оръжията и притежанията им в езера и блата като дар към боговете. Един такъв дар – кораб, пълен с оръжия и потопен в едно блато, датиращ от 3-ти век сл. Хр., е открит в Нидам, близко до южния край на полуостров Ютланд. Той предлага богати археологически открития от гледна точка на историята на стрелбата с лък, тъй като съдържа общо 36 частични и цели лъкове. Повечето са симетрични дълги лъкове, направени от различни видове дървесина, включително тис. Рамената на няколко от лъковете имат заострени железни върхове, вероятно, за да може при нужда лъкът да бъде използван като пронизващо оръжие, ако опонентът се приближи много до стрелеца. (фиг. 21)

Възстановка на викингски лък; Hurstwic.com

Два лъка, открити при погребения от епохата на викингите, дават сведения какви лъкове са използвали викингските бойци. И двата са големи, типично оформени и симетрични дълги лъкове от тис. Единият, намерен в Балиндери в Ирландия, е с дължина около 185 см, а другият, намерен в Хедеби в Южна Дания е дълъг около 193 см. Последният лък бил достатъчно добре запазен, за да се прецени по размера и пропорциите му, че вероятната сила на опън била 45 кг.

Използването на лъкове е засвидетелствано в детайлни франкски описания на нападението на Париж от викингите през 885-886 г., както и в редица саги като „Изгарянето на Нял“ и голяма част от сагите в „Земния кръг“ на Сноре Стурлусон.

В Konungs skuggsjá (“Огледалото на краля”), норвежки текст от 13-ти век, пише, че “hornbogi” (лък от рог) е полезно оръжие за конните стрелци, тъй като се опъва лесно по време на езда (глава 38). Възможно е да става въпрос за композитен извит лък, направен частично от рог. Въпреки това няма археологически доказателства, потвърждаващи използването на такъв тип лък в Скандинавия.

2. Англия

През 11-ти век норманите използвали лъка, за да победят англичаните (англо-саксонците) в битката при Хейстингс. По това време стрелците преизползвали стрелите, дошли от противниковата страна. Само че сред англосаксонците почти нямало стрелци и те се позиционирали зад стена от щитове. Затова норманите се придвижили напред към врага, възстановили голяма част от своите стрели, които били близко до противниковата линия и ги изстреляли към стената от щитове. Битката завършва с победа на норманите и установяване на контрола им над цяла Англия.

След тази битка лъкът става основно оръжие в Англия и англичаните се прочуват със своя дълъг лък (около 1,80 м) (фиг. 22)

Английски дълъг лък

Техниката, използвана от тях, е подобна на тази на стрелците от пехотата в ранносредновековна Византия – не прицелване към точно определена мишена, а засипване на противника с дъжд от стрели. Смята се, че английските стрелци могли да изстрелват по 15 стрели в минута и че именно стрелите са една от причини да бъде изоставена ризницата и постепенно да  навлезне бронята за рицарите и конете, което от своя страна намалило гъвкавостта на кавалерията.

Битката при Аженкур на 25 октомври 1415 г. също е  забележителна с употребата на английския дълъг лък. Английската армия от приблизтелно 6 000 войници побеждава по-многочислената френска армия от около 36 000 войници. Мнозинството от английските войници са стрелци и докато те разчитали на английския дълъг лък, французите използвали предимно арбалети, които имали много по-малка далекобойност. Резултатът бил около 10 000 загинали френски войници и 112 английски.

Заместване на лъка с огнестрелни оръжия за военни цели

Въпреки видимата ефективност на дългия лък като военно оръжие, той скоро бил изоставен. Около 200 години след битката при Аженкур, вече почти не се използвал за военни цели в повечето страни.

Изключение прави Китай, където нещата се развили по различен начин. Огнестрелни оръжия са били познати много по-рано там. Още през 1232 г. Монголската армия използва огнетстрелни оръжия по време на превземането на някогашната столица Кайфън. И все пак, китайките армии продължили да използват лъковете в продължение на още няколко века.

Едно от вероятните обяснения за това разминаване е, че за да бъде ефективна стрелбата с лък се изисквали много умения и предварителна подготовка на стрелеца. Докато китайките армии имали множество умели стрелци, при европейските не било така. Наред със характеристиките на двата вида оръжия, това може да е причината в Европа войниците да бъдат обучавани да си служат с огнестрелни оръжия и лъкът да бъде изоставен като военно оръжие, докато в Китай двата типа оръжия да продължат да се използват едновременно.

Днес стрелбата с лък е дисциплина, включена в Олимпийските игри и се практикува като спорт и като хоби. Макар че ролята на лъка се е изменила, интересът към историята и развитието му през вековете не е намалял. Наред с модерните лъкове се правят и реплики на традиционни лъкове, а в Япония, например, елементи от старите военни и церемониални стилове се практикуват чрез модерната форма на традиционна японска стрелба “Kyudo” (пътят на лъка).

Източници:

1. “Martial Arts of the World: An Encyclopedia of History and Innovation” – Thomas A. Green, Joseph R. Svinth

2.    Traditional Archery from Six Continents: The Charles E. Grayson Collection –  Charles E. Grayson,Mary

3. “The Sintashta bow of the Bronze Age of the South Trans-Urals, Russia” – Andrey Bersenev, Andrey Epimakhov and Dmitry Zdanovich
4. “How was the bow and arrow invented? An investigation of its origin” by Ma Guang Yan

5.    “The Great Armies of Antiquity” – Richard A. Gabriel

6.    “The History of Central Asia: The Age of the Steppe Warriors” By Christoph Baumer

7.    “International Encyclopedia of Military History” edited by James C. Bradford

8. “Martial Arts of the World: An Encyclopedia of History and Innovation” – Thomas A. Green, Joseph R. Svinth
9. “The Ancient World” – Sarolta Anna Takacs, Eric H. Cline
10. “Scythian bow from Xinjang” – Adam Karpowicz and Stephen Selby

11.  “Mounted Archers of the Steppe 600 BC-AD 1300” By Antony Karasulas

12.  “Chinese Archery” By Stephen Selby

13. “The Shang Dynasty, 1600 to 1050 BCE “- Spice digest
14. “50 Weapons That Changed Warfare” By William Weir
15. “Ancient Chinese Warfare” By Ralph D. Sawyer, Mei-chün Sawyer
16. “European Medieval Tactics (2): New Infantry, New Weapons 1260–1500” – David Nicolle

Текста чете: Гергана Райчева

Устройството на един типичен римски дом най-добре се проследява при запазените помпейски къщи. Трите главни части на сградата се наричали атриум /atrium/, таблинум /tablinum/ и перистил /peristylium/.

Цялата статия тук:

Римските жилища

Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ – София, обявява конкурси в област на висшето образование 8. Изкуства, професионално направление 8.4. Театрално и филмово изкуство

научна специалност „Кинознание, киноизкуство  и телевизия“, за:

• доцент (филмов и телевизионен  звук) – един,
• доцент (филмово и телевизионно  продуцентство) – един,

научна специалност „Театрознание и театрално изкуство“, за:

• главен  асистент (анализ на текст за театър) – един,
• доцент (история на европейския театър) – един,

със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. За информация: тел. 9231 225, 9231 275, подаване на документи – ул. Раковски № 108А,  ет. 3, стая А303.

ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, обявява конкурс за академична длъжност доцент за военнослужещ в катедра „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ на факултет „Навигационен“ в област на висше образование 5. Сигурност и отбрана, професионално направление 9.2. Военно дело, докторска програма „Организация и управление на въоръжените сили“, учебни дисциплини „Тактика на ВМС“, „Минно и противоминно оръжие“, „Организация на експлоатацията на корабното въоръжение“ – един, със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Справки: на тел.: 052/55 22 34, 052/55 22 22 – централа, и на сайта на училището: www.naval-acad.bg. Подаване на документи: ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, ул. Васил Друмев № 73, регистратура за  некласифицирана информация, ет. 1.

Съставил материала: Камелия Димитрова

Университетът по библиотекознание и информационни технологии – София, обявява конкурс за заемане на академичната длъжност главен асистент в професионално направление 4.6. Информатика и компютърни науки (Обектно ориентирано програмиране, структури от данни и алгоритми, моделиране на процеси и системи, статистическа обработка на данни) за нуждите на катедра „Информационни системи и технологии“ при УниБИТ – един, със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Документите се подават на адрес: София, бул. Цариградско шосе № 119, стая 111, тел. за справки – 970 85 98; www.unibit.bg.

Университетът по библиотекознание и информационни технологии – София, обявява конкурс за заемане на академичната длъжност доцент в професионално направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки (Библиотечно-информационни технологии. Електронно обучение) за нуждите на катедра „Библиотечни науки“ при Университета по библиотекознание и информационни технологии – един, със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Документите се подават на адрес: София, бул. Цариградско шосе № 119, стая 111, тел. за справки – 970 85 98; www.unibit.bg.

Техническият университет – Габрово, обявява конкурси за:

асистент по:

• област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.3. Комуникационна и компютърна техника, специалност „Компютърни системи, комплекси и мрежи“ – един, със срок за подаване на документи 2 месеца;

главни асистенти по:

• област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.4. Социални дейности, специалност „Социални дейности“ – един;
• област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.1. Машинно инженерство, специалност „Промишлена топлотехника“ – един;
• област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, специалност „Автоматизирани системи за обработка на информация и управление“ – един;
• област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, специалност „Микроелектроника“ (Теория на електронните схеми, Микроелектроника II) – един;
• област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, специалност „Светлинна техника и източници на светлина“ – един;
• област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, специалност „Електротехника“ – един, за нуждите на Техническия колеж – Ловеч;
• област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.3. Комуникационна и компютърна техника, специалност „Автоматизация на инженерния труд и системи за автоматизирано проектиране“ – един;
• област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.3. Комуникационна и компютърна техника, специалност „Комуникационни мрежи и системи“ (Цифрова обработка на сигнали, Автоматизация на проектирането в комуникациите) – един,

всички със срок за подаване на документи 2 месеца;

доценти по:

• област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.1. Машинно инженерство, специалност „Промишлена топлотехника“ – един, със срок за подаване на документи 2 месеца;
• област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, специалност „Елементи и устройства на автоматиката и изчислителната техника“ (Импулсни и цифрови устройства, Цифрова схемотехника) – един, със срок за подаване на документи 3 месеца;
• област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.3. Комуникационна и компютърна техника, специалност „Комуникационни мрежи и системи“ (Комуникационни вериги, Телекомуникационни преносни линии) – един, със срок за подаване на документи 2 месеца;

професор по:

• област на висше образование 5. Технически науки, професионално направление 5.1. Машинно инженерство, специалност „Метрология и метрологично осигуряване“ (Системи за управление на качеството) – един, със срок за подаване на документи 3 месеца от обнародването в „Държавен вестник“.

Справки и документи: ТУ – Габрово, ул. Х. Димитър № 4, ректорат, „Научно развитие“, стая 3209, тел. 066/827-238.

Аграрният университет – Пловдив, обявява конкурс за заемане на академичната  длъжност главен асистент в област на висше образование 6. Аграрни науки и ветеринарна медицина, професионално направление 6.2. Растителна защита, научна специалност „Растителна защита (ентомология)“ – един, със срок 3 месеца от обнародването в „Държавен вестник“.  Документи – в университета, отдел „Човешки ресурси“, тел. 032/654 274.

Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг – София, обявява конкурс за професор по управление и контрол на финансовата информация и правна регулация (област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, ПН 3.8. Икономика, научна област „Финанси“) – един, със срок 2 месеца от датата на обнародването в „Държавен вестник“. Документите се подават всеки работен ден от 9 до 18 ч. в Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг – София 1612, ул. Софийски герой № 1, Информационен отдел, тел. 02 445 6148, мобилен 0887 910 592.

Съставил материала: Камелия Димитрова

Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, обявява конкурси за:

академична длъжност доцент в следните професионални направления:

• професионално направление 8.2. Изобразително изкуство (Графичен дизайн) – един;
• професионално направление 8.2. Изобразително изкуство (Дизайн на облеклото) – един;
• професионално направление 8.2. Изобразително изкуство (История на костюма и Сценография) – един;
• професионално направление 8.3. Музикално и танцово изкуство (Етномузикология) – един;

за прием на докторанти – държавна поръчка, редовна форма на обучение, за учебната 2019/2020 г., както следва:

• професионално направление 1.3. Педагогика на обучението по …, докторска програма „Методика на обучението по музика“ – един;
• професионално направление 8.2. Изобразително изкуство, докторска програма „Приложни, изящни изкуства и дизайн“ – двама;
• професионално направление 8.3. Музикално и танцово изкуство, докторска програма „Музикознание и музикално изкуство“ – двама;
• професионално направление 8.3. Музикално и танцово изкуство, докторска програма „Хореография“ – един.

Срок за подаване на документи – 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Документи се подават в сградата на ректората на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, ул. Тодор Самодумов № 2, стая № 34; тел. 0877 88 49 55. Приемно време от 10 до 12 ч. и от 14 до 16 ч.

Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, обявява конкурси за академични длъжности, както следва:

• доцент в област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.8. Икономика, научна специалност „Икономика и управление (туризъм)“ – един, за нуждите на катедра „Икономика и управление на туризма“;
• главен асистент в област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.8. Икономика, научна специалност „Приложение на изчислителната техника в икономиката“ – двама, за нуждите на катедра „Бизнес информатика“.

Всичките конкурси са със срок 2 месеца от датата на обнародването в „Държавен вестник“. Документи се подават в отдел „Докторантура и академично развитие“, тел. 0631/66-362.

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ обявява конкурси за:

професори по професионално направление

• 5. Математика (Математическа логика) – един за нуждите на ФМИ;
• 3. Биологически науки (Ботаника – систематика на висши растения) – един за нуждите на БФ;

доцент по професионално направление 7.1. Медицина (Очни болести) – един за нуждите на МФ;

главни асистенти по професионално направление

• 1. Филология (Английска литература: Просвещение и Романтизъм – английски език) – един за нуждите на ФКНФ;
• 1. Филология (Френски език – терминология на институциите на Европейския съюз, общо и сравнително езикознание) – един за нуждите на ФФ;
• 6. Право (Трудово право и обществено осигуряване) – един за нуждите на ЮФ;
• 4. Науки за земята (Климатология) – един за нуждите на ГГФ;
• 8. Икономика (Микро- и Макроикономика – на английски език) – един за нуждите на СФ;
• 3. Биологически науки (Физиология на животните и човека) – един, на половин щат за нуждите на Медицинския факултет,

всички със срок за подаване на документи 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Списъкът с необходимите документи е определен в Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ „Св. Климент Охридски“. Документи се подават в ректората, Информационен център, отдел „Човешки ресурси“, стая № 2, София 1504, бул. Цар Освободител № 15, тел. 02/986-11-83. Приемно време: от 15 до 17 ч.

Университетът по архитектура, строителство и геодезия – София, обявява конкурси за заемане на академична длъжност доцент в професионално направление 5.7. Архитектура, строителство и геодезия, както следва:

• за нуждите на катедра „Интериор и дизайн за архитектурата“ – двама, със срок 3 месеца;
• за нуждите на катедра „Промишлени и аграрни сгради“ – един, със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“.

Документи по конкурсите се подават в отдел „Човешки ресурси“, кабинет № 202, сграда ректорат на УАСГ, София, бул. Хр. Смирненски № 1, тел. 02/963-52-45, вътр. 449, и 02/866-90-54.

Медицинският университет – Плевен, обявява конкурс за главен асистент в област на висше образование 7. Здравеопазване и спорт, професионално направление 7.1. Медицина, по научна специалност „Гастроентерология“ – един, в катедра „Сестрински терапевтични грижи“ за нуждите на Отделението по гастроентерологична диагностика към Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Г. Странски“ – АД, Плевен, със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Справки и документи – Медицински университет – Плевен, ул. Кл. Охридски № 1, ректорат, ет. 1, научен секретар, стая 139, тел. 064/884-172.

Медицинският университет – Плевен, обявява конкурс за главен асистент в област на висше образование 7. Здравеопазване и спорт, професионално направление 7.1. Медицина, научна специалност „Ортопедия и травматология“ – четирима, в катедра „Ортопедия и травматология“ на ФМ за нуждите на Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Г. Странски“ – ЕАД, Плевен, със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Справки и документи – Медицински университет – Плевен, ул. Кл. Охридски № 1, ректорат, ет. 1, научен секретар, стая 139, тел. 064/884-172.

Медицинският университет – Плевен, обявява конкурс за главен асистент в област на висше образование 7. Здравеопазване и спорт, професионално направление 7.1. Медицина, научна специалност „Акушерство и гинекология“ – един, в катедра „Акушерски грижи“ за нуждите на Клиниката по онкогинекология на УМБАЛ – ЕАД, Плевен, със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Справки и документи – Медицински университет – Плевен, ул. Кл. Охридски № 1, ректорат, ет. 1, научен секретар, стая 139, тел. 064/884-172.

Медицинският университет – Плевен, обявява конкурс за главен асистент в област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление 4.3. Биологически науки, научна специалност „Биохимия“ – един, в сектор „Биохимия“ при катедра „Химия и биохимия“ на факултет „Фармация“ със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Справки и документи – Медицински университет – Плевен, ул. Кл. Охридски № 1, ректорат, ет. 1, научен секретар, стая 139, тел. 064/884-172.

Институтът за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, София, обявява конкурс за заемане на академичната длъжност главен асистент – двама, в професионално направление 2.2. История и археология, научна специалност „Нова и най-нова обща история“, за секция „Модерни Балкани“ със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Документи се подават в ИБЦТ, София, ул. Московска № 45, тел.: 02 980 62 97; 0886 568 862.

Институтът по биофизика и биомедицинско инженерство при БАН, София, обявява конкурс за главен асистент в област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление 4.3. Биологически науки, научна специалност „Биофизика“, за нуждите на секция „Липид-белтъчни мембрани“ към института със срок 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Документи се подават в канцеларията на института, ул. Акад. Г. Бончев, бл. 105.

Институтът по информационни и комуникационни технологии – БАН, София, обявява конкурси за заемане на следните академични длъжности:

• професор по професионално направление 4.5. Математика, специалност „Математическо моделиране и приложение на математиката“ – един, за секция „Паралелни алгоритми“;

главни асистенти по:

• професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, специалност „Приложение на принципите и методите на кибернетиката в различни области на науката“ – един, за секция „Информационни процеси и системи за вземане на решения“;
• професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, специалност „Автоматизирани системи за обработка на информация и управление“ – един, за секция „Вградени интелигентни технологии“;
• професионално направление 5.3. Комуникационна и компютърна техника, специалност „Комуникационни мрежи и системи“ – един, за секция „Математически методи за обработка на сензорна информация“.

Срок за подаване на документи – 2 месеца от обнародването в „Държавен вестник“. Документи – ул. Акад. Г. Бончев, бл. 25А, стая 215, тел. 02/979 32 18.

Съставил материала: Камелия Димитрова

Автор:  Росица Ташкова

Източник: http://www.livescience.com/34052-unsolved-mysteries-physics.html?li_source=LI&li_medium=more-from-livescience

Твърди се, че през 1900 г. британският физик Лорд Келвин заявил: „Няма какво повече да се открие във физиката. Всичко, което остава, е измерванията да стават все по-точни.” След три десетилетия, квантовата механика и Теорията на относителността на Айнщайн направиха революция в областта. Днес, нито един физик не би посмял да каже, че притежаваме цялото познание за физиката и Вселената. Напротив – всяко ново откритие изглежда отключва Кутията на Пандора и поражда все по-дълбоки въпроси за физиката.

В следващите редове ще научите повече за паралелните вселени, защо времето сякаш тече само в една посока и защо не разбираме хаоса.

Какво е тъмна енергия?

Въпреки че гравитацията дърпа навътре пространствено-времевия континуум – „тъканта” на Космоса – Вселената продължава да се разширява все повече. За да отчетат това, астрофизиците са предложили един невидим агент, който противостои на гравитацията, чрез разтягане на континуума. Наричат го тъмна енергия. В най-широко приетия модел на тъмната енергия, тя е „космологична констатнта”: вродено свойство на самия Космос, което притежава „отрицателно налягане”, причиняващо разширяването. Колкото повече Вселената се разширява, толкова повече пространство се създава. Въз основа на наблюдаваната скорост на разширяване, учените знаят, че тъмната материя трябва да съставя повече от 70% от общия състав на Вселената. Но никой не знае как да я търси.

Какво е тъмна материя?

Около 84% от космическата материя нито абсорбира, нито излъчва светлина. „Тъмната материя” не може да бъде видяна директно и все още не е засичана по индиректен начин. Но съществуването и свойствата й се подразбират от нейните гравитационни ефекти върху видимата материя, излъчванията и структурата на Вселената. Смята се, че тази субстанция прониква в краищата на галактиките и може би се състои от „слабо взаимодействащи си масивни частици” или WIMPs. По света има няколко детектора, които търсят такива частици, но засега не са открити. Едно скорошно проучване допуска, че тъмната материя може да формира дълги, фини потоци из цялата Вселена, както и че подобни потоци може да се излъчват от Земята, като тънки нишки.

Защо времето има посока?

Времето се движи напред, защото свойството на Вселената, наречено ентропия, което се описва като нивото на безпорядък, може само да нараства и така нарастването на ентропията няма начин да се върне назад, след като вече веднъж е възникнало. Фактът, че ентропията се повишава, е въпрос на логика: съществуват повече неподредени съвкупности от частици, отколкото подредени. Така, когато нещата се променят, те са склонни да изпадат в безпорядък. Но въпросът тук е – защо ентропията е била толкова ниска в миналото? С други думи – защо Вселената е била толкова подредена в своето начало, когато огромно количество енергия е било събрано в малко пространство?

Следва продължение…

Превод: Иван Бачев

Източник: www.quantamagazine.org/20141007-brains-positioning-system-linked-to-memory

Двете части на мозъчната навигационна система са приблизително аналогични на начина, по който функционират модерните GPS устройства. Координатни клетки в енториналната мозъчна кора помагат на индивида да установи координатите си, докато клетки за местоположение организират спомени за специфични локации. Активни изследвания проучват детайлите за това как координатните клетки и клетките за местоположение работят заедно.

Google Maps, мощният онлайн инструмент за навигация, дължи успеха си на два ключови елемента: GPS, който изчислява дадена позиция на Земята, и детайлна карта, съдържаща информация, като например вашия домашен адрес, любим ресторант или магазина за закуски, край който минавате всеки ден на път за работа. Оказва се, че и мозъчната система за навигация работи по доста сходен начин. Тримата изследователи, отговорни за това откритие, получиха Нобелова награда за Физиология или Медицина през 2014.

Наградата бе съвместно присъдена на John O´Keefe, невролог към University College London и съпрузите May‐Britt и Edvard Moser – екип невролози към Norwegian University of Science and Technology, за техните изследвания на това как мозъкът навигира в пространството. През 1971 г. O´Keefe открива специални неврони, наречени клетки за местоположение, които се активират всеки път, когато животното е в определена локация. Скоро след това, семейство Moser идентифицира координатни клетки, за които се смята, че действат като система за локализиране, показвайки на животното неговата локация, независимо от външни сигнали. Въпреки че първо са открити в плъхове, и двата типа клетки са широко разпространени в мозъците на бозайниците, включително човешките.

Edvard и May-Britt Moser – снимка от Geir Mogen

Една удивителна особеност на тази система от координатни клетки и клетки за местоположение е, че вероятно кодира абстрактни свойства. “Истинският пробив е в разбирането на това, че тези клетки не просто реагират на сензорни сигнали, като например миризма по пода” – казва David Redish, невролог в University of Minnesota, Minneapolis. Вместо това, координатни клетки от тази вътрешна система за позициониране и клетките за местоположение, използват тази информация в комбинация с други сигнали, за да създадат усещане за място. Заедно те създават детайлна карта. “Разбирането на това как изграждаме тези карти е част от по-мащабна рамка в когнитивната наука – как изграждаме вътрешни модели” – казва Matthew Wilson, невролог в Massachusetts Institute of Technology.

Едно по-добро разбиране на техниките за картиране в мозъка би могло да доведе и до нови прозрения в други сфери на неврологията. “Има нещо фундаментално в това как свързваме памет и пространство”, казва Wilson. Вместо просто да формират нашия вътрешен GPS, клетките за местоположение и координатните клетки може би предоставят система за закотвяне на нашите спомени.

Усещане за място

Клетките за местоположение се намират в хипокампуса, който отдавна се приема за разпределителен център на паметта в мозъка. Премахвайки го, както се случило с известния пациент H.M., се заличава възможността мозъкът да формира нови спомени. Но откритието на O’Keefe показало, че хипокампусът е съществен и за навигацията.

O’Keefe записал импулсите на неврони от специфична част на хипокампуса на плъхове, докато те проучват открито пространство. Той открил, че отделни неврони се активират само тогава, когато плъхът е на определено място. Променяйки околната среда, той показал, че животното реагира не просто на сензорни сигнали. По-скоро невроните реагирали на някакво по-сложно чувство за локация.

John O’Keefe – снимка от David Bishop, UCL

В основополагаща книга, публикувана през 1978, O’Keefe и неговият съавтор Lynn Nadel, теоретизирали, че тази пространствена система може да има много по-широка роля. Вместо просто да предоставя списък с локации в координатна система, тя може би организира спомените на индивида според това къде те са възникнали. “Клетките за местоположение ползват координатната система и прилагат нещо към нея”, казва Redish. Затова, когато се върнете по празниците в бащината къща и седнете на трапезата, си припомняте любимия сладкиш от детството.

Оттогава, всички изследвания на хипокампуса са в отговор на тази книга, независимо дали даден експеримент ще потвърди или оспори хипотезите, изложени в нея, допълва Redish. “Така или иначе, тя промени всичко.”

Локализиране

Тридесет години по-късно, семейство Moser откриват система от клетки, за които се смята, че осигуряват пространствена информация на клетките за местоположение. Те проучвали отделни неврони в енториналния кортекс на плъх – област от мозъка, която се свързва с хипокампуса. Оставяли животните да се скитат в празно пространство и в определени моменти изследваният неврон се задействал. Картирайки точките по пода, където това се случвало, изследователите открили, че местата, където невроните се задействали, описват решетка от равностранни триъгълници. Подредбата била така добре изразена, че първоначално изследователите се усъмнили в неизправност на апаратурата.

“Фактът, че невроните се задействат в точно такава триъгълна подредба, бе просто безпрецедентен” – казва Jim Knierim, невролог в Johns Hopkins University – Baltimore, Md. Когато прочита публикацията през 2005, той споделя: “Знаех, че това ще бъде едно от най-важните открития в системната неврология”. Веднъж вече открити от семейство Moser, координатните клетки”  (невроните, които се задействат в този решетъчен модел) “ни предоставиха нов инструмент в изследването на GPS-частта на паметта”. (Въпреки че GPS е удобна метафора, учените смятат, че решетъчните клетки всъщност използват dead-reckoning система за локализация, за да изчислят локацията.)

Модел на ефективност

Шестоъгълен патерн – Olena Shmahalo/Quanta Magazine

Шестоъгълният модел на подредба при активирането на координатните клетки се забелязва на много места в природата – от пчелните пити през химичната структура на бензена до добре запълнената щайга с ябълки. Това е един наистина ефективен начин за подреждане (пчелите ползват шестоъгълници в питите, за да минимизират количеството използван восък). В системата от координатните клетки, шестоъгълникът не е физичен обект. По-скоро това е организацията на пространство, която кодира информация най-ефикасно. “Това е оптимален начин да се компресират данните”, казва Marianne Hafting Fyhn, невролог в University of Oslo – Norway и бивш студент на семейство Moser. Изследователите не са сигурни защо координатните клетки ползват шестоъгълници, но шестоъгълният принцип на организация привлякъл и вниманието на биоинформатиците, които се опитват да разберат как точно се генерира тази решетка.

Любопитно откритие е, че координатните клетки могат да функционират при пълна тъмнина, в отсъствие на всякакви визуални сигнали. “Това би трябвало да отразява някакви вътрешномозъчни динамики, които в известен смисъл са независими от външно доловени сигнали” , казва Knierim.

Декодиране на Мозъка

Учените все още не са напълно наясно как точно съзнанието изгражда пространствените си карти и как ги използва за навигация. Но може да се окаже, че трудът на O’Keefe и семейство Moser, всъщност хвърля светлина не само върху мозъчната система за навигация. Изследователите могат лесно да измерват невронната активност и локация в пространството, така че невролозите използват клетките за местоположение и координатните клетки, за да изучават различни въпроси.

Например, изследователите искат да разберат повече за това как мозъкът кодира информация за света в електрически сигнали и как интегрира нова информация, докато тези сигнали преминават от един регион на мозъка в друг. “Ако искаме да разберем как мозъкът обработва информация, трябва да знаем каква трансформация се извършва при преминаването й от една част на мозъка в друга”, казва Knierim. “Какви правила преобразуват дадена информация от област А към информация в област Б?” Процесът, при който координатни клетки изпращат информация към клетките за местоположение в хипокампуса, позволява на изследователите да проучат този въпрос.

Учени също са използвали клетки за местоположение, за да разберат повече за паметта. Докато плъх преминава лабиринт, се активира специфична поредица от клетки за местоположение. Поредицата се повтаря, когато плъхът заспива; изследователите смятат, че това повторение помага на плъха да прехвърли спомена за лабиринта от хипокампуса, за дългосрочно съхранение.

По-скорошни изследвания върху съня дават основание да се смята, че плъхът ще повтори същия модел, когато отново е в лабиринта и трябва да вземе решение за това накъде да поеме. Това може да означава, че плъхът се обръща към спомени за лабиринта, докато обмисля кой би бил най-удачният път. “Знаем, че плъховете могат да извършват мислени пътувания във времето” – казва Redish, докато преживяват отново минали събития. “Това може да се обясни единствено благодарение на клетките за местоположение.”

Много изследователи смятат, че памет и пространството са дори по-тясно обвързани. В популярен трик за запаметяване на речи, използван още в древна Гърция, ораторът си представя познат път през града и свързва мислено част от речта си със специфично място по пътя. Тази мнемоника може несъзнателно да разкрие факта, че хипокампусът кодира информация както за локацията, така и за автобиографични спомени. “Просто се получава така, че пространството е един добър начин за организиране на преживявания” – казва Wilson.

Автор:  Росица Ташкова

Източник: http://www.livescience.com/34052-unsolved-mysteries-physics.html?li_source=LI&li_medium=more-from-livescience

Има ли паралелни вселени?

Астрофизичните данни предполагат плосък пространствено-времеви континуум, който продължава в безкрайността. Ако това е така, то участъкът, който виждаме (и определяме като „Вселената”), е само една „кръпка” от безкрайно голяма Мултивселена. В същото време, законите на квантовата механика определят краен брой възможни конфигурации на частиците във всяка космическа кръпка. Така, ако броят на космическите кръпки е безкраен, подредбите на частиците вътре в тях ще са принудени да се повтарят – безкраен брой пъти. Това означава, че ще има безкрайно много паралелни вселени: космически кръпки, точно като нашата (в които ще живее някой, който е точно като вас), както и кръпки, които се различават само по позицията на една частица, на две частици и т.н. до кръпки, които ще бъдат напълно различни от нашата.

Защо има повече материя от антиматерия?

Въпросът защо има много повече материя, отколкото антиматерия, е тъждествен с въпроса защо нещо изобщо съществува. Човек би предположил, че Вселената трябва да третира материята и антиматерията еднакво и следователно, че в момента на Големия взрив, би трябвало да са произведени равни количества материя и антиматерия. Но ако това се беше случило, двете биха се унищожили: протоните щяха да се „съкратят” с антипротоните, електроните – с позитроните, неутроните – с антинеутроните и така нататък, докато не остане само безлично море от фотони в огромно пространство без материя. По някаква причина е имало излишна материя, която не се е унищожила и ето ни и нас! Няма прието обяснение за това.

Вярна ли е теорията на струните?

С приемането, че всички елементарни частици всъщност са едномерни линии или „струни”, всяка от които вибрира с различна честота, физиката става много по-лесна. Теорията на струните позволява на физиците да съгласуват законите за частиците (квантова механика) с тези за пространството и времето (обща теория на относителността) и да обединят четирите основни природни сили в единна рамка. Но проблемът е, че теорията на струните е валидна само във Вселена, която притежава 10 или 11 измерения: три големи пространствени, шест или седем компактни пространствени и едно времево измерение. Компактните пространствени измерения, както и самите вибриращи струни, са с размер около една милиардна или една трилиардна част от размера на атомното ядро. Няма никакъв възможен начин да се открие нещо толкова малко и поради това не е известен метод за експериментално валидиране или отхвърляне на теорията на струните.

Автор:  Росица Ташкова

Източник: http://www.livescience.com/34052-unsolved-mysteries-physics.html?li_source=LI&li_medium=more-from-livescience

Каква е съдбата на вселената?

Credit: Creative Commons Attribution-Share Alike 3.0 Unported | Bjarmason

Съдбата на Вселената силно зависи от фактор с неизвестна стойност: Ω – мярка за плътността на материята и енергията в целия Космос. Ако Ω е по-голяма от 1, то пространствено-времевия континуум би бил „затворен”, като повърхността на гигантска сфера. Ако няма тъмна енергия, подобна Вселена в крайна сметка би спряла да се разширява и вместо това, би започнала да се свива, докато не настъпи т. нар. Голям срив или превръщането на Вселената в единствена по рода си голяма черна дупка. Ако Вселената е затворена, но съществува тъмна енергия, сферичната Вселена ще продължи да се разширява завинаги.

Ако пък Ω е по-малка от 1, то геометрията на Космоса ще бъде „отворена” и с форма на седло. В този случай, Вселената ще бъде обречена на Голямото замръзване, последвано от Големия разрив: първоначално, разширяването на Вселената ще раздалечи галактиките и звездите, оставяйки ги смразени и самотни. След това, с продължаване на процеса на разширяване, силите, които държат атомите заедно, ще бъдат превъзмогнати и всичко ще се разпадне.

Ако Ω = 1, Вселената ще бъде плоска и ще се разширява във всички посоки, под формата на безкрайна равнина. Ако няма тъмна енергия, подобна Вселена би се разширявала завинаги, но с все по-ниска скорост, до достигане на застой. Ако има тъмна енергия, плоската Вселена ще се разширява до възникване на Големия разрив. Независимо от всичко, Вселената загива.

Как измерванията свиват квантовите вълнови функции?

Credit: John D. Norton

В странното царство на електроните, фотоните и други основни частици, квантовата механика е Законът. Частиците не се държат като малки топчета, а по-скоро като вълни, които се простират на голяма площ. Всяка частица се описва чрез вълнова функция или вероятностно разпределение, което показва какви най-вероятно са местоположението, скоростта и други свойства, но не и какви точно са. Всъщност, частицата притежава определен обхват от стойности за всички свойства, докато не измерите експериментално едно от тях – например, местоположението му – в този момент вълновата функция на частицата се свива и заема само едно местоположение.

Но как и защо измерването на свойствата на частицата кара вълновата му функция да се свие, възпроизвеждайки конкретната реалност, която ние възприемаме като съществуваща? Този въпрос е известен като „проблем на измерването” и изглежда езотеричен, но от отговора му зависи да разберем какво е реалност и дали изобщо съществува.

Има ли ред в хаоса?

Физиците не могат точно да решат набора от уравнения, които описват поведението на флуидите – от вода, през въздух, до всички останали течности и газове. В действителност, дори не се знае дали съществува общо решение на т. нар. уравнения на Навие-Стокс или, дори да има решение, дали то описва флуидите навсякъде или притежава присъщи непознаваеми точки, наречени сингулярности. В резултат, природата на хаоса остава неясна.

Принтерът или още устройство за дълготраен изход, е средство за изобразяване на текст, изображение и графика върху дълготраен носител (хартия, фолио и други).

Принтерите представляват периферни устройства, които се свързват посредством интерфейс към носителя на данни, от който ще се принтира. Най-често се принтира от компютър, но много от съвременните принтери могат директно да принтират от цифровия носител (флаш карта, USB флаш, скенер, цифров фотоапарат или камера) и без връзка с компютър да възпроизвеждат електронни документи. Повечето принтери се използват прикачени с кабел само към един персонален компютър. Други принтери, известни като мрежови принтери, работят с вграден мрежов интерфейс (обикновено безжичен или Ethernet), като обслужват едновременно много потребители (използват се в офиси). Принтер, комбиниран в едно устройство със скенер, факс и копир се нарича мултифункционално устройство.

Видове принтери

Каретков (Маргаритков) принтер

Това са едни от първите принтери за компютър – могат да печатат само текст и то само черно-бяло. Технология, подобна на ръчните пишещи машини – разположени в полукръг рамена, на чиито върхове са поставени печатащи букви в огледално изображение. Основен техен недостатък е, че могат да печатат само букви и цифри (текст), тъй като на рамената има само букви и цифри.

Принцип на действие:

При задвижване на всяко едно от рамената, то удря листа хартия през намастилена лента и така се получава отпечатък.

Този вид принтери е сравнително евтин и лесен за поддръжка (евтини консумативи) и се отличава с изключително качество на отпечатаните текстови документи, но неговото приложение е ограничено. Скоростта му достига до 90 символа в секунда.

Линеен принтер

Линейните принтери ползват чукчета удрящи през мастилената лента върху хартията, за да отпечатват точки, с които синтезират изображението. Чукчета са подредени в хоризонтален ред (линия) и оформени като цялостен възел. Този печатащ модул е монтиран върху совалка, която вибрира в хоризонтално направление, което позволява всеки печатащ елемент да отпечата ред от точки.

Принцип на действие:

Постоянен магнит държи пружината на чукчето в напрегнато състояние. При подаване на импулс от драйвера, през бобината протича електрически ток и създава електромагнитно поле противоположно на това от постоянния магнит. При това взаимодействие на двете полета пружината се освобождава и изстрелва чукчето напред към мастилената лента и хартията. Чукчетата се изстрелват избирателно докато совалката на принтера вибрира в хоризонтално направление. Така всяко чукче печата поредица от точки в хоризонтална линия за едно преминаване на совалката. След това  хартията се придърпва с една стъпка напред и се печати на следващ ред от точки при движението на совалката в обратна посока.

Барабанен линеен принтер  – символите и цифрите са поставени на въртящи се ролки, събрани в общ барабан.

Верижният линеен принтер –  при него символите са подредени в последователен вид, свързани в обща верига. Отново при идването на определен символ чукчето го притиска към листа хартия и през мастилената лента той се отпечатва.

Лостов линеен принтер – при него символите се намират на отделни лостчета с обща основа, която се движи наляво и надясно, поставяйки желания символ пред чукчето, след което то го притиска към листа.

Матричен принтер

Матричните принтери са станали промишлен стандарт за нискоскоростен и средно скоростен печат, осигуряващ приемливо качество и ниска себестойност на печат. Ниската скорост на отпечатване и големият шум по време на самия процес са едни от главните недостатъци.

Принципът на действие

В капсулована глава са поставени игли, задействани по магнитен път. При задействането на соленоида, управляващ съответната игла, тя се изстрелва напред и притиска мастилената лента към листа хартия, отпечатвайки по този начин пиксел.

Матричните принтери се делят на 2 групи:

Серийни – в тях печатащата глава съдържа игли подредени във вертикала (колонка) и съответно електромагнитен механизъм за изстрелването им. (броя на иглите може да бъде 1 колонка 9 игли 18 игли в 2 колонки или 24 игли в две колонки).

Линейни – за разлика от предния модел ползват чукчета вместо игли , който са подредени в хоризонтален ред. По този начин оформят печатащ модул. Той е монтиран върху така наречената совалка, която вибрира в хоризонтално направление. Така всяко чукче печата поредица от точки в хоризонтална линия за 1 преминаване на совалката. Скорост на печат определя се от броя символи за секунда и се измерва с единицата cps.

Лазерен принтер

Лазерните принтери, както и LED принтерите са базирани на една и съща технология използвана за първи път при копирните машини. Този процес известен като електро фотография е изобретен през 1938 и разработен от Xerox и Canon в края на 80те. Има както черно-бели, така и цветни лазерни принтери.

Принципът на действие

Специален въртящ се барабан се зарежда с електростатичен заряд, а след това лазерен лъч обрисува върху него текста или изображението, което трябва да се отпечата. На местата, на които лазерът в осветил барабана, той се разрежда. Следващата стъпка е нанасяне на тонера, който представлява фини полимерни прашинки, смесени с оцветител (например графитен прах) и притежаващи собствен електростатичен заряд. Там, където лазерният лъч е обърнал знака на заряда върху барабана, тонерът полепва по барабана, който впоследствие се притиска към листа хартия, пренасяйки тонера на него. Следващата стъпка е нагряването на листа, за да се разтопят полимерните частици на тонера, формирайки изображението или текста и прилепяйки го към хартията. Последната стъпка от процеса е автоматичното почистване на барабана от евентуалния остатъчен тонер по него чрез използване на електрически неутрално пластмасово острие. При черно-белите лазерни принтери се използва само касета с черен тонер, а цветните, освен черния тонер използват и жълт, червен и син тонер.

Предимствата – високата скорост на печат, комбинирана с превъзходно качество, ниска цената на всяко копие.

Недостатъците – високата цена на самите устройства, необходимостта от замяна на отпечатващия барабан след определено време и цикли на работа, както и на тонер касетите след свършване на тонера в тях, които са скъпи.

Сублимационен принтер

Те спадат към класа на все още развиващите се принтери, които не са толкова популярни и се използват от определен кръг хора. Те са така наречените алтернативни технологии на принтиране. Използват се предимно за отпечатване на снимки от цифрови фотоапарати. Сублимация е процесът на преход от твърдо вещество към газообразно състояние, без преминаване през междинна течна форма. При този тип принтери оцветителят е в твърдо агрегатно състояние и е нанесен върху носител от целофан. За разлика от другите устройства, тук имаме не три, а четири носителя – освен трите основни цвята, на четвъртия носител е разположен прозрачен лак, с който се запечатват готовите снимки.

Принцип на действие:

Търсеното изображение е обработено от специфичен процесор, който командва нагряващата глава. Отпечатването става чрез разполагане на основата над носителя на мастилото, след което благодарение на рязко нагряване от специфични нагреватели то сублимира, формирайки пиксел от изображението. За отпечатване на изображението се извършват четири цикъла – по един за всеки цвят, или сумарно три, и последен за ламиниране на готовия продукт.

Класификация според принципа на действие

Мастиленоструйни принтери

При мастиленоструйните принтери отпечатването става чрез на впръскване на множество от малки капки мастило върху хартия. Това се извършва от самата глава, където стои и резервоара с мастило.

Поради бързодействието, ниския шум, високото качество на печат и възможността за отпечатване на цветни изображения мастиленоструйните принтери са най-разпространени за нуждите на домашните потребители или малки офиси. Търсенето им също така се определя и от ниската цена и достъпните консумативи.

Възникване и развитие на мастиленоструйните принтери

Идеята за мастиленоструйното принтиране се ражда през 1867 г.  от Уилям Томсън, който патентова сифоново записващо устройство. Технологията на мастиленоструйното принтиране обширно се разработва през 50-те години на следващия век.

• През 1951 година, компанията Сименс регистрира първото мастилено струйно печатащо устройство;

• През 70-те години на миналия век компанията IBM разработва технологията на непрекъснат мастилено струен печат;
• През 1977 година отново компанията Сименс създава нова технология на мастилено струен печат – drop on demand;
• През 1984 година HP пускат своя първи мастилено струен принтер HP Thinkjet;
• Canon от своя страна пускат Canon BJ-80, това е първият в света мастилено струен принтер с bubble jet технология;
• Първите мултифункционални устройства се появяват на пазара през 1990 година. Те съчетават в себе си принтер, факс, копи и скенер.

Схеми на мастиленоструйните принтери

Мастиленоструен принтер отвън и отвътре:

Фиг. 1 Мастиленоструен принтер – отвън

Фиг. 1а Мастиленоструен принтер – отвътре

Принципна схема на устройството на мастиленоструен принтер, използващ пиезоелектричен принцип на отпечатване:

Фиг. 2 – Блокова схема на мастиленоструен принтер

1. Резервоар за рециклирано мастило
2. Филтър
3. Резервоар за мастило
4. Помпа
5. Генератор
6. Управление на зареждането
7. Зареждащи електроди
8. Електроди за хоризонтално отклонение
9. Електроди за вертикално отклонение
10. Събиране на неизползваното мастило
11. Предпазен щит
12. Хартия

Видове мастиленоструйно принтиране

Непрекъснат печат (непрекъснато подаване на мастило) –  при този процес, мастилото се подава без прекъсване, като отделеното количество се регулира от модулатор.  Модулаторът е внедрена технология в системата, която подава непрекъснато налягане на печатащата глава и не позволяват изтичане на мастило по време на печат.

Непрекъснатият  печат се осъществява, като под налягане в дюзата се подава мастило, което на изхода на дюзата се разбива на последователност от микрокапки. Разбиването на микрокапки се реализира чрез пиезокристал в дюзата, който формира акустична вълна с честота десетки kHz.

Капките мастило получават заряд и преминават през дефлектор, който работи като отклоняваща система. С промяна на напрежението на електрическото поле може да се управлява траекторията на капките и така да се насочат към хартията или да се върнат към резервоара за мастило.

Мастилниците не използват тампони, което води до по-добре течно състояние на мастилото. Имат и сложна система за рециркулация на мастилото, което предотвратява преразхода му. Скоростта на печат обаче не е висока.

Предимство на непрекъснатия печат е възможността да се получи добро качество на цветните изображения. Но това става за сметка на бързодействието и експлоатационните разходи, които са високи.

Капкоотделяне при поискване (Drop-on-demand) – при тази технология принтера подава мастилени капки само тогава, когато те са необходими, за да бъдат отпечатани. Този метод води промяната в мастилено струйната технология, като отхвърля сложността на непрекъснатата технология на печат. При този вид печат, високо налягане избутва капките мастила. Бива термално и пиезоструйно.

• Термални технологии (bubble jet) – всяка печатаща глава има определен брой дюзи, всяка от които в определен момент „изстрелва“ микроскопична капка мастило, като по този начин върху листа се получават точици, оформящи текстовете и графиките.

Над самата дюза е разположена камера, пълна с мастило, в горната част, на която се намира малък нагревател. В момента, в който е нужно дюзата да отпечата точка върху хартията, към нагревателя се подава електрически ток и той много бързо се нагрява. Мастилото формира въздушен балон, поради нагряването. Този балон изтласква капка мастило през дюзата и по този начин върху хартията попада нужното количество мастило.

Освен да печата, ролята на мастилото е и да охлажда нагревателите, затова винаги трябва да има достатъчно количество мастило в дюзите.

Фиг. 3 – Дюза при bubble jet технология

• Пиезоелектрична технология – тук нагревателят е заменен с пиезокристал. При подаден електрически ток, пиезокристалите променят формата и обема си.

• Фиг. 4 – Дюза при пиезоелектрична технология

  Процесът стъпка по стъпка:

  1. Пиезокристалът е в покой;
  2. Подава се напрежение към пиезокристалът;
  3. Кристалът се деформира (извива) под въздействието на напрежението (физично свойство на пиезокристалът);
  4. Обемът на камерата се увеличава;
  5. На кристалът се подава напрежение с обратен поляритет;
  6. Кристалът се деформира;
  7. Обемът на мастилената камера рязко се съкращава;
  8. Капката се изстрелва.

   

   

  Дюзи

  Дюзите са разположени заедно върху подвижна глава, движеща се с висока скорост (над метър в секунда) по ширината на хартията. Дюзите се намират на около милиметър от хартията, като скоростта, с която изтласкват мастило е между 5 и 10 m/s. Мастилото се изтласква от дюзите, като върху течното мастило в резервоара се подаде импулс налягане.

  Диаметър им е от порядъка на 10μm. Един стандартен домашен принтер има определен брой дюзи (от 30 до 300 и повече). Размерът на всяка от дюзите е изключително точен, за да се постигане постоянна цветова наситеност на страницата. При комерсиалното производство на мастиленоструйни дюзи се използват няколко различни метода, включващи електро формиране, лазерна аблация, анизотропно ецване и фотолитография.

   

  Разположението на дюзите в печатната глава трябва да е колкото е възможно по-плътно и да обезпечат високата честота на изстрелване на капките.  Различните производители имат различни стратегии.

  • Lexmark разположили дюзите в печатащите глави в шахматен ред – голяма, малка и пак голяма (за капки с различен обем) – и първи достигнаха резолюция от 4800 х 1200 dpi (2002 г.)
  • Canon използвали дюзи с различни диаметри и шахматно разположение (2002);
  • Canon през 2003 г. създадоха камери с еднакъв диаметър, точно образуващи правоъгълник.

  Печатащите глави на Canon са изготвени по фото литографски метод и имат много малки камери (10 µm в диаметър) формиращи капки с обем 2 pl. Lexmark нарязват дюзите си с лазер, чийто рекорд е 11 µm диаметър на камерата и изстрелващи капки с обем 3 pl.  Canon получават висока честота на излитане на капките, помествайки на една глава огромно количество дюзи. В принтера i9950, например, има 6144 камери (резолюция от 4800 2400 dpi) и за секунда се формират 122 млн. капки.

   

  Скорост на работа

   

  Скоростта на работа на принтера зависи както от честотата на изстрелване на капките, така и от разположението на дюзите. До 2003 г. във фото принтерите на Canon, камерите за черното и цветното мастило се намираха на една и съща линия и при някои режими на работа преди отпечатване с цветно мастило се е налагало да се чака докато изсъхне черното. Сега те са разположени успоредно с някакво отместване, така че черното мастило да успее да изсъхне до нанасяне на цветното.

   

  Характеристики

  Основни характеристики на принтерите:

   

  Брой точки в матрицата – колкото са повече точките на определена площ, толкова символите изглеждат по – добре (поне 100);

   

  Адресирумост на принтера – точност при позициониране точките върху листа. Зависи от размера на точките;

   

  Размер на точките – по – малки точки дават възможност за изобразяване на съвсем дребни детайли ( 1pl размер на капката) *;

   

  Разделителна способност – брой точки, които принтерът може да отпечата на квадратен инч (до 9600¹ x 2400 dpi) *.

   

  Богатото разнообразие на мастиленоструйни принтери на пазара означава, че тези параметри варират. Най-добрият вариант е да се търси вариант с максимално добро съотношение характеристики – цена.

   

   

   

  Мастила и хартия

  Мастила

  Има много фактори при определяне мастилото за принтера – плътност на самите мастила, наситеност на цветовете, дали попива бързо, бързо съхнещо ли е, дали се разлива на листа. Има различни производители с различно качество – Pelikan, Inktec, Fullmark и още хиляди. Съвместимостта зависи от самото мастило и от спецификациите на производителя. Освен качеството на мастилото при зареждането голямо значение има как се зареждат самите глави и дали разполагате с техника и технологии за отпушване. Това че една глава се напълни с мастило не означава на 100%, че ще печати.

  Мастиленоструйните принтерите за дома или офис използват мастила на водна основа, което е и един от основните им недостатъци. Тези мастила се получават като смес от вода, гликол и пигменти. Тези мастила са евтини и се ползват при главите с термична технология за отпечатване. Поради това, тези глави се нуждаят от вода, за да функционират нормално.

  За професионалните мастиленоструйни принтери се използват UV – сушими, химически разтворими или химически сублимиращи мастила.

   

  Пример за съвместимост на принтер с различни мастила *:

  Стандартни патрони с мастило	5 отделни патрона с мастило: PGI-550PGBK (пигментно черно) CLI-551BK (черно) CLI-551C (циан) CLI-551M (магента) CLI-551Y (жълто)
  Опционни патрони с мастило	Опционни XL патрони с мастило с голям капацитет PGI-550PGBK XL (пигментно черно) PGI-555PGBK XXL (пигментно черно) CLI-551BK XL (черно) CLI-551C XL (циан) CLI-551M XL (магента) CLI-551Y XL (жълто)

   

  Хартия

   

  Различните принтери имат различни изисквания към хартията. Някои по-стари принтери не могат да работят с пликове, перфорирани листове и гланцирана хартия. С напредването на технологиите изискванията към хартията намаляват и съвременните мастиленоструйни принтери вече могат да работят с все по-широк асортимент от хартия.

  Различните производители на принтери препоръчват различна хартия, като изброяват основните характеристики на хартията като:

  • тип хартия;
  • формати на хартия;
  • грамаж на хартията.

   

  За правилната експлоатация на принтера трябва да се съобразява с тези изисквания, за да функционира правилно принтер.

   

  Пример за съвместимост на принтер с различни видове хартия *:

  Тип хартия	Обикновена хартия, Пликове, Photo Paper Pro Platinum (PT-101), Photo Paper Plus Glossy II (PP-201), Photo Paper Pro Luster (LU-101), Photo Paper Plus Semi-gloss (SG-201), Glossy Photo Paper „За всекидневна употреба“ (GP-501), Matte Photo Paper (MP-101), High Resolution Paper (HR-101N), T-shirt Transfer (TR-301), Photo Stickers (PS-101)
  Формати на хартия	A4, A5, B5, Letter, Legal, пликове (размер DL или Commercial #10), 20x25cm
  Грамаж на хартията	обикновена хартия: 64 – 105 g/m², фотохартия до приблиз. 300 g/m² (специална хартия на Canon, PT-101)

   

   

  Експлоатация

  Експлоатацията на един мастиленоструен принтер не се изчерпва с натискането на бутона за принтиране. Изисква се поддръжка и определени профилактики.

   

  • Ползвайте принтера  недостатъчното използване води до засъхване на главата;

   

  • Не печатайте до „последната капка” – както споменахме по-нагоре, мастилото служи и за охлаждане на нагревателя на дюзите;
  • Пускайте програма за почистване на дюзите поне веднъж седмично;

   

  • Не ползвайте повторно оригиналните предпазни лепенки и не залепвайте други лепенки по главите.

   

   

  Цветен печат

  Разликата между черно-белите и цветните мастиленоструйни принтери е, че при черно-белите мастиленоструйни принтери се използва само черна глава, а цветните, освен черна, имат и цветна. Цветните мастиленоструйни принтери формират изображенията, използвайки

  четири основни цвята, налагайки ги едни върху други. В цветната глава са трите цвята на  CMYK модела: жълт, магента и син. Моделът СМYK се базира на свойството на печатарския тонер/мастило, отпечатан върху хартия, да поглъща и отразява различни части от видимия спектър. Когато бяла светлина осветява цветно изображение, отпечатано върху хартия, всяка отпечатана с тонер/мастило точка поглъща съответната част от спектъра и отразява останалата към очите на наблюдателя.

  Фиг. 5 – CMYK модел

  Цветна система е от три основни цвята плюс черно, които са в основата на цветния печат. Всички цветове на дъгата могат да се получат чрез смесване на тези три основни цвята.

  Наименованието CMYK идва от съкращението на Cyan – циан – оттенък на синьо-зеления цвят, Magenta – магента – оттенък на червено-виолетовото, и Yellow – жълто. Тъй като е доказано, че практически е много трудно получаването на черен цвят чрез смесването на основните цветове, добавя се и контейнер с черно мастило – Black.

  В повечето цветни принтери се намират по две мастилници – едната е цветна, съдържаща отделения с основните цветове – циан, магента и жълто, и черна, съдържаща само черно мастило.

  При други принтери обаче, мастилата с всеки отделен основен цвят се съдържат в отделни мастилници или пълнители. При този тип принтери обикновено печатащата глава е постоянна, тя е част от принтера и не се сменя при смяна на консумативите.

  Фиг. 6 – пълнител (контейнер, мастилница)

  На фиг. 6 е показан контейнерът, който съдържа мастилото. В принтерите с постоянна глава се сменя само пълнителят. При принтерите със сменяема глава, контейнерът за мастило и главата са в един корпус, който се сменя изцяло и се нарича касета.

  Фиг. 7 – патрон (касета)

  На фиг. 7 е показана системата от печатаща глава и мастилница – касета. При смяната на патрона, фактически се сменя и печатащата глава.

   

  Предимства и недостатъци на мастиленоструйните принтери

  Предимства на мастиленоструйните принтери:

  • ниската си цена;
  • отличното качество на печат;
  • отпечатване на качествени цветни фотографии;
  • работят по-тихо от матричните;
  • отпечатват по-детайлни изображения при по-висока разделителна способност;
  • имат много висока скорост на печат;
  • ниска цената за страница.

   

  Предпочитани за домашна употреба и в малки офиси, където количеството и

  обема на отпечатваните документи не са много големи.

   

  Недостатъци на мастиленоструйните принтери:

  • скъпи консумативи (оригиналното мастило);
  • повреди в чипа на касетата, сигнализиращ за нивото на мастило на принтер;
  • засъхване на мастилото;
  • запушване на дюзите.

  Мастиленоструен или лазарен принтер

   

   

• Портове и интерфейсиСвързването на принтерите към основния носител на информация е една от основните им характеристики. В днешно време  потребителя не се замисля за това, но преди време свързването на принтерите е създавало пречка за потенциалните купувачи на принтери.

   

  Порт RS-232 – директно включвали към персоналния компютър, но с висока цена;

  8-битов интерфейс, LPT – принтерите се свързват към компютъра чрез 25-пинов женски D-тип конектор. Паралелен интерфейс със сравнително висока скорост на предаването на данни, производителност приблизително 500Kbps, но неголямата дължина на съединяващия кабел;

  EPP – разширен паралелен порт;

  ECP – паралелен порт с увеличени възможности;

  USB интерфейсът – едно от най-значителните открития в областта на портовете, а и не само. Характеризира се с висока скорост, възможност за включване на всякакви устройства, без да се претовари системата, включване на повече от едно устройство, включване на производителни устройства;

  Интерфейс FireWire (IEEE1394) – скорост, по-висока от тази на USB интерфейса, което  не води до масовото му използване.

   

  Основни производители и търговски марки

  HP (Hewlett-Packard) – световен лидер на пазара за принтери. Сериите на мастиленоструйни им принтери са с търговските наименования – Deskjet. Произведените от тях мултифункционални устройства са с наименование Photosmart и др. HP имат основен принос в развитието на технологиите за отпечатване, поради създаването на PCL (Printer Command Languagе). Описателен език за странициране на информацията, който се превръща в стандарт за индустрията. През 1984 г. HP за пръв път внедрява PCL в мастиленоструйните принтери. През 1987 пуска на пазара първите цветни мастиленоструйни принтери PaintJet. През 1993 г. увеличават възможностите за резолюция за разпечатване на принтерите си до 600×300 dpi, а през 1995 г. до 600×600 dpi. А в наши дни до над 4800 x 1200 dpi за професионалните модели мастиленоструйни принтери.

   

   

  Canon – основен производител на мастиленоструйни принтери с термична технология на отпечатване с търговско наименование Bubble jet. Могат да се намерят както евтини модели за ползване в дома, така и изключително мощни за бизнес цели, съответно на доста висока цена. Предлагат голямо разнообразие  на консумативи.

   

   

  Epson – мастиленоструйни принтери от сериите Stylus и Picture Mate. За по-голямата част то моделите мастилено–струйни принтери използват пиезоелектричната технология на отпечатване.

   

  Други производители на мастиленоструйни принтери са: Xerox, Lexmark.

   

  Заключение

  В заключение можем да кажем, че мастиленоструйните принтери си остават едни от лидерите на пазара, въпреки някои от предимствата на другите технологии.

  За да можем да използваме мастиленоструйните принтери правилно и „безаварийно” трябва да ги поддържаме и да им правим редовна профилактика. Трябва да се използват качествени консумативи. Тези принтери имат дълъг срок на експлоатация.

   

   

   

   

  Забележка:

   

  * За примерите е използвано мултифункционалното устройство Canon PIXMA MX925, който може да печати както документи, така и снимки (фото принтер).  Един от най-новите модели на Canon, който предлага много опции, високо производителност и мощност. Подходящ е както за дома, така и за малък офис.

   

   

  Използвана литература

  1. Принтер. Видове принтери. Достъпно на интернет страница: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80
  2. Принцип на работа на работи мастиленоструен принтер. Достъпно на интернет траница: http://www.printeri.com/printtech.php
  3. Принтерът: лазарен или мастиленоструен. Достъпен на интернет страница: http://technews.bg/article-49.html#.VD5TO6MxjgF
  4. Принтери – видове и характеристики. Достъпен на интернет страница: http://www.iit.net-bg.info/Uroc/UrokPrinter1.htm
  5. Реферат на тема „Мастиленоструйни принтери” от автори Леон Анави и Огнян Боянов. Достъпен на интернет страница:

  http://www.kaminata.net/mastileno-struyni-printeri-t38738.html

  1. Появата и развитието на мастилено струйните принтери и мултифункционални устройства. Достъпен на интернет страница:

  http://printink-bg.com/blog/%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D1%82%D1%80/

  1. 10 съвета за вашия мастиленоструен принтер. Достъпен на интернет страница: http://www.printeri.com/advice.php
  2. Форум за обсъждане на Мастила за принтери. Достъпен на интернет: https://www.kaldata.com/forums/topic/170407-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8/
  3. Реферат на тема „Мастиленоструйни принтери” от автори Любов Любославова Нейчева и Ивайло Георгиев Маринков. Достъпен на интернет страница:

  https://tsarstva.bg/ac/Marinkov_I,_Neycheva_L_Inkjet_Printers.pdf

  1. Статия на тема „Предимствата и недостатъците на принтерите “всичко в едно”” от автор Мариана Асенова. Достъпна на интернет страница: http://www.dnevnik.bg/print/marketing_reklama/it/2005/05/26/181795_za_predimstvata_i_nedostatucite_na_printerite_vsichko/
  2. Как работят цветните мастилено-струйни принтери? Достъпен на интернет страница: http://www.mycolour.bg/2010/12/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D1%8F%D1%82-%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B9/
  3. Ценова лист и характеристики на принтери. Достъпен на интернет страница: http://www.pazaruvaj.com/printeri-c3134/dell/
  4. Официален сайт на Canon. Характеристики на принтер PIXMA MX925. Достъпен на интернет страница:

  http://www.canon.bg/Printers/Inkjet/PIXMA/PIXMA_MX925/

Автор: Асистент Йоана Иванова

                Резюме

                Статията е посветена на холографските симулации като средство за задълбочено изследване на представителни обекти от природонаучни и инженерни области, както и от околната среда. В разработката са описани различни експериментални методи за създаване на холографски изображения с използване на специализирани технически средства. Разгледан е пример за визуализиране на 3D модели на реални обекти с помощта на холографски проектор от типа „пирамида“.

                Ключови думи: холографски методи, холографска пирамида, холографски проектор, лазер, 3D моделиране.

            Холографията е едно от физическите явления, които притежават истинско очарование и уникалност, произтичащи от силното им въздействие върху възприятията. Терминът „холография“ е с гръцки произход („холос“ – цял, „графос“ – пиша).  За съвременните изследователи „холографската Вселена“1, както Майкъл Толбът е озаглавил своето известно произведение, посветено на холографията, отдавна не представлява загадка.  Въпреки че по своята същност класическата холограма е 3D изображение, създадено с помощта на лазер, самата концепция за холографията е изцяло математическа. Смята се, че теориите, които предшестват практическата разработка на холограмата, се зараждат през 1947 г., когато служейки си с уравненията на Фурие или т.нар. преобразувания на Фурие, унгарският учен Денис Габор успява да трансформира образ на даден обект в интерференчни структури върху холографска плака. Ученият установява експериментално, че този процес на преобразувание може да протича и в обратна посока, т.е. получените интерференчни структури   могат отново да се превърнат в първоначалния образ на обекта.

Интерференцията на светлинни лъчи не е единственият метод за създаване на холограми, тъй като съществува възможност за тяхното компютърно синтезиране. Интересен за изучаване е един от най-иновативните в технологично отношение методи, чрез който се реализира реалистична холографска симулация на действителен обект с използване на негов дигитален 3D модел, създаден със специализиран софтуер. Ефектът е особено впечатляващ, ако се наблюдава холографска визуализация на анимиран 3D обект. Тогава имаме възможност да се насладим на красотата на движението, което се извършва свободно в пространството, извън ограниченията на екран или дисплей. Този метод е особено полезен на 3D дизайнери и аниматори, които биха искали да видят как техните дигитални творения оживяват извън  компютърната виртуална реалност, въпреки че компютърът присъства като основно средство при изпълнение на експеримента. Този метод, при който холoграма се създава с помощта на проектор от типа „пирамида“ и мобилно устройство,  е реализуем не само в лабораторни условия. Това го прави особено популярен сред професионалисти в областта на 2D и 3D компютърната графика и анимация, тъй като не се изискват експертни знания в сферата на физическите и математическите науки, както и сложна апаратура за създаване на друг вид холограми. Затова този подход предстои да бъде обяснен детайлно в разработката.

Поради голямото разнообразие от възможни класификации на холограмите, е необходимо да бъде избрана за разглеждане тази от тях, която е най-удачна съобразно поставените цели в конкретен случай. Могат да бъдат дадени множество примери за изследване на обекти от различни области с помощта на холографски симулации. Холографските методи се използват също за съхраняване и обработка на информация. Това обуславя голямото разнообразие от практически приложения на холограмите.

Холографските изображения, за които на Денис Габор е присъдена Нобелова награда през 1972 г., са трансмисионни и се получават вследствие на интерференция на две или повече вълни, които създават интерференчна картина при разширяването и преминаването си една през друга. Лазерната светлина е чиста, кохерентна форма на светлина, което я прави особено подходяща за холографски изображения. Холограма се създава, когато излъчваната от единичен лазер светлина се раздели на два отделни лъча. Първият лъч бива отразен от обекта, който трябва да бъде фотографиран, а вторият лъч се „сблъсква“ с отразената светлина от първия. Така получената интерференчна картина се записва на фотоплака. Използваните материали са предимно на основата на сребърен халогенид (сребърен бромид).  При преминаване на друг лазерен лъч през филма триизмерният образ на оригинала отново се появява, въпреки че на пръв поглед образът върху филма трудно би могъл да бъде оприличен на фотографирания обект. Холограма може да представлява всяка  дифракционна решетка, съставена от повтарящи се елементи с размери, сравними с дължината на вълната.

Освен своята триизмерност, холограмите притежават и уникалното свойство да се самовъзстановяват. Например, ако холографска фотоплака, която вече съдържа образа на даден обект, бъде разрязана наполовина и всяка половина бъде осветена с лазер, в резултат се вижда, че всяка половина съдържа първоначалния цялостен образ на обекта. Този ефект може да се наблюдава многократно, ако продължим да разрязваме холографския филм на все по-малки части, но качеството на образа ще намалява правопропорционално на размера им.

В музеите и художествените галерии често се използват обемно отражателни холограми за визуализиране на действителен 3D модел на даден експонат или картина с използване на точков източник бяла светлина. Това се прави с цел защита на оригиналния актив от националното културно-историческо наследство, както и в случаите, когато е необходимо обемно пресъздаване на ценен исторически артефакт, който не е наличен. Този вид холография, наред с методите 3D принтиране и сканиране, спада към съвременните технологии за дигитализация на културно-историческото наследство с цел неговото съхранение.

Освен трансмисионни и отражателни холограми, съществува и трети вид, които се наричат хибридни и могат да бъдат класифицирани по следния начин:

• 2D релефни холограми – те се произвеждат масово на ниски цени за целите на сигурността. Оригиналното холографско изображение се записва върху фоточувствителен материал, наречен фоторезист. Пример може да бъде даден с холограмите върху кредитни карти, лични документи и шофьорски книжки.
• холограми, получени чрез холографска интерферометрия в реално време – за да бъдат измерени минимални изменения в един обект е необходимо да се направят две експозиции. Получените две изображения интерферират помежду си и върху обекта се наблюдават „интерферентни ресни“, които разкриват преместването на вектора. Виртуалното изображение се сравнява директно с оригиналния обект в реално време. Интересно е, че дори невидими обекти като топлината или ударните вълни, могат да бъдат преобразувани във видими. Съществуват множество инженерни приложения в това направление на холометрията.
• многоканални холограми – чрез промяна в ъгъла на гледане на светлината върху една холограма могат да бъдат наблюдавани съвършено различни сцени.
• интегрални холограми – една трансмисионна или отражателна холограма може да бъде направена чрез серия от снимки на един обект, сканиран с помощта на камера от всички страни. Всеки изглед се визуализира върху LCD екран, осветен с лазерна светлина и се използва като обектен сноп за запис на холограмата върху тясна вертикална лента на холографска плака. Следващите изгледи се записват по аналогичен начин на съседни ленти. Съставната холограма се възприема чрез бинокулярното зрение като стереоскопично изображение. Изгледите могат да бъдат обработвани софтуерно за постигане на по-добър краен резултат.
• компютърно генерирани холограми

В холографията има три основни елемента: светлинен източник, холограма и изображение. Ако два от тези елемента са известни предварително, третият може да бъде изчислен. Например, дължината на вълната може да бъде изчислена, ако са известни параметрите на дифракционната решетка: константа на дифракционната решетка; ъгъл от направлението към централния максимум, под който се вижда избрана точка от екрана; широчина на процепа.

Компютърно-генерираната холография (CGH – Computer-generated Holography) се използва широко за производство на холографски оптични елементи за сканиране и фокусиране, както и на оптични устройства (CD плейъри, оптични дискови устройства).2 При холографския запис данните се записват по цялата дълбочина на материала за разлика от обикновените запаметяващи устройства, при които записът се осъществява повърхностно. С тази технология се постигат изключително високи скорости на пренос, тъй като холографските устройства четат или записват стотици хиляди битове в секунда едновременно. Плътността на данни достига около 4 GB на кубичен милиметър. Триизмерният запис на данни става с помощта на записващ лазер, чийто лъч преди записа се разделя чрез призма на записващ и еталонен лъч. В пресечната точка на двата лъча се формира холограмата. Записващият лъч се предава към пространствен модулатор на светлина (SLM – Spatial Light Modulator), който по своята същност наподобява матрица от пиксели с неголеми размери. Върху чипа на устройството се създава 2D образ на обработените данни, които предстои да бъдат запаметени. Холограмата, записана на носителя, представлява копие на този образ. Нейното положение се определя от ъгъла на падане на  еталонния лъч. Лъчите, пропуснати през SLM, се пресичат с еталонния лъч и в пресечните точки протича химическа реакция. Матрицата от данни се „запечатва“ на тези места. Пространственият запис на данни представялва 3D холограма, която се получава при комбиниране на различни ъгли на еталонния лъч и положението на SLM матрицата.3

Освен гореописаното приложение, съществуват множество други примери, които показват, че тенденциите за развитие в областта на холографията са свързани основно с 3D холографските технологии. Към тях принадлежи електро-холографският дисплей, при който се използва електро-холография за запис и реконструиране на 3D обекти.   Когато едно 3D изображение бива реконструирано, технологията улавя паралакса, т.е. видимото изместване на положението на даден обект, което се дължи на неговото наблюдение от две различни точки.

Холограмите непрекъснато се усъвършенстват и вече могат да бъдат физически осезаеми, т.е. интерактивни. Това се постига с помощта на софтуер, който разчита ултразвукови вълни. При допир до холографското изображение потребителят усеща натиск върху дланта си.

Въпреки че научните открития в тази област до момента са наистина впечатляващи, върховото постижение тепърва предстои. Според прогнозите на изследователи от Масачузетския технологичен институт холографската телевизия ще навлезе в живота ни през 2022 г., което ще окаже силно влияние върху начина, по който възприемаме заобикалящия ни свят.4 Първият холограмен интерфейс е създаден през 2015 г. от група японски изследователи от университета Тсукуба с помощта на плазма и лазер. Демонстрираните от японската компания Burton Inc. „въздушни“ холографски симулации са наречени от създателите си „Светлини на феи“. В проекта се използва фемтосекунден лазер, който е изключително бърз импулсен лазер (1 фемтосекунда [fs] e равна на 1.10^-15 s). Колкото по-бърз е лазерът, толкова по-нисък е рискът от изгаряне при взаимодействие с него, защото в този случай енергията от светлинните точки не може да се предаде на молекулите на кожата и да причини увреждане. Лазерът възбужда атомите във въздуха и чертае холограми с резолюция 4000 и 200 000 точки в секунда. Според авторите на проекта при докосване на светлините точки плазмата генерира ударни вълни. Според създателите си тази технология може да бъде използвана на публични места като информационно табло, за да се уведомяват хората за спешни ситуации като бедствия, аварии и терористични атаки, които представляват заплаха за здравето и живота им.5  Тук е мястото да се каже, че холографските технологии все повече навлизат и в сферата на медицинските науки. Звуковата холография се прилага широко в медицинската диагностика. Това се практикува, когато е необходимо да се получи информация за вътрешни органи. За целта се генерират подводни сигнали, чрез които се създават акустични изображения на биологически непрозрачни обекти. На Фигура 1 е показана реалистична хологрaфска симулация на човешкото тяло с включени всички органи и системи, която се използва за обучение на студенти по медицина.6 С помощта на тази холограма анатомията и физиологията на човека могат да бъдат детайлно изследвани, което на свой ред повишава качеството на образование.7

Фиг.1

Предстои да бъде описан един кратък експеримент, даващ възможност на всеки потребител, у когото се е породило желание да създаде холограма, да го направи без да разполага с лазери и други сложни устройства. Необходими са мобилно устройство (таблет или смартфон), холографски проектор от тип „пирамида“ и софтуер за създаване на холографско видео. В конкретния случай за своя експеримент авторът е използвал и софтуер 3DS Max за 3D моделиране на обекта, който е предмет на изследването. Експериментът се изразява в холографска визуализация на движението на самолет (AWACS/ Boewing E-3) по определена траектория с помощта на гореизброените средства. Рендерирано изображение на 3D обекта на фона на произволно избрана снимка8 е показано на Фигура 2.

Начинът на позициониране на холографския проектор върху таблета, е показан на Фигура 3. При стартиране на холографското видео в центъра на пирамидата се появява холограмното изображение.

Фиг.2

За да се създаде холографско видео е необходим подходящ софтуер за редактиране на видео, който дава възможност изображение (анимация) да се разположи по осите на координатна система, като всеки път се завърта на 90º по часовниковата стрелка. Холографският проектор от тип „пирамида“ може да бъде закупен (Holho, HoloGram Pyramid и др.), 3D моделиран и принтиран от прозрачен PLA (Polylactic Acid) материал или ръчно изработен от прозрачен материал. Очаква се в близките години на пазара да се появят нов модел смартфони, способни да прожектират директно във въздуха холограми с високо качество благодарение на вграден микрочип, който се разработва от компанията Ostendo Technologies.9

Съществува възможност за задълбочаване на изследването до нивото на холографска симулация на база на математически модел, който да описва движението на материална точка в пространството с помощта на уравнения.

Фиг.3

След този поглед в недалечното бъдеще на холографията вече не е трудно да си представим как холограмите, които досега сме виждали основно в научно-фантастичните филми или в лаборатории, ще навлязат постепенно в ежедневието ни като нещо много повече от впечатляващ визуален ефект. Разгледаните примери в голяма степен разкриват предимствата от използването на холографските технологии за различни научни и инженерни цели, но далеч не изчерпват богатите възможности от приложения, тъй като холографията е върхово научно постижение, което непрекъснато се развива и усъвършенства, за да бъде полезно на човешкото общество.

1                     Толбот, Майкъл. Холографската вселена. София: Изток-Запад, 2003. ISBN: 9543215030

2                     Jeong, Tung. Basic Principles and Applications of Holography. 2010. https://spie.org/Documents/Publications/00%20STEP%20Module%2010.pdf.

3              Bulgarian IT. Холографският запис – бъдещето на оптичните устрйства. http://bulgarianit.com/en/harduer/holografskiyat-zapis-b-descheto-na-optichnite-ustroystva.html

4              B2C. 3D Hologram and the Future of Technology and Entertainment. http://www.business2community.com/tech-gadgets/3d-hologram-future-technology-entertainment-01214803#21c86zuBYhcjWSmU.97

5              IDGbg. Японци създадоха холограмен интерфейс с помощта на плазма и лазер. http://www.idg.bg/technologii/326319/yapontsi-sazdadoha-hologramen-interfejs-s-pomoshtta-na-plazma-i-lazer

6              https://i.ytimg.com/vi/SKpKlh1-en0/maxresdefault.jpg

7              Engadget. Here’s how Microsoft HoloLens could teach the next wave of doctors. http://www.engadget.com/2015/07/08/microsoft-hololens-medical-student-demo/

8. PIXELStalk. Nature Wallpaper. http://www.pixelstalk.net/wp-content/uploads/2016/03/Sunset-over-clouds-wallpaper-1920×1080.jpg

9. Digital. Иновациите, които ще направят холограмите реалност. http://www.digital.bg/novini/иновациите-които-ще-направят-холограмите-реалност-news46223.html

Автор: доц. Маргарита П. Апостолова

        Както беше казано в първата част на тази статия, в света протича непринудено и спонтанно качествено нова научна революция в науката, която изгражда и качествена нова картина за света, в който живеем. Ядрото на новото е синтезът на древното и съвременното знание.                                                         

Но, за съжаление, много от тези древни знания си остават недостъпни за съвременното научно разбиране. Напоследък, обаче се забелязват известни пробиви в мисленето на някои учени. Като пример може да се вземе прозрението на физиците в квантовата физика. Постепенно те бяха принудени да видят в новите физически открития пътя към Бога или научния  му еквивалент Абсолюта.  Чувства се обаче, че на тях не им достигат знанията от легендите и езотеричната литература, затова не могат да намерят убедителни обяснения на новите факти и ги наричат парадокси.

От това, което прочетох в интернет разбрах, че като се започне от 1900 година в продължение на три десетилетия, учените са развивали квантовата механика, която се е оказала несъвместима с общата теория на относителността и това е породило едно от най-дълбоките противоречия във физиката. Учените се интересуват как се е родила Вселената, като считат, че това е станало чрез първоначален взрив. Според учените начинът да се изучи произхода на Вселената е като се изолира „Частицата Хигс бозон” или „Божествената частица”, както те я наричат. Разкрити са 11 частици от Стандартния модел на физиката, „Частицата Хигс бозон” е все още неразгаданата частица от цялото звено.

Поради тази причина те решават да се създаде това огромно съоръжение, наречено Адронен колайдер (ускорител на елементарни частици), чрез което да предизвикат първоначалния взрив, като насочат един срещу друг два снопа протони и тежки йони. Целта е да открие тази най-важна „Частица Хигс бозон”, която е предсказана теоретично от стандартния модел, но не е наблюдавана още експериментално.

Прочетох още в интернет, че за построяването на този адронен колайдер само за 2009 година са похарчени около шест милиарда щатски долара, а до 2016 година кой знае колко са станали. В експериментите са участвали повече от десет хиляди души от около сто страни, 10 световни рекорди е присъдил Гинес на ЦЕРН и адронния колайдер. Но най-много бях изненадана от това, че учените имат намерения да строят още по-мощни адронни колайдери. Например, Германия се готвела да пуска втори адронен колайдер през 2022 г. Китай строял най-мощния ускорител на  частици в света.

Тук възникват няколко въпроса, на които учените трябва да дадат отговор пред обществеността.

1. Кой дава тези милиарди за построяване на такова скъпо съоръжение?
2. Заслужавали ли си да се харчат толкова милиарди, за да се задоволи любопитството на някои хора?
3. И нали беше съобщено, че е открита вече тази „частица”? Тогава защо са тези напъни за построяване на още по-мощни адронни колайдери?
4. И накрая кой ще понесе загубите, след като се разбере, че учените са  сбъркали?

Господа учени, моите уважения към Вас, но трябва да Ви кажа, че това, което вършите е грешка! Причината е, че Вие не сте и чували, че в света тече нова научна революция, в която се признава, че Бог или неговия еквивалент Абсолют съществуват.

Известно е, че въпросът за раждането на Вселената е спорен. Има физици, които считат, че началото на Вселената не е започнало с взрив и те също имат своите аргументи. И това е така.  Истината е, че Вселената се е родила плавно и тихо! Това означава, че не е необходимо да се търси резултат от сблъсък на насочени един срещу друг два снопа лъчи, с които да се имитира „Големия Взрив”!

Вие се целите в геометричната точка, която е началото на Вселената. Но Вселената  се състои от безкрайно плътно множество от геометрични точки и във всяка от тях се съдържа Енергията на Абсолюта. Не смятате ли, че е опасно да се „стреля” в тялото на Абсолюта, поради Вашето незнание?

От първата част на статията научаваме подробно как е създадена материята благодарение на легендите. Каквото и да прави, науката никога не може да достигне до тези подробности, които ни се дават от тях. Освен това „Тъмната материя”, към която сте се насочили, не лежи в нашето пространство! Тя лежи в пространства,  с размерности по-големи от три- в пространства от 4 до 8, а това са Фините или Отвъдните светове.

Нашето тримерно пространство е подпространство на тези пространства от 4 до 8, по същия начин както правата и равнината са  подпространства на  нашето тримерно пространство. Така, че не е възможен достъп до тези светове, по начина, който Вие сте избрали. Това е същото да се намираш в равнината и да се целиш в пространството.  И затова в легендите е казано, че тези светове са недостъпни за нас.

Освен това искам да обърна внимание на още други неща, където учените допускат грешки.

Съвременните космолози се оплакват от това, че няма задоволителен физически модел за първите  секунди от съществуването на  Вселената.

Естествено е, че не може да има задоволителен модел за тези секунди, защото те са до 33-я член на безкрайна числова редица, която клони към нула,  където е началото на Вселената. Вие вървите от последните 33 секунди към началото, където се е родила Вселената, т. е. отзад напред!?

В последната 5-та статия „Размерност на пространството” в моята книга, съм обяснила, че размерността  на пространствата се определя от максималния брой линейно независими вектори в него , т. е. от посоки!  Така, че често използваният от Вас израз пространство-време, в смисъл на реално четиримерно пространство е погрешен!

          От рецензията на първата статия, в моята книга, която има заглавие: „Хиперболичната геометрия е геометрията на физическото пространство. Евклидовата геометрия е геометрията на Фините светове”, която е написана  от известен наш „специалист” в тази област (всъщност аз не знам кой е той) правя заключение, че учените, имам предвид физиците, са тотално объркани в представите си за света, в който живеем. Ще извадя цитати от тази рецензия като потвърждение на това което  казах по-горе.

…….Навсякъде авторката говори за геометрия само на физическото „пространство“,  но никъде не споменава по-фундаменталната концепция за „пространство-време“. Този факт сам по себе си вече до голяма степен обезсмисля откъм физическо съдържание разглежданията в рецензирания ръкопис……

…….Що се отнася до  гравитацията тя……. е добро описание на Природата , но само пространство-времето като псевдо-Риманово многобразие с геометрия, която не е фиксирана отнапред, а се пoражда като резултат на динамиката на пълната взаимодействаща система гравитация-материя……. 

……..Самата концепция за физическото пространство-време като диференцируемо многообразие с псевдо-Риманова геометрия (съвсем не хиперболична!),…….

……..При мащаби от порядъка на Планковата дължина според съвременната квантова гравитация (струнната теория) самата природа на физическите процеси радикално се променя и самото понятие за пространство-време като псевдо-Риманово многообразие с някаква определена геометрия (съвсем не хиперболична!) губи напълно своя смисъл – появява се т.н. „квантова пространствено-времева пяна“. В частност, понятието за „геометрична точка“ активно експлоатирано от авторката на рецензирания ръкопис няма никакъв смисъл там…….

 ……..Самото стандартно в класическата Айнщайнова теория на относителността понятие за физическото пространство-време като четиримерно псевдо-Риманово многобразие дори в по-близките до съвременните експерименти мащаби на енергията и пространствените разстояния във фундаменталните физически процеси (типични за физиката на елементарните частици при свръхвисоки енергии) губи своя смисъл, защото се оказва, че всъщност струнната теория предсказва повече от четири реални физически измерения на пространство-времето и с дълбоко нетривиална геометрия на „допълнителните“ пространствени измерения съществено различна от сравнително простата хиперболична геометрия!……

…….Айнщайн, които в зависимост от вида на материята взаимодействаща с гравитацията описват пространствено-времеви многобразия с най-различни по математически свойства псевдо-Риманови геометрии и които изобщо не са хиперболични многообразия!…….

…….Следователно, всяко сериозно и задълбочено научно изследване на проблемите за физическото пространство-време задължително трябва да отчита огромния масив от теоретични знания и експериментално проверени факти довели до колосалното революционно развитие на физиката през последния повече от век и за което са присъдени  поне стотина Нобелови награди на стотици световни светила в науката за истински реални  открития променили хода на човешката цивилизация!   

    За съжаление, изложеният материал в рецензирания ръкопис се базира на редица умозрителни построения, които съвсем не съответстват на споменатия по-горе огромен масив от теоретични знания и експериментално проверени факти натрупани през последните повече от 100 години за истинската природа на физическото пространство-време……

   ……..В заключение ще отбележа, че самият стил на изложение в рецензирания ръкопис не съответства на международно възприетите стандарти за научно-изследователски статии в едно строго научно физическо списание. По-скоро този стил подхожда на полемична статия в списание с философско-религиозна насоченост, особено поради наличието на множество околонаучни аргументи, някои от които звучат като хиромантия……

 …….Въз основа на изказаните по-горе съображения считам за неуместно публикуването на представения ръкопис в „аноBulgarian Journal of Physics” и препоръчвам на авторката да изпрати ръкописа си в списание с философско-религиозна тематика.

Цялата рецензия се съдържа в моята книга – в края на втората статия, която носи заглавието „Моделът на Кейли-Клайн е моделът на Вселената”.

От написаното в рецензията се вижда, че представите на учените за света, в който живеем,  са много далеч от реалността.

Какво е това „псевдо- Риманово многообразие”?! Какви са тези псевдо-Риманови геометрии?! Колко на брой са те??  Какви са тези фантазии?!!

За Ваше сведение геометрията на Вселената е била известна на хората още в древността и то без да „отчита Вашия  огромен масив от теоретични знания, довели физиката до колосално, революционно развитие през последните повече от 100 години!! Само че ние не четем какво са ни завещали от древността!

В третата статия в моята книга, след като разчетох закодираната информация в основния символ на масоните, много ясно е казано, че Вселената се състои от два свята: хиперболично пространство, което се разширява, символът за него е пергелът, който се разтваря, и под него линеалът неподвижно разтворен на 90°, който е символът на Евклидовото пространство- безкрайността. Освен това, забелязахте ли, че двата уреда  са разположени един срещу друг, което означава, че пространството, което е заключено между тях е общо? И това е точно моята теория, която аз бях вече доказала по научен път! Този символ на масоните е действително гениален и може да се счита като произведение на изкуството от исторически ранг.

Авторът на рецензията нарича хиперболичната геометрия: „Простата хиперболична геометрия”!? Това означава, че той няма понятие от хиперболична геометрия.

Напротив хиперболичната геометрия е една много трудна наука, тъй като хиперболичното пространство е изкривено и във всяка негова точка трябва да се отчитат характеристиките „кривина” и „радиус на кривината”, които са обратнопропорционални. Във всички формули участва задължително и радиуса на кривината.

Евклидовата геометрия е в пространство с кривина нула и затова формулите в нея  са много по-прости в сравнение с тези от хиперболичната геометрия. Освен това в Евклидовата геометрия през точка вън от дадена права минава единствена права успоредна на дадената права.

В хиперболичната геометрия това не е така. През точката минават три вида прави:

1)  две паралелни прави, които разделят снопа прави през точката на

2)  прави , които пресичат дадената права и

3)  прави, които са свръхпаралелни или дивергентни на дадената права.

Да не говорим пък за понятието „перпендикулярност” в хиперболичната геометрия. Сигурна съм, че ако запитам човека, който е писал рецензията, какво разбира например когато кажем, че „една  права е  хиперболически перпендикулярна на дадена равнина”, той със сигурност няма да ми отговори.

Аз бях написала вече третата статия със заглавие „Реалността за света, в който живеем“ и се трудех върху четвъртата статия „Структурата на Вселената”.

        В третата статия бях писала за степените на тънкост на материята и също, че „шестте висши състояния на материята са невидими и недостъпни за нашите физически чувства. От казаното в легендата става ясно, че опитите ни да научим нещо за „тъмната материя” са обречени  на неуспех, защото 6-те висши състояния на матeрията са недостъпни за нашето разбиране. Неуспехът на адронния колайдер потвърждава написаното в легендата.

Дълго време статията беше на първо място в интернет, което показва интереса на читателите към нея.

Един ден забелязах, че непосредствено под моята статия: „Реалността за света, в който живеем”, стои статия със заглавие „Учените се съмняват в реалността на света, в който живеем”.

Аз не обърнах внимание на това и продължих работата си върху статия 4 „Структурата на Вселената”.             

След известно време забелязах, че местата на двете статии са разменени, т.е. на първо място стоеше статията на учените, а моята статия беше поставена под нея. Тогава разбрах, че трябва да прекъсна работата си върху статия 4  и да дам отговор.

Статията: „Светът, в който живеем, е реален” е отговорът, който дадох на учените, които се съмняват в реалността на света, в който живеем. Тя  също се намира в книгата ми.

Може и да греша, но смятам, че това беше провокация от страна на учените за това, че бях написала за неуспеха на адронния колайдер. Но аз сега ще кажа и още нещо – че „откриването” на въпросната частица е направено за оправдание пред обществеността за  хвърлените милиарди на вятъра!

В статия 4 „Структурата на Вселената”, аз съм написала, че  структурата на Вселена, която има хиперболична геометрия, е нещо много сложно и трудно за изследване. Поради тази причина задачата за изследване  структурата на Вселената не е по възможностите на един единствен човек. Затова в бъдеще тази задача ще се решава с общите усилия на космолози, физици, математици, изобщо от всички, които имат отношение към Вселената.

За улеснение на бъдещите изследователи на Вселената съм припомнила накратко как беше създаден равнинния модел на пространствения модел на хиперболичното пространство, а също така съм разгледала и въпроса за перпендикулярността в хиперболичното пространство, защото съм сигурна, че много малко са хората, които са наясно по този въпрос.

Направих и предположение-хипотеза за структурата на Вселената. Аз видях аналог между аксиомата за успоредността на Лобачевски и структурата на Вселената, като в аксиомата „точка” се заменя с „права”, а „права” – с „равнина”. Аз съм сигурна, че това предположение е истина, защото до него може да достигне само човек, който има пространствено въображение и е навлязъл много на дълбоко в тази  материя.

Но, за съжаление, на тази моя статия не се обърна никакво внимание, което означава, че трудностите при решаване на задачата за структурата на  Вселена, която има хиперболична геометрия, са се оказали непосилни за съвременните учени. Появи се за кратко време в интернет, а сега изобщо я няма. Има други статии за структурата на Вселената, разбира се те не се отнасят за цялата Вселена, а само за наблюдаемата част от нея.

Това което ми прави впечатление в интернет е, че не само нашият „специалист” в тази област, но и доста други „специалисти” повтарят едно и също: „Хиперболичната геометрия е проста наука”, което е много жалко.   Чета в интернет:

Космосът има гладък пространствено-времеви континиум , състоящ се от три пространствени и едно времево измерения.

Това е грешка!

Пространство-времето изглежда също с проста топология.

Напротив, при пространство с хиперболична геометрия няма „просто” – всичко е много сложно!

Тримерният космос е плосък (кривината му е много близка до нула), което означава, че в много добри приближения може да се ползва Евклидова геометрия.^[32]

Ето това вече е истина, защото Космосът наистина е тримерен, само че не е плосък, а има кривина. Аз до сега съм смятала, че тази кривина е толкова малка, че никой земен уред не може да я отчете. Изненадана съм, че все пак я има. Всъщност това е доказателство, че геометрията на физическото пространство е хиперболична!

       Много важно е колко точно е кривината, която е близка до нула? И дали това число е едно и също за различни точки на Метагалактиката? Ако кривината е различна, от това може да се направят някои заключения, от които да се ориентираме къде се намираме в Космоса!

Ето това е една сериозна задача, с която трябва да се занимават учените, а не да умуват дали светът е  реален или не.

В моята хипотеза за структурата на Вселената е установено, че в Космоса има повърхнини, които са обикновени хиперболоиди, а те в същото време са и праволинейни повърхнини. По този начин може да си обясним, защо в  x.пространството  има също така прави и равнини. Например, в модела на Кейли-Клайн  всеки голям кръг на сферата т.е., който минава през центъра й, е равнина в нашия смисъл на думата, и в него е в сила Евклидовата геометрия. Освен това в модела има и двойни хиперболоиди,  които не са праволинейни повърхнини.

Картината, която се описва в моята хипотеза, е при фиксирана координатна система, която минава през центъра на сферата. Но какво става, ако вземем друга координатна система през центъра?? А през центъра минава звезда от координатни системи!! Затова съм казала, че задачата не може да се реши от един единствен мозък и съм помолила за Вашата помощ!

Това, че все пак се улавя някаква кривина е добър знак. Числото на тази кривина трябва да бъде пресметнато, ако трябва до 20-тия знак, след запетаята. След това да се провери  какво е то за различни точки на Метагалактиката, което ще позволи да се начертаят графики, от които бихме могли да се ориентираме къде се намираме във Вселената.

На добър час!

Искам да обърна внимание на нещо, което е написано в първата част на статията и което е ново както за мен така и за всички хора.

След като си изясних смисъла на геометричната точка, че тя е първичният атом, от който се създават всички по-плътни материи- представяме си я като безкрайно малко мехурче, запълнено с Енергията на Абсолюта,  и след като прочетох в легендите, че преди да се роди Вселената не е имало нищо- нито пространство, нито време, освен непрогледен мрак,  дойдох  до заключението, че  нашата Вселена е единствена!

Допускането, че има много Вселени, означава много геометрични точки, пълни с Енергията на Абсолюта, преди да се роди Вселената, което е невъзможно!

Така, че нещата се опростяват. Нашата Вселена е единствена! Светът, в който живеем, е реален! Защото, както писах на учените, които се съмняваха в реалността му, че не е необходимо да падне тухла върху главата ни за да се убедим, че света в който живеем е реален.

Не ни остава нищо друго освен да си гледаме работата и ако искаме да сме щастливи важно е да спазваме космическите закони, за да бъдем в хармония с Космоса. Не трябва да вършим неща с които да причиняваме лошо на другите хора около нас, защото с това нарушаваме  хармонията в Космоса, а това Абсолютът не позволява! На всяко наше действие, съответства противодействие,  което нарушителят е длъжен да изтърпи!

Не се учудвайте, че някои хора могат да се излекуват по духовен път, а други не могат. Ако заболяването е резултат от някоя лоша постъпка в миналото то не може да се лекува или казано по друг начин кармичните заболявания не се лекуват – те са изпитания, които ние трябва да изтърпим заради наши грешки. Понякога нашите грешки се стоварват и върху поколението ни. Абсолютът или Космическият разум вижда всичко, знае всичко, той е справедлив, при него всичко е точно и няма грешка! Не забравяйте, че Енергията на Абсолюта е навсякъде…и в писалката, която държите в ръката си, и в книгата, която четете,  във въздуха, който дишате – изобщо той е във всичко и навсякъде. Нека да го почитаме!

Относно адронния колайдер предлагам да не се бъркаме в работите на Абсолюта! Много неща не знаем и не е необходимо да ги знаем, затова смятам, че най-разумното нещо е  експериментите в ЦЕРН  да бъдат прекратени!

Моята книга не се продава в книжарниците. Може да се намери в библиотеката „Св. Св. Кирил и Методий“ и в библиотеките на БАН, Института по математика и механика и Техническия университет.

За желаещите, които искат да я имат, може да се обърнат към мен на моя имейл адрес: margarita.petrova.apostolova@gmail.com

Автор: доц. Маргарита П. Апостолова

В последните няколко десетилетия в света тече качествено нова научна революция в науката. Това е написал господин Кубрат Томов в книгата си „Философия на абсолютното, вселената и човека” още през 2009 година. Революциите в науката са нещо естествено и неизбежно, казва той. Новото в тази революция е това, че се съчетава съвременното знание със знанието, което е дошло от дълбока древност. Науката по собствени пътища стига до знания, които оказва се, са били известни в древните учения и легенди. Това води след себе си създаване на качествено нова научна картина за света, в който живеем. Оказва се, че Вселената и светът в който живеем, са много по-сложни отколкото си ги представят учените и самите ние.

Неговата книга е синтез на древното и съвременното знание, опит и мъдрост, гледани през призмата на философията, частните науки, езотеричната литература и математиката. Време е за качествен скок в разбирането ни за тоталната реалност: религиозният термин Бог и неговият научен  еквивалент – Абсолют, казва той.

Моята книга „Научната картина за света, в който живеем” е синтез на знанията, до които е достигнала науката до този момент и  знанията, които  се съдържат в легендите, дошли от дълбока древност. Нека да си спомним, че знанията в легендите са резултат от възможността на някои хора да включат психическата си енергия на космическа вълна и да се свържат с пространствената мисъл, а пространствената мисъл, това е Абсолютът, както беше казано в статия 6 .

Надявам се, че прозренията за света, в който живеем, до които са достигнали един известен български физик, при това с психотронични способности, и една неизвестна математичка да бъдат полезни за всички хора по света. Искам да подчертая, че вижданията ни за света, в който живеем, са направени независимо един от друг – аз с моята математическа мисъл, а господин Томов като физик, завършил Техническия университет с отличие, и с неговите познания във всички науки. Чрез философията и изключително дълбока мисъл той е достигнал до много истини за Абсолюта, Вселената и човека. Книгата му е много трудна за четене, затова никой не го е разбрал досега и поради тази причина България се е разделила най-малко с две Нобелови награди. Самата аз едва когато започнах да я чета за четвърти път започнах да разбирам. От неговата книга научих неща, които ми помогнаха да преосмисля и разбера още по-добре света, в който живеем.  Ще се опитам да разкажа със свои думи това, което съм разбрала и ще го свържа със знанията, написани в моята книга. Резюмето на „Новото знание за света, в който живеем”, което е събрано в 12 точки,  се намира в статия 6, озаглавена: „Призив към всички честни хора в България”.

Първото нещо, което господин Томов казва за Абсолюта (Бога) е, че Той е  Синтез на Всички Възможности, които са безкрайност на степен безкрайност или Той притежава качеството Всичкост. Този Синтез е материалното тяло на Абсолюта, чрез което Той съществува обективно. Само, че това тяло на Абсолюта е парадоксално за нашето разбиране, защото в много отношения то се държи като Нищото, Нулата, Точката, а в безброй други отношения – като нещо безкрайно плътно, безкрайно твърдо или като безкрайността.

От написаното по-нататък аз  разбрах, че в дефиницията за геометрична точка, която аз давам: „Геометрична точка е нулев обект от безкрайността” трябва да се разбира: 0=∞.  Абсолютът се отъждествява с безкрайността.

Важно е да се знае, че безкрайността е нещо много трудно за разбиране поради нашите ограничени възможности за разбиране. Например, всяко произволно голямо конкретно число е безкрайно по-малко от безкрайността, а произволна „част” от нея е също безкрайност равномощна на „цялата” безкрайност, което означава, че понятието „част” е неприложимо към безкрайните множества, респективно към Абсолюта.

В книгата „Седемте велики тайни на Космоса” на Николай Рьорих също се подчертава, че космическият безкрай си остава непостижимо страшно понятие, пред което немее Човешкият разум.

Друго качество на Абсолюта е неговата безкрайна плътност. Това качество ще се опитам да обясня по свой начин.

Нека да си представим числовата ос. Тя има начало, надясно са положителните числа, а наляво – отрицателните. Ще покажа безкрайната плътност  на точките, например в интервала (0,1).

Намираме средата на отсечката (0,1). На тази точка ще съответства числото 1/2, което е средно аритметичното число на двата края на отсечката или 0+1 делено на 2. Отсечката се разделя на две части или се получават две отсечки. Намираме и техните среди – на тях ще съответстват числата: 1/4 и 3/4. Получиха се 4 отсечки. Намираме и техните среди – получават се 8 отсечки, като на делящите точки ще съответстват някакви реални числа. И този процес продължава до безкрайност. В дъното на тази отсечка няма да има нито две съседни точки, тъй като на всеки две съседни точки средното аритметично число ще показва, че има точка между тях, нито ще има разстояния между две точки. Това качество на Абсолюта се нарича: безкрайна плътност. Разсъжденията ги направихме за точките на отсечката (0,1), но това се отнася за цялата числова ос – тя е безкрайно плътна.

Известно е, че съществува еднозначно обратимо съответствие между точките от реалната ос и множеството на реалните числа, което означава, че на всяка геометрична точка съответства някакво реално число и обратно на всяко реално число съответства геометрична точка. Трябва да знаем, че геометричните точки са обекти, а  съответните им реалните числа изразяват някакви качества на тези обекти. Освен това, те са най-малките частици, които  повече не могат да се делят. Те се намират в на дъното на материята.

Според легендите първичният материал или „суровината” за Космическата Материя е Пракосмическата Субстанция – непроявената девствена материя. В източните легенди я наричат Корен на Материята и тя е вечна. Тази „разтворена” материя е невъобразимо разредена фина субстанция. От нея се създават всички видове Космическа материя – от най-фината до най – грубата. Енергията на Абсолюта чрез вихрено движение с невъобразима бързина „пробива дупки” вътре в Пракосмическата Субстанция. Тези вихри на Живота, облечени с най – фина обвивка от Пракосмическа Субстанция, са всъщност първичните атоми. Тези атоми представляват празнини в субстанцията, запълнени с енергията на Абсолюта.

От всичко казано дотук, ние можем да направим заключение, че  тези първични атоми са нашите геометрични точки и това са обектите от които  е съставена безкрайността, т.е. Абсолюта.

Както знаем основни геометрични обекти са точка, права и равнина. Правата е едномерно множество от точки или точки, равнината е двумерно множество от точки или точки, тримерното пространство, в което живеем, е тримерно множество от точки или точки, четиримерно, петмерно и т. н. пространства, които се изучават в математиката, са съответно:  и множества от точки и       т. н. Виждаме, че основно понятие в  геометрията е понятието  геометрична точка.

По-горе доказахме безкрайната плътност на числовата ос, т.е. на правата.

Нека да си представим, че сме седнали пред масата, сложили сме ръцете си върху масата и държим в ръцете си опънат конец. Този конец ще бъде символа на „права” от нашия физически свят, съставен от най-грубата материя. В дъното на материята, от която е съставен конеца, стоят атомите, в които има протони, електрони – там е фотонът, който вибрира на преградата между двата свята и затова го виждаме ту като частица, ту като вълна, което е и обяснението за корпускулярно-вълновия му характер.

Както беше казано по-горе правата се състои от геометрични точки, които са  разположени безкрайно плътно в нея и те лежат в безкрайността. За това ще си представим, че „нашата права” има двойник и съвпада с още една мисловна права, в която са разположени геометричните точки.

Нека да придвижим „нашата права” към себе си, успоредно на повърхнината на масата. При това движение, тя ще опише част от равнина. За равнината знаем, че тя е двумерно множество от геометрични точки, следователно тя също ще има безкрайна плътност.

Накрая нека мислено да си представим, че тази част от равнината я издигаме  нагоре. При това движение тя ще опише част от пространството, за което знаем, че съдържа  геометрични точки. Следователно, пространството, в което живеем, е безкрайно плътно.

Освен това нека да си спомним, че тримерното ни пространство се получи чрез движението на „нашата права” и нейния двойник – мисловната права, в която се съдържат геометричните точки. Оттук можем да направим заключение, че ние живеем в пространство, което се състои от два наложени един върху друг свята: нашият физически свят и безкрайността.

Помислете си колко огромна е Вселената и в нея се съдържа безкрайно плътно множество от геометрични точки! А безкрайността – това е тялото на Абсолюта.  В легендата беше казано, че първичните атоми (геометричните  точки) са празнини, в Пракосмическата материя, които са запълнени с Енергията на Абсолюта. Тези празнини, можем да си ги мислим като безкрайно малки мехурчета пълни с Енергията на Абсолюта. Помислете си, цялата Вселена плътно е запълнена с Енергията на Абсолюта (Бога)!

Легендите различават седем състояния на Космическата Материя – седем степени на тънкост. Както парата, водата и ледът са трите състояния на едно и също вещество от нашия физически свят, така съществуват седем състояния на Космическата Материя. От тях само седмото, най-низшето, най–грубото състояние е видимо за нашите физически очи: това е материята на нашия физически свят.  Шестте висши състояния са  невидими и недостъпни за нашите физически чувства.

Всяка от седемте градации на Космическата Материя се състои от атоми, различни за всяка градация. Как се създват атомите на първото, най-фино състояние на Материята беше вече обяснено. Всяко от седемте състояния на Космическата материя образува своя особена Космическа сфера, свой особен Свят. Безбройните първични атоми и техните комбинации образуват   Духоматерията на най-висшата или първа сфера, наричана „Божествен Свят”. Всички следващи сфери са концентрични и са разположени вътре в първата сфера на Божествения Свят.

След това Абсолютът строи атомите на следващата, втора сфера. От най-груби комбинации от материята на първата  сфера, Той образува спирални вихри около някои от атомите й. Тези по-груби атоми съставят Космическата Материя на втората сфера, наречена „Монадичен Свят”. Атомите на всички следващи състояния на Духоматерията се създават по подобие на атомите във втората сфера.

Легендата разказва за тези две най-висши Космически Сфери като  за недостъпни за нашето разбиране – затова за тях не е известно нищо. Нещо е  известно за следващите две сфери – Третата, наричана „Свят на Духа” или „Свят на Нирвана” и Четвъртата, наричана „Свят на Блаженството” или „Свят на Интуицията”.

Много повече се знае за петата и шестата сфери – това са вече достъпни за човека сфери. Петата се нарича „Огнен Свят” или „Свят на Ума”, а шестата – „Фин Свят” или „Свят на чувствата, емоциите и желанията”. Самите названия на тези Светове вече показват, че те са „Човешки”.

Последната седмата сфера – това е нашият физически свят, в който ние живеем сега. В легендата той се нарича „Плътен свят”.

Тъй като Духоматерията се съдържа във всички сфери, то в света няма „мъртва” материя – няма материя без дух и няма дух без материя.  Във вътрешните сили, скрити в Духоматерията на физическия свят, се крие силата на еволюцията.

След като са построени атомите на всяка една от Космическите Сфери, Абсолютът създава в тях подразделения, които във всяка сфера са седем. За тази цел атомите се събират в групи по два, три,четири и т. н.

Първото или най-финото подразделение на всяка от седемте сфери се състои от прости основни атоми, докато всички останали подразделения – от комбинации на тези атоми. Така във физическия свят първото подразделение е съставено от прости атоми.

Второто се образува от достатъчно прости комбинации на еднородни атоми–това е електромагнитното състояние на физическата материя.

 Третото подразделение с състои от по-сложни комбинации от прости атоми и това е светлинното състояние на физическата материя или „ефирът”.

 Четвъртото се състои от още по-сложни комбинации – това е топлинното състояние на материята или „огънят”.

 Петото подразделение е образувано от още по-сложни комбинации, разглеждани от химиците като газообразни комбинации на химическите елементи – това е газообразното състояние на материята или „въздухът”.

    Шестото подразделение е течното състояние на материята или „водата”.

Седмото се състои от твърди вещества – това е „земята”.

Животът или съзнанието на Абсолюта се проявяват като род енергия, род вибрация, всичко се основава на вибрациите. Вселената с състои от вибрации на Изтичащия Божествен Живот. Те се обличат в основните форми на материята, от които се развива цялото многообразие. Абсолютът е във всеки атом, прониква във всичко, съдържа и развива всичко. Той е Изворът и Краят на Вселената, нейната причина и цел. Той е във всичко и всичко е в него.

Според теорията на относителността началото на Вселената е започнало от точка. Аз също съм приела това за истина. От легендите научаваме, че преди да се роди Вселената не е съществувало нито пространство, нито време, освен царуващ мрак. Щом не имало пространство не е имало и геометрични точки, които да дадат начало на много Вселени. Това означава, че нашата Вселена е единствена и няма други Вселени!

Когато е ударил часът за раждането на Космическия живот в легендата се казва, че първата дума, която се разнася в Безмълвието е: Логос. Това е първият звук, чрез който се заражда Вселената. Тази вибрация или движение на Божествената енергия е едновременно  Светлина и Божествена Мисъл.

От написаното за раждането на Вселената се усеща едно спокойствие и съвсем не прилича да е имало някакъв взрив.

В моята книга също съм приела, че раждането на Вселената е станало тихо и плавно. Това решение взех, след като разчетох закодираната информация в основния символ на масоните – забелязах, че най-отгоре не е отбелязан центъра на двете концентрични окръжности. От господин Томов научих, че геометрична точка означава 0=∞, което също е потвърждение на плавния преход.

Ние  живеем в тримерно пространство, но в математиката се изучават пространства с размерности по-големи от три. Тъй като математиката е отражение на обективната действителност, то би трябвало да ги има и в реалния свят.  Многомерни пространства могат да съществуват единствено във Фините или в Отвъдните светове

 Достъп до тези светове, по време на земното си съществуване, могат да имат само личности с отворени духовни сетива, което ги прави качествено по-различни от останалите. Те са достигнали по-високо стъпало в еволюционното си развитие.

В езотеричната литература много често се споменава думата „измерение” и се казва, че в Отвъдните светове „измеренията” били много.

Но световете на съзнание на човека били седем. Госпожа Мариана Везнева казва, че всички автори са на едно и също мнение: невидимите светове са сфери, взаимно свързани и взаимно проникващи се една в друга. Броят им е 7, включително и физическата сфера.

В моята книга аз доказвам, че максималната размерност на световете на съзнание е осем. В това сме единодушни с господин Томов. Чрез неговите дълбоко философски разсъждения той е достигнал почти до същия извод. На Фиг.1 е дадена схемата на световете на съзнание в Отвъдните светове, която госпожа Везнева е получила като откровение „Отгоре”. От схемата се вижда, че нашият свят, който беше наречен „Плътен свят”, е означен с 1. Както знаем, неговата размерност е 3. Следващите светове са наречени „Нисши светове” – това са инстинктивният свят и чувственият свят, които имат размерности на пространствата съответно 4 и 5. Да си спомним, че когато говорихме за степените на тънкост на материята тези два свята, които бяха най-близо до на нашия физически свят носеха имената: Фин свят и Огнен свят. Вече знаем, че Финия свят е четиримерно пространство, а Огнения свят е петмерно пространство.

Следващите светове, които госпожа Везнева нарича „Средни светове”- това са светове на интелекта и на разума, които са пространства с размерности съответно 6 и 7.

Висши светове – това са светът на Мъдростта – осеммерно пространство и „Божествния свят”, където имаме разлика с гоподин Томов, при определяне  размерността на това най-важно пространство. То би трябвало да бъде деветмерно и господин Томов го нарича деветмерно, но му прави впечатление, че нещо не е наред. В книгата си той пише: „При деветмерното пространство настъпва някаква неопределеност, някакъв хаус и ориентацията става невъзможна”, казва той.  И той е прав, тъй като „Божественият свят” е безкрайно плътно пространство от геометрични точки.

В моята книга съм обяснила, че размерността на едно пространство се определя от максималния брой линейно независими вектори в него, което означава, че размерностите на пространствата се определят от вектори или посоки. Нашето пространство е тримерно, защото има три посоки:  дължина, ширина и височина. Геометричната точка е нулмерно пространство с направляващ вектор нулевият вектор. Какво е това нулев вектор? До сега никой не е дал определение! Очевидно това е потенциалната възможност на геометричната точка да предизвиква всевъзможни посоки!! Това означава, че „Божественият свят” е нулмерно пространство и това обяснява защо в Отвъдните светове „измеренията” са много.

Ще цитирам написаното за „тъмната материя” в интернет на 11 юни 2014:

„Само 5 % от нашата Вселена се състоят от обичайната ( барионна ) материя. Останалите 95 % се падат на тайнствената тъмна материя и още по- тайнствената тъмна енергия, чиято природа остава неизвестна”.

        На фигурата с 1  е означен нашия свят и той  съставлява 5 % от материята на Вселената, а останалите  95 %  се падат на тъмната материя. На фигурата с цифрите от 2 до 7 са означени Отвъдните светове. За материята в тези светове се казва, че тя е необичайно „тънка материя”, фина субстанция, която е невъзможно да бъде разбрана от нашия мозък, нито пък да си я представим. Освен това тази материя не е в нашето тримерно пространство, а се намира в пространства с размерности от четири нагоре. Така, че опитите ни да се докоснем до тази материя предварително са обречени на неуспех.

Искам да обърна внимание на това, че според съвременните постижения на Космологията ние не можем да наблюдаваме обекти извън Метагалактиката (наблюдаемата Вселена), което означава, че знанията, които имаме за Вселената се отнасят само за една част от нея. Ние даже не знаем каква част представлява тя в сравнение с цялата Вселена. Науката свършва до нея и от там нататък започват предположенията. А не е възможно да опишеш една провинция, ако си живял само в един неин град.

Да благодарим на тези хора, които са се отказали от удоволствията на нормалния човешки живот заради опознаване тайните на Космоса и са отивали в пустините, усамотявали се в горите- ставали са отшелници, за да не им пречи никой да се съсредоточат върху размишления за корените въпроси на Битието. Благодарение на тях  ние имахме възможността да научим всички тези неща за цялата Вселена.

Надявам се, че господин Кубрат Томов, аз и легендите в книгата на Николай Рьорих  сме допринесли за Новата революция в науката.

Накрая искам да  завърша статията с мисли,  които съм извадила от книгата на господин Кубрат Томов „Философия на абсолютното, вселената и човека”, за да могат всички да разберат какъв човек сме имали. Казвам в минало време тъй като, може и да не сте чули, че той почина на връх Бъдни вечер миналата година. Не сте чули, защото за съжаление у нас сега на почит са лъжците, крадците и мошениците За тях се говори, за тях се пишат книги и за тях се грижи правосъдието в България. Но аз вярвам, че това ще се промени, защото истината и доброто винаги побеждават.

Цитирам:

1. Без просветени хора не е възможна мъдра и щастлива цивилизация.

2. Древните учения носят космическо знание от извънземните създатели на човека.

3. Изкуството- това е Вселената на красотата и чувствата.

4. Острите противоречия идват от невежеството и егоизма и ще си отидат заедно с тях.

5. Ако хората не си намерят мястото в хармоничната система на Природата, тя ще ги изхвърли.

6. Океан е слаба дума за пълната структура на човека– точната дума е Космос.

7. Математиката е паралелния свят на реалността.

8. Човекът е част от Вселената, но и тя е част от него- ние взаимодействаме с цялата Вселена.

9. Всяко съществуващо нещо има своето предназначение, цел и смисъл- има своето оправдание да съществува.

10. Нивото на интелигентност (умност) на един човек се определя от най- сложните проблеми в дадена област, които е способен да решава.

11. Тъй наречената обща интелигентност предпазва човека от изпадане в положение на глупак.

12. Всичко е вибрация – всичко е музика.

13.Магическото знание днес е обикновеното знание утре.

14. Пълната реалност е магическа завинаги.

15. Няма дълбока наука без философско осмисляне и подход.

16. Непознатото е вечната любов и стремеж на познанието.

17. Нулата 0 е компенсираната безкрайност ∞.

18. Няма напълно завършени теории – винаги пред тях е безкрайността.

19. При напредналите общества водеща е културата на духа.

20. Бъдещия човек ще бъде с развити и овладяни психотроични качества.

21. Главната цел на истинското образование е формирането на правилната ценностна система на базата на историческия опит на обществото.

22.Новата медицина ще бъде духовна и природна.

23. Бъдещото правосъдие ще включи кармата и превъзпитанието.

24. Моралът е обективен закон.

25. Жената и Любовта са стожерът в утрешната култура и цивилизация.

26. Най-голямото богатство на истинското общество е отговорният човек.

27. Мъдрият човек разграничава важното от маловажното и реагира според това.

28. Словото е силно енергетизирано и въздейства резонансно върху мисленето и съзнанието на възприемащия го.

29. Всяка категоричност е опасна – толкова много не знаем и грешим.

30. Образованието е подготовка за проблемите и бъдещето.

31. Положителните глобални тенденции маркират утрешната култура.

32. Отрицателните глобални тенденции маркират нашето невежество и безумие.

33. Всички съвременни признаци говорят, че цивилизацията ни е пред качествено нов период.

34. Цивилизацията днес вече принадлежи на миналото, защото се управлява от безумен егоизъм и бездуховност.

35. Време е за формиране на нова наука – интегрално човекознание.

36. Крайно време е за обединяване на древното и съвременното знание, опит и мъдрост.

37. Когато Любовта стане същност на човешките отношения, тука ще стане Рай.

38. Истинската Любов е пълната връзка между мъжа и жената, между две души.

39. Кръгът и сферата са отлични модели на важни свойства на света и Абсолюта.

40. Стремежът към Абсолюта е стремежът към абсолютната истина и щастие.

41. Комунизмът е идеал, но с него манипулират.

42. Правосъдието днес служи на престъпността – най-вече на управляващите.

43. Мисленето е мощта на човека.

44. Първата заповед при приемането на нова информация е желанието да я разбереш.

45 .Живот без високи цели и идеали е дребен и дребнав.

46. Без морал не може да се мисли правилно.

47. Финото да управлява грубото е основен принцип в природата–най-финото нещо е Абсолюта.

48. „Целта оправдава средствата” трябва да стане: „Целта определя средствата”.

49. Във всяко знание има относителна и абсолютна истина, но в твърде различни пропорции.

50. Само творческият ум е жив ум – това му е работата.

51. Творчеството е и лечебно.

52. Себепознание чрез творчество е равно на екстаз.

53. Геният днес е нежеланият пратеник на бъдещето.

54. Между две научни революции ръководна роля придобиват дребните учени и псевдоучените.

Интервю с Даяна Борисова

Автор: Яна Ненчева

Снимка 1. Наблюдение под конфокален микроскоп

Даяна Борисова завършва гимназията с изучаване на чужди езици „Свети Методий” София. Продължава обучението си в Биологическиs факултет, СУ „Св. Климент Охридски”, специалност Молекулярна биология. Магистър е по Микробиология и микробиологичен контрол. Работи по специалността си в Българска Академия на Науките, Институт по Микробиология „Стефан Ангелов”, Секция „Морфология на микроорганизмите и електронна микроскопия”.

1. Вие сте завършила Молекулярна биология като бакалавърска степен. Как се стекоха обстоятелствата тогава, че да Ви заинтригува точно това?

Да, точно така, завърших Молекулярна биология. Молекулярната биология ме заинтригува, защото е една нова и модерна специалност. Дава възможност за откриване и доказване на нови технологични методи, разработването им и регистрирането на инфекциозни, генетични заболявания и т.н.

2. Кой беше моментът, в който осъзнахте, че именно това искате да е Вашето занимание? Ако не беше това, с какво смятате, че щяхте да се занимавате?

Моментът, в който реших, че искам да се занимавам точно с това беше, когато бях в първи или втори курс. Изучавахме предмета Цитология и асистентът така ни представи бактериалната клетка и процесите, които протичат в нея, че привлече интереса ми до такава степен, че осъзнах, че искам да се занимавам с работа на клетъчно равнище. И така е до днес…

Може би, ако не бях завършила биологична наука, щях да се занимавам с финанси, макар че съм скарана с математиката!

3. А как решихте да се занимавате с наука и доколкото знам планувате и да запишете докторантура? Това е сериозна три-четири годишна времева инвестиция

Тъй като имам желание да се занимавам с научна работа, пък и това е свързано с дейността ми, това е логична следваща стъпка в развитието на научната кариера.

Да, съгласна съм с Вас, че това е дълъг период от време, но понеже е свързано с работата ми, която харесвам, не мисля, че ще усетя времето.

4. Има много скептицизъм, когато се каже, че се занимаваш с наука тук в България. Много от завършилите още бакалавър се насочват към чужбина. Обмисляла ли сте да учите сходна специалност, но извън България?

Да, така е, да правиш наука в България изисква много и не е лесно, има доста пречки за развитие, особено за младите учени. Мислех по въпроса да правя магистратура в чужбина, но започнах работа по специалността, която завърших, попаднах на точното място за мен и останах в България.

5. Какво смятате, че пречи на науката в България, за да се развива така, както би ни се искало?

Първото нещо според мен, което пречи на науката да се развива, е липсата на средства. В България се отпускат минимални средства за наука.

Друга причина е, че липсва мотивация за млади хора.

6. С какво се занимава вашата лаборатория?

Най-общо лабораторията, в която аз работя, се занимава главно с ултраструктура и цитохимия на микроорганизми от различни филогенетични групи: вируси, бактерии и еукариоти. Също с адхезия на бактерии върху абиотични повърхностни и култивирани клетки, повърхностни полизахаридни антигени от патогенни щамове E.coli, и биофилми – структура, развитие и модулация на природните продукти.

7. А с какво се занимавате в момента?

В момента тематиката, която разработвам, е свързана със сравнителни изследвания на двойки щамове P. Aeruginosa, изолирани от пациенти с муковисцидоза, преди и след третиране с антибиотиково лечение.

Снимка 2.Pseudomonas Aeruginosa, снимка на Julia Plotnikov

8. Разбрах и че подготвяте кандидат-студенти. Удовлетворяваща ли е работата с ученици?

Да, аз като малка съм си мечтала да работя, както в лаборатория, така и като учител, и сбъднах мечтата си. С кандидат-студенти е много хубаво да работиш, прекрасно е да виждаш много млади и нахъсани хора с перспектива за хубаво бъдеще.

9. Доста често участвате в конференции в и извън България. Какви са наблюденията Ви върху чуждестранните екипи? Различават ли се от нашите?

По-скоро не се различават като екипи. Както в така и извън България, има екипи, които работят върху различни тематики. Разликата е най-вече в лабораториите и обзавеждането в тях, всичко е доста по-ново, апаратите им са доста по-модернизирани.

Снимка 3. Даяна Борисова, пред постер на конгрес в Трявна

10. На популярен език, какво е практическото приложение Вашата работа?

P.aeruginosa е широко разпространена грам-отрицателна бактерия. Тя е факултативен патоген- честа причина за ранната смъртност при болни с муковисцидоза. Това е генетично нарушение от групата на редките заболявания.

Хроничните белодробни инфекции при такива пациенти са изключително трудни за лечение, а честите периоди на влошаване влияят върху качеството на живот и на цялото семействона болния.

Предвидените изследвания и усвояването на нови методики имат за цел изучаването на адаптациите на P.aeruginosa към персистенция, развила се в резултат от хроничната колонизация в белия дроб на пациентите. Научната тематика е към направление „Биомедицина и качество на живот”.

11. Какви са бъдещите Ви творчески планове така да се каже?

Моите творчески планове за момента са да се развивам в различни направления, да усвоявам нови методики за работа и да се изкачвам по стълбицата на нивата на науката така да се каже.

Снимка 4. Работна обстановка

12. Какво Ви дава работата? Как Ви вдъхновява?

Работата ми ми дава много, доставя ми огромно удоволствие, екипът, с който работя е прекрасен. Вдъхновява ме възможността за реализация на нови методики на работа, също така ме вдъхновяват неочакваните резултати след даден експеримент.

Снимка 5. Работна обстановка

13. Как си почива един учен след дългия работен ден J ?

Аз лично си разтоварвам със спорт след работния ден, понякога ако остане време се срещам с приятели и най-вече се зареждам с енергия уикендите извън София!

Текста чете: Гергана Владимирова

В своя последен завладяващ епизод, Планетата Земя II (проект на BBC) разкрива защо приемането на дивата природа в градовете ни може да е тайната за здравословен живот в градска среда.

Целият текст тук:

Защо „дивите градове” са добри за здравето ни

Учен откри връзка между излагането на високи нива на естрогенови полови хормони в утробата и вероятността от появата на аутизъм. Откритията са публикувани на 29.07.2019 г. в списанието Molecular Psychiatry.

Откритието предлага допълнителни доказателства в подкрепа на теорията, че аутизмът се дължи на пренаталните полови стероиди, първоначално предложена преди 20 години.

През 2015 г. група учени в университета в Кеймбридж и Държавния серумен институт в Дания измерват нивата на четири пренатални стероидни хормона, включително два известни като андрогини, в амниотичната течност в утробата и откриват, че средно те са в по-висока концентрация при мъжките фетуси, отколкото при женските, които по-късно развиват аутизъм. Тези андрогини се произвеждат средно в по-високи количества в мъжките, отколкото в женските фетуси, така че това може би обяснява защо аутизмът се среща по-често при момчетата. Те също са известни с това, че маскулинизират части от мозъка и имат ефект върху броя на връзките между мозъчните клетки.

Днес, същите учени надграждат предишните си изследвания, като тестват проби от амниотичната течност от същите 98 проби от хора, взети от Датската биобанка, която събира амниотични проби от повече от 100,000 бременности, но в същото време наблюдават друг набор от пренатални полови стероидни хормони, наречени естрогени. Това е важна следваща стъпка, защото някои от хормоните, изследвани преди, директно се преобразуват в естрогени.

Всичките четири естрогена са средно значително увеличени в 98-те фетуса, които по-късно развиват аутизъм, сравнени с 177-те фетуса, при които това не се случва. Високите нива на пренатални естрогени са по-добър индикатор за вероятността от аутизъм, отколкото високите нива на пренатални андрогени (например тестостерон). Птовино на популярното мнение, което асоциира естрогените с феминизация, пренаталните естрогени имат ефект върху растежа на мозъка и маскулинизирането му при много бозайници.

Професор Саймън Байрън-Коен, директор на Изследователския център за аутизъм в Университета на Кеймбридж, който ръководи изследването и пръв предлага теорията за аутизма, причинен от пренаталните полови стероиди, казва: „Това ново откритие поддържа идеята, че увеличените пренатални полови стероидни хормони са потенциалните виновници за състоянието. Генетиката е добре проучена и тези хормони вероятно въздействат с генетични фактори, за да влияят на развиващия се мозък на фетуса.”

Алекс Цомпанидис, докторант в Кеймбридж, който работи над изследването, казва: „Тези завишени хормони може да идват от майката, от бебето или от плацентата. Нашата следваща стъпка е да изследваме всички тези възможни източници и как те взаимодействат през бременността.”

Доктор Алекса Пол, част от групата в Кеймбридж, казва: „Това откритие е вълнуващо, защото ролята на естрогените при аутизма е малко изследвана и се надяваме, че може да научим повече за това как те допринасят към развитието на мозъка на фетуса в следващи експерименти. Ние трябва да проверим дали същият резултат е верен и за жените с аутизъм.”

Групата обаче предупреждава, че тези резултати не трябва и не могат да се използват като скрийнинг тест за аутизъм. „Ние се опитваме да разберем аутизма, не да го предотвратим”, добавя професор Бейрън-Коен.

Доктор Ари Коен, биохимикът в групата, намиращ се в Държавния серумен институт в Копенхаген, казва: „Това е страхотен пример как уникална биобанка, основана преди 40 години, днес все още дава научни плодове по невероятен начин чрез международно сътрудничество.”

Превод: Недялка Аценова

Източник: ScienceDaily

Автор: Кремена Маркова, психолог

Когато колата ви се повреди, я водите на сервиз и знаете какво ще се случи – връщат ви я ремонтирана. Когато си навехнете глезена, посещавате лекар и знаете какво ще се случи – той ще помогне физическото ви състояние да се подобри.

Когато обаче си записвате час при терапевт, имате ли представа какво точно ще се случи? Много хора не са съвсем сигурни. Дали просто ще говорите? Ще обсъждате ли вашето детство? Ще ви хипнотизират ли? И какъв е смисълът да посещавате терапевт? Не върши ли същата работа един разговор с приятел?

Съществува голяма доза несигурност в нашето общество относно протичането на една психологична терапия. Хората не знаят какви ползи може да осигури терапевтичното лечение. В статията ще обърнем внимание на някои типични въпроси, които се пораждат сред обществото.

Трябва ли да съм „болен“ или „разстроен“, за да посетя психотерапевт?

Не. Това схващане е мит.

Докато някои терапевти се специализират в тежките емоционални разстройства – включително суицидни мисли и  шизофрения, други се фокусират в подпомагането на клиентите да преминат през далеч по-типични и ежедневни ситуации. Например: очертаване на промяна в кариерата, подобряване на родителските умения, укрепване на способностите за овладяване на стреса и тревожността, справяне при развод и др. Точно както някои лекари са специалисти в лечението на  животозастрашаващи болести, а други се отнасят към далеч по-често срещани  като грип, простуда и т.н., така и психотерапевтите могат да обслужват широк кръг от клиенти с различни нужди.

Всъщност, по-чести клиенти са обикновени хора, здрави, но борещи се с конкретна лична слабост. Повечето от тях са предизвикани от собствените си цели като например редукция на тегло, създаване на баланс между личния живот и работата, желание за по-ефективно родителстване, справяне с чувство на безпокойство  и др.

Как мога да избера правилния терапевт за моя случай?

Изборът на терапевт е като изборът на всяка друга услуга. Добре е да потърсите в мрежата различни сайтове за такива специалисти, както и мнения на техни клиенти. Също така, да се допитате до приятели, които са ползвали подобни услуги или до личния ви лекар за препоръка.

Ако желаете да се работи по конкретен въпрос – преяждане, тютюнопушене, контрол на гнева или др., потърсете психолог, работещ в зададената област. Повечето колеги поставят акцент върху проблематиката, с която се занимават. Тази информация може да получите от личните им интернет страници, по телефона или на място.Ако установите, че това не е вашият терапевт и не работи по такива случаи, винаги може да го попитате да ви насочи към някой друг.

Какво всъщност се случва по време на една терапевтична сесия?

Всяка сесия по същество е насочена към постигането на изгубения баланс. Вие описвате ситуацията, която ви притеснява и чувствата, предизвикани вследствие на това. Терапевтът използва своя опит и знания, за да ви асистира в откриването на правилния за вас път.

В началото на сесията, терапевтът обикновено ви кани да споделите повече за вашия живот, това, което се случва около вас, мислите ви, какво ви притеснява, както и вашите цели. Ще бъдете помолени да говорите открито. Психологът ще ви слуша внимателно и е възможно да си води бележки, докато разказвате. Някои колеги предпочитат да си запишат нужното, след края на срещата. Няма да бъдете критикувани, прекъсвани или съдени. Важно е да знаете, че вашият разговор е строго конфиденциален. Това е специален, уникален разговор, в който може да кажете всичко абсолютно открито, точно това, което чувствате и мислите. В този момент не бива да се притеснявате, че казаното може да нарани или засегне някого. Всичко, което искате и имате нужда да споделите, е напълно ОК.

Някои психолози биха ви дали домашно, за да бъде сеансът напълно завършен. То би могло да бъде,примерно всеки ден за известно време да удряте възглавница, за да се освободите по безопасен начин от натрупаните негативни емоции. Или да си водите дневник, в който вечер да записвате мислите и чувствата си, или да говорите определени неща на себе си в огледалото и т.н.  Това са стъпки и предизвикателства, имащи отношение към крайната цел. На следващата сесия може да споделите напредъка си и/или да изтъкнете областите, в които сте се затруднили.

Естествено, всеки терапевт е различен, всеки клиент е уникален и всяка връзка терапевт-клиент е индивидуална и специална сама за себе си. Това означава, че не съществува универсална формула за протичането на една психологична среща.  Някои колеги използват тълкуването на сънища в своята работа, други прилагат музико- или арт терапия, трети включват хипноза, медитация или разиграване на роли и т.н. В крайна сметка, независимо от подхода, психологът ще ви слуша без осъждане и ще се опита заедно да откриете алтернативни решения на предизвикателствата, пред които сте изправени.

Ще трябва ли да обсъждам детството си?

Не е задължително. Много хора си мислят, че посещението при терапевт, непременно значи изкопаване на стари скелети от миналото и най-вече детството. Това също е мит. Това, което ще обсъждате по време на посещенията ви, зависи изцяло от ситуацията и поставените цели. Фокусът на терапията е насочен най-вече към сегашното време и бъдещето, което желаете да създадете.

Все пак трябва да се знае, че ако наистина не искате и избягвате да говорите за вашето детство, интензивността на вашия отказ би подсказала, че всъщност трябва да се проведе такъв разговор. Когато хората имат силни негативни емоции около своето детство или някоя друга тема, това обикновено струва разравянето й, за да се разбере каква е причината. Каквато и да е тя, щом предизвиква такива крайни реакции, със сигурност се отразява по някакъв начин и на настоящия ви живот, дори и без да осъзнавате.

Колко дълго е нужно да посещавам терапевт?

Това зависи напълно от клиента. Има такива, за които едно посещение е достатъчно и други, при които са нужни седмици или месеци.

Някои, които се справят от първия път, се нуждаят единствено от един откровен, отворен разговор, за да достигнат до решение. Други, след като постигнат поставената цел, набелязват нова и продължават да посещават своя психолог. Трети идват веднъж в седмицата или месеца, за да споделят своите чувства, да изострят житейските си умения, да медитират и т.н. Терапията е изцяло подчинена на нуждите на клиента.

Терапията по телефон, видео или чат също толкова ефективна ли е като тази лице в лице?

Това зависи от вашата индивидуалност и предпочитания. Он-лайнваринтът е удобен за много ситуации, в които сте далеч от своя терапевт или не желаете да губите време в трафика. Дори в тези случаи е хубаво да има една първа среща на живо, на която да се определи кой вид посещение е най-подходящ за вас. В никакъв случай не бива да се пренебрегва и реалния контакт, където общуването не зависи от вашата интернет връзка и могат да се проследят реакциите директно.

Защо да посещавам психолог? Не мога ли просто да поговоря с приятел или някой близък роднина?

Ако сте благословени с близки приятели или членове на семейството, които ви изслушват и подкрепят, споделяйте с тях своите чувства, надежди и мечти. Тези хора са голяма част от вашия живот и техните прозрения и насърчаване могат да са ви много полезни. Въпреки това, хората, които ви познават не могат да бъдат винаги напълно обективни. Те ви възприемат в един образ и пречупват през него своите възприятия. Например: Желаете да промените кариерата си, да напуснете сегашната си работа и да се захванете с нещо съвсем ново. Споделяте тази идея на жена си. Тя може да иска да ви подкрепи на 100% и видимо да го прави, но освен това, тя се бори и със своите страхове относно това решение – като безпокойството как тази промяна ще се отрази на общия ви живот и доходите ви. Тези емоции биха попречили да ви подкрепи обективно.

Ето защо работата с терапевт може да бъде толкова ценна. Това е възможност да споделите наистина всичко, което мислите и чувствате, без опасение, че някой ще наложи своите страхове или очаквания спрямо вас.

Терапевтичния сеанс е време и пространство, в което не е нужно да се притеснявате, че ще нараните чувствата на някой – може да бъдете напълно откровени. Това означава, че има потенциал да стигнете до решение много по-бързо и лесно, отколкото очаквате.

Да обобщим

Психотерапията е ценен инструмент, който може да ви бъде полезен при откриване на решения, възстановяване на изгубения баланс, намиране на път към целите, подобряване на  уменията за комуникация, себеизразяване, пълноценно общуване. Тя може да ви е полезна при овладяване на гнева, проследяване на собствените емоции, поддържането на отворен ум.

Предупреждение: Тази статия е само за информационна цел. Тя не е заместител на професионална или психологична помощ.

Използвани материали: WhatReallyGoesOnDuring a TherapySession, 2015, Suzanne Gelb PhD JD

Автор: Теодора К. Пискова

2015-та година остава в историята на научните среди с новия революционен метод за геномно редактиране – технологията CRISPR/Cas9. Сензационното откритие представлява изключително прецизен, ефикасен, бърз и евтин начин за манипулиране на ДНК, който обещава да ускори геномните изследвания и да предложи лек срещу рак и срещу редица наследствени болести. Статията има за цел да запознае читателя с метода и неговите предимства, с областите на приложение, както и с етичните предизвикателства, пред които това откритие ни поставя.

В декемврийското си издание за 2015 г. сп. Science обяви CRISPR/Cas9 за научно откритие на годината.

CRISPR/Cas9

CRISPR („Clustered regularly-interspaced short palindromic repeats”) са сегменти от прокариотна ДНК, които съдържат множество повторения на къси части от гени. Те са описани за пръв път в края на 80-те години, а в периода 2005-2007 година се изясни и тяхната роля: заедно с Cas („CRISPR-associated protein”) – ендонуклеаза, т.е. ензим, който може да разрязва ДНК, те образуват бактериална система за придобит имунен отговор.

През 2012 екип от учени, включително Денифър Даунда и Емануеле Шарпентие, които независимо една от друга изследват ендонуклеазата Cas9, успяват да я приложат, заедно със синтетична единична водеща РНК (single-guide RNA), за откриване и срязване на човешка ДНК в култура на точно определено място. Оттогава технологията се изследва с цел приложение в геномното редактиране, като през 2015 е вече значително оптимизирана.

Когато вирус нападне бактерия, тя е способна да копира част от гените му и да ги интегрира в собствения си геном като своеобразна памет – CRISPR. Съхранените повторения биват използвани за синтез на РНК, която се свързва с Cas – протеин и служи за сканиране и разпознаване на вирусната ДНК. След разпознаването й Cas като нуклеаза я разрязва и възпрепятства възпроизводството на вируса.

Заради прецизността си методът често е обозначаван като „молекулярна ножица”. Два компонента играят ключова роля: единична водеща РНК (single guide RNA, sgRNA, gRNA) и ендонуклеазата Cas9. Водещата РНК разполага с регион за свързване с Cas9 и с област, която съответства на целевата част от клетъчния геном. Така тя образува комплекс с Cas9, разпознава мястото за срязване и „завежда” нуклеазата до целта. Функцията на Cas9 е самото разрязване на ДНК.

Комплексът от Cas9 и sgRNA. Участък (в оранжево) от sgRNA се свързва с Cas9 (бледорозово). Сегмент от sgRNA (в зелено) свързва комплекса с геномната ДНК. Ножиците обозначават местата, където  Cas9 срязва ДНК. 

Гени за sgRNA и Cas9 биват доставени на клетата и тя сама произвежда необходимите за процедурата компоненти. Образува се Cas9/sgRNA-комплексът. Целевата част от генома бива разпозната чрез sgRNA и прецизно срязана от ендонуклеазата Cas9.

Клетката разпознава срязаната клетъчна ДНК като повредена и стартира собствения си механизъм за поправка на ДНК. Съществуват два варианта за поправянето:

• Non-Homologous End Joining (нехомоложно събиране/слепване на краищата) е естественият процес, който се случва при липса на външна намеса. Целостта на разрязаната ДНК бива възстановена. Получават се случайни точкови мутации, делеции и/или инсерции – промяна, изтриване и/или вмъкване на нуклеотиди в ДНК. С помощта на технологията може да се постигне и „изключване на ген”, което служи за изследване на функциите му.

• Homology Directed Repair (хомоложно насочено поправяне) се наблюдава при наличие на шаблон за поправка. Той представлява къса ДНК-последователност с краища, еднакви с двете страни на разреза. Използва се за вмъкване на специфични мутации, инсерции и делеции и за „изключване”, „включване” и маркиране на гени.

Методи за поправка на срязаната ДНК: Non-Homologous End Joining(отляво) с възникващите точкови мутации(червено) и Homology Directed Repair(отдясно) с шаблон(Donor DNA) и желаната мутация.

Предимства и приложения

Учените от години са способни да манипулират клетъчния геном. Методи, включващи нуклеазите „цинкови пръсти” (zinc finger nucleases) и така наречените TALENs (transcription activator-like effector nucleases) представляват голям напредък в геномното редактиране през миналото десетилетие. В сравнение с технологията CRISPR/Cas9, те са непрецизни, бавни, сложни за произвеждане и скъпи. Огромно предимство на новия метод е и възможността за редактиране на повече от един ген едновременно.

CRISPR/Cas9 е приложен успешно за редактиране на гени в клетки на редица организми: човек, дрожди, риба „зебра”, винена мушица, растения и мишка. Учените виждат в технологията потенциал за приложение в различни научни области, в генното изследване, генното инженерство и генната терапия, регенеративната медицина, в изследването на болести и разработването на медикаменти.

Морален аспект

След представянето на многообещаващия метод, няколко лаборатории в САЩ, Обединеното Кралство и Китай заявяват плановете да използват CRISPR/Cas9 върху човешки ембриони. В отговор, редица учени, сред които и Дженифър Даунда, настояват за световен мораториум върху приложението на метода върху репродуктивни клетки.

През април 2015 година китайски учени използват CRISPR/Cas9 за корекция на летална мутация в човешки ембриони. Изследователската общност, включително и списанията Nature и Science заклеймяват проекта от етични съображения. Експериментите завършват с успешно отстраняване на мутиралия ген, но и с други непланирани промени. Изводът: технологията не е готова за клинично приложение в репродуктивната медицина.

В началото на декември 2015 във Вашингтон се провежда Международна среща на високо ниво относно генно редактиране на човешки клетки (International Summit on Human Gene Editing). Членове на национални изследователски академии от САЩ, Обединеното Кралство, Германия и Китай дискутират етиката на редактирането на човешката зародишна линия. Според становището, с което учените излизат след мероприятието, може да се продължи с основни и клинични изследвания, които не нарушават общоприетите законни и етични норми. Прави се разграничение между прилагането на генно редактиране върху соматични клетки, където направените промени се отразяват само на отделния индивид, от това върху репродуктивни клетки, където промененият геном бива наследен от следващите поколения. В първия случай ограниченията са сравнително малко, а учените считат, че изследванията на гамети (полови клетки – яйцеклетки и сперматозоиди) и ембриони все още са рисковани.

Карикатура „В лабораторията за генно инженерство”: Може би бихте могли да му придадете лек астигматизъм.  Децата с очила са тооолкова сладки!

Все пак: През февруари 2016 британски учени получават разрешение за генетично модифициране на човешки ембриони. Ембрионите трябва да бъдат разрушавани в рамките на седмица след интервенцията.

Библиография:

Applied biological materials – abm. CRISPR Cas9 – A Brief Introduction. www.youtube.com, 21-26.03.2016, https://www.youtube.com/watch?v=1aJxXWkE3Ek

Zhang, Feng; Wen, Yan; Guo, Xiong. CRISPR/Cas9 for genome editing: progress, implications and challenges. // Human Molecular Genetics, 2014, Vol. 23, Issue R1.  oxfordjournals.org, 23-26.03.2016, http://hmg.oxfordjournals.org/content/23/R1/R40.long

Wikipedia. CRISPR. wikipedia.org, 21-26.03.2016, https://en.wikipedia.org/wiki/CRISPR 

Snyder, Bill. New technique accelerates genome editing process. news.vanderbilt.edu, 25.03.2016, http://news.vanderbilt.edu/2014/08/new-technique-accelerates-genome-editing-process

International Summit On Human Gene Editing. On Human Gene Editing:International Summit Statement. www8.nationalacademies.org, 26.03.2016,  http://www8.nationalacademies.org/onpinews/newsitem.aspx?RecordID=12032015a

Текста чете: Гергана Владимирова

Еволюцията на високофункционална ДНК би могла да позволи откриването на изкуствени секвенции от нуклеинови киселини със свойства, различни от тези на естествената ДНК. Вече e създадена изкуствена транслационна система, която подпомага развитието на неестетвени полимери от определена последователност от нуклеинови киселини, състоящи се от осем различни функционални групи за 32 кодона.

Целият текст тук:

Изкуствени секвенции от нуклеинови киселини

Стартовият капитал е най-сериозният проблем пред учените, когато обмислят стартъп. Това показаха резултатите от анкетата „Накъде след научната титла“. Какво е решението – отговорът ще получат участниците във второто издание на „Предприемачи в науката“, които ще се срещнат с няколко лектори по темата.

Как и на какъв етап финансират бизнес ангелите, как и къде могат да бъдат намерени? Лектор по темата ще бъде Николай Ярмов, един от основателите на организацията на българските бизнес ангели CEO Angels Club и изпълнителен директор на Центъра за предприемачество и управленско развитие (CEED). Той има над 20 години опит в областта на финансите, развитие на малки и средни предприятия, микрокредитиране, капиталови инвестиции и финансови гаранционни механизми. Член е на Борда на Европейската Mрежа за Mикрофинансиране в Брюксел.

За инкубационните и акселераторски програми на София Тех Парк ще разкаже Мариян Маринов, директор Бизнес развитие на парка. Неговият стартъп Elvis.bg е отличен като най-добра стартираща компания в областта на финансовите технологии за 2016 година от Central European Startup Awards (CESA). Предлаганият продукт е SaaS ERP за малки и средни предприятия. Международният бранд е biizey.com, а едноименната компания е регистрирана в Лондон.

Тази година в „Предприемачи в науката“ ще бъдат представени и финансовите инструменти  на Фонд на фондовете, като очакван лектор ще бъде Ангелина Тодорова, ръководител Звено за координация. Гост лектор от Innovation Accelerator ще бъде изп. директор Леона Асланова. За първи път в програмата ще се включи и представителят на Европейския инвестиционен фонд у нас Христо Стоянов.

Сред новите теми във второто издание са и иновациите. Лектор ще бъде д-р Зорница Йорданова, консултант по разработване на иновационни стратегии, прилагане на корпоративно предприемачество, управление на проекти и внедряване на иновативни практики. Тя е преподавател в УНСС и с настоящите си проекти се стреми да изгражда и мост между науката и бизнеса.

Другите, представени вече лектори тази година са учени, които развиват успешно и предприемаческа дейност. Сред тях са проф. д-р Костадин Костадинов, съветник на министъра на образованието и науката, съосновател на компания „Микрона“, създателят на СофтУни Светлин Наков, доктор по компютърна лингвистика, Д-р Димитър Димов, основател на Concrene Limited с University of Exeter, д-р Евгения Сарафова, аMBA, университетски преподавател и предприемач, и маркетологът д-р Станимир Андонов, създател на Marketing Pro Engineering и ръководител на Neuromarketing Bulgaria.

В момента върви кандидатстването за програмата „Предприемачи в науката“, която е създадена като обучение за учени и конкурс за бизнес проект с награда от 30 000 лв. Крайният срок за подаване на документи е 31 август.

Подробности за „Предприемачи в науката“ и как да кандидатствате вижте тук.